Трифтенето* е като ходене на лов, но без жертвите. Идеята не е да минеш евтино или да спестиш, а да откриеш нещо уникално.
При трифтенето нямате контрол над това какво ще отстрелят днес - може да е голяма плячка или нещо дребно, колкото да не е без хич.
Когато Емилия Будинова за първи път влиза в секънд хенд дори не смее да пипне дрехите. 10-годишната ѝ версия тогава никога не би предположила, че, когато порасне, ще се занимава с това.
„Обичам да трифтя, но не мога да задържа всичко за себе си“, казва тя.
И така през януари Ема започва Eima Vintage като Instagram страница - идеята е хората да поръчват и всичко да върви единствено онлайн.
Месец по-късно акаунтът ѝ наброява над 2000 последователи, а немалка част започват да питат кое е мястото от рийловете и дали могат да отидат на живо. Става въпрос за пространството на Eima Vintage в София, което Ема третира най-вече като склад за дрехите.
Онова, което отличава Емилия е начинът, по който представя находките. Причината - фотографът в нея.
Допреди две години Ема трупа последователи в социалните мрежи предимно с автопортретите си.
„Всички знаят, че във фотографията е трудно да правиш бизнес и да твориш по едно и също време.“, обяснява Ема.
„За да съхраниш тази малка магия, трябва да работиш и да снимаш това, което ти искаш, и хората да те търсят за твоя поглед. Колко такива човека те търсят? Един на десет. За да си позволиш да работиш само с този един, ти трябва да изкарваш прехраната си отнякъде и това някъде не е фотографията.“
Така се ражда и малкото бизнес хрумване - да съчетае части от двете си хобита в един нов бизнес, без особен план.
Постепенно Ема се отваря за призива на клиентите да могат да посещават физическото място. Стига до идеята от време на време да прави така наречените отворени дни, в които (почти) всеки, който желае, може да отиде и да разгледа селекцията на Eima Vintage.
При срещата на живо с 26-годишната Емилия Будинова веднага правят впечатление усетът ѝ за естетика, отношението ѝ към цветовете и текстурите и, разбира се, стилът ѝ на обличане.
През 2021 г. се ражда първият съвместен акаунт за дрехи втора употреба, в който и Ема участва - The Thrift Ladies.
„Първоначално щях да снимам дрехите на една закачалка като продуктов кадър. Впоследствие започнаха да ме питат въпроси като как седи, дали е oversize и т.н.“
Сеща се, че най-точно може да се види дрехата, когато е на видео и се покаже как седи на жив човек (вместо на манекен) от всички страни.
„Така започнах да ги снимам на себе си“, споделя Ема, която по това време вече има богатия опит със самофотографирането.
Това наследство днес е предадено на Мариан - момичето, което присъства на почти всеки рийл в акаунта на Eima Vintage.
Мариан е финалистката от конкурса за модели, който Будинова организира.
„Нямаше как да отделям време за всичко и си казах, че трябва да се аутсорсва.“
„Исках Мариан да се научи да комбинира дрехите, с които ще снима. Казах ѝ да си донесе няколко чифта обувки, аксесоари. Трябваше да може да покаже продукта като част от цялостен тоалет - да не е просто една блузаа, а нещо, с което човекът отсреща да се види и да си представи с какво може да се носи.“
Според Ема трифтенето е да намираш тази една находка, която ти принадлежи.
„Първите 10 неща, които видиш няма да ти харесат, обаче 11-ото ще ти хареса и ти се запалваш да търсиш това 11-о нещо.“
Елементът на игровизацията със сигурност може да е пристрастяващ.
„Абсолютно предизвикателство - трябва първи да си там, в точните дни, да стигнеш до тази една находка преди другите.“, коментира тя.
Веднъж Ема разглежда секция от закачени дрехи в продължение на доста време. Така и не забелязва нещо. След нея на мястото отива друга жена и вади невероятна рокля.
,,Не можеш да видиш всичко. Понякога находките те намират, когато те искат.”
Голямата ѝ сестра е художничка, и е тази, която за първи път я води в трифт шоп. Оказва се, че тя е и автор на логото на Eima Vintage с куфара.
Ема я брифира с думите „искам някакво човече“.
Графичната дизайнерка рисува момиченцето със съвета, че „трябва да държи или да носи нещо“.
Ема ѝ казва да носи куфар - любим неин аксесоар. Няколко куфара са част и от интериора на Eima Vintage. Един от тях, с черно кожено покритие, е бил собственост на дядо ѝ.
Будинова е от хората, които са наясно, че бързата мода е гигантски проблем. Такъв, за който се говори, покрай всички зелени тенденции, и по който едновременно не се работи чрез по-големи по сила и обем противодействия.
В посока устойчивост Ема използва куриерски торбички от изцяло рециклиран материал. Друго нещо е, че тя самата рециклира различни платове от секънд хенд магазините, от които създава платнени торби.
За селекцията в Eima Vintage Будинова ходи да трифти почти всеки ден из различни места в София (понякога и извън).
Ема нарича бабите най-добрите ѝ приятелки и вдъхновение. Но те са и най-голямата ѝ конкуренция, когато опре до трифтенето - понякога едновременно се докосват до една и съща дреха, а в други пъти по-възрастните жени директно ѝ дърпат неща от ръцете.
Колкото до частта с вдъхновението.
„По едно време (чак) стилът ми мина малко като на баба - увиснало с бабешки якета, плетива. И в същото време, ако някой разбира, като те види, ще го види!“, уверява Ема.
Будинова обича да се свързва с клиентите си в студиото
„Казвам им ако не ми харесва как им седи (дрехата). Или обратното.“
За тийнейжърите мисли, че са „много луди! Имат страшно много информация, те достигат до модните хора (онлайн) и грабят! Повече тийнейджъри съм виждала със стил, отколкото без - което е УАУ.“
Eima Vintage няма да започне да функционира като секънд хенд магазин.
„Пространството е по-уединено. Ние сме просто за една част от хора, които ще разберат политиката ни и ще я оценят. Те вече са адски много и виждам, че наистина има смисъл.“
Ема е човек, който често пътува. Наблюдението ѝ за трифтенето на дрехи в чужбина е, че ,,там е по-винтидж“. Казва, че в Западна Европа или в Америка 11-ото нещо е много по-често срещано.
Твърди и, че марките изобщо нямат значение за нея, но признава, че ако дрехата не е достатъчно интересна сама по себе си, конкретен бранд би могъл да вдигне стойността, която хората ще платят.
Най-ценното за Ема е да намери ,,тази най-яка находка” и да я сподели с публиката си.
Дни преди интервюто ни ѝ се обаждат за първия ѝ ангажимент като стилист.
„Ще имам фотосесия, на която за първи път в живота си съм поканена като стилист със секънд хенд находките ми. Муудбордът е 70-те години (на миналия век).“
Сигурна съм, че се е справила перфектно.
* Трифтене е побългарен жаргонен глагол, който идва от английската дума thrift. Тя означава пазаруване на неща втора ръка неща - само, че със стил.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
