В „Еротична история на Елисей“ историкът Жан Гариг се опитва да разреши загадката: Дали Елисейският дворец привлича сексуално обсесивните мъже или обратно - Елисей превръща хората в сексуално обсесивни?
Специалист по политически въпроси, Жан Гариг посвещава на френското президентство книга, изпълнена с шеги и недотам дискретни истории. Гариг разказва за другото лице на властта - греха и ексцесиите.
"Упражняването на властта по всяко време и при всички режими винаги е било съпроводено с любовни завоевания от страна на онези, които са държали в ръцете си съдбата на другите."
Французинът цитира психоаналитика Жан-Клод Лиоде, който казва „да се приближиш до политическото е да се приближиш до Олимп“.
Жан Гариг разсъждава върху афродизиакалното измерение на властта и си задава въпроса защо, щом стигнат до върховете на държавата, хората на власт губят задръжките си.
Ако вярваме на една шега, разказана от Жорж-Марк Бенаму, културен съветник на Никола Саркози, президентът се опитва да го привлече с думите:„Ще видите, ще имате всички жени, които искате. Ще чукате като луд!
Въпросната реплика е потвърдена и от показанията на Северин Тесие, която публично поставя въпроса за сексуалните похождения в политика. Самата тя, докато кандидатства за парламентарен секретар на депутат от социалистическата партия, чува въпроса “Вие на разположение ли сте?”
Тесие е свидетел и на друга реплика по свой адрес: “Вярно, че е много чаровна, но проблемът ѝ е, че не пуска.” През 1997 г. тя създава групата „Настоятелните”, за да даде гласност на сексизма в политиката.
„По много причини - стрес, власт, его - политиците имат патологично отношение към за жените и изобщо към другите… ”
Жан Гариг продължава: "малцина са онези начело на властта, които устояват на изкушението".
В своите мемоари ("Властта и живота") Валери Жискар д'Естен пише: "По време на седемгодишния ми мандат бях влюбен в седемнадесет милиона французойки". А Жан Гариг пояснява: „И той ги желаеше всичките“.
Историята на Елисейския дворец, въпреки че изглежда бляскава, започва през 1715 г. с една подигравка: един нов аристократ - графът Еврьо си търси почетен пост. Регентът иронично му отговоря: „Ще ви го дам, щом се сдобиете със замък".
Графът купува терен в покрайнините на Париж, разположен в близост до това, което ще започнем да наричаме "Шанз-Елизе", и строи луксозна къща за “удоволствия”.
„Въпреки че държавните глави във времето полагат усилия да превърнат бившия бардак в достоен дворец на републиката, миризмата на “парфюм” още не е изчезнала", пише Гариг.
Графът имал жена, с която сключва брак, само заради богатство ѝ. Съвсем младата Мари-Ан, тогава едва навършила 12-години (графът е бил на 38), е била дъщеря на Антоан Кроза, описан от Сен-Симон като „най-богатият човек в Париж“. Мари-Ан е много грациозна, но графът я е мразел, защото не е благородница.
На 14 декември 1720 г. граф Еврьо прави откриване на двореца, построен с парите на жена му. Насред бала той хваща ръката на жена си и я води до каретата й с думите никога да не се връща по тези места. Граф Еврьо завършва нощта в компанията на любовницата си, херцогинята на Ледигюер.
Имението Елисей е създадено, за да приютява непостоянни любови.
В тази разкошна обстановка, граф Еврьо, чието единствено постижение е, че жени за дъщерята на Антоан Кроза, прекарва щастливи дни с любовницата си, докато съдбата не го настига.
За да отмъсти, бащата на Мари-Ан, започва поредица от процеси, които разоряват графа и той умира сам през 1753 г.
Тогава замъкът се продава на Жан-Антоанет Поасон, по-известна под името графиня Помпадур.
Първоначално тя е любовница на краля, след това става негова довереница, а също и тази, която избира за него „млади създания, които да задоволят апетитите му“.
Графиня Помпадур е била силна, но и много мразена от парижани, до степен, че бунтове я изгонват от Елисей. Отмъщението на общественото мнение е толкова силно, че буквално е засипвана от писма с обиди и смъртни заплахи.
„Противно на онова, което може би някой би си помислил, престоят в Елисей на любовницата на краля по никакъв начин не е белязан от еротика, освен с думите на една приказка, станала известна като нейно авторство: "Вече няма да ходим в гората, лаврите са отрязани..."
Това е поетична алюзия за бардака, който традиционно е маркиран с лаврови листа.
Кралски указ забранява посещенията в Елисей, а Помпадур престава да живее там. След смъртта й имението минава от ръка на ръка, а стаите му стават зали за удоволствия.
В Елисей, където проститутките са определяни като “великолепни”, се тълпи властта по време на Първата република.
Именно там Адолф Тиер, Леон Гамбета, Жорж Клемансо, Феликс Фор правят консумирането на хубави жени, любовници и куртизанки, обществена норма. За да отстъпят после място на булимични съблазнителки от следвоенния период, на тайни експерти по двойнствениия живот, чийто символ е президентът Франсоа Митеран.
Гариг смята, че пикът на порочността в Елисей се достига между 1981 - 1995, точно по времето на Митеран, който става печално известен с това, че е имал тайно второ семейство, настанено в пристройка на Елисей със знанието на неговата съпруга Даниел.
Митеран влиза и много други извънбрачни връзки. Според журналистката Катрин Ней, цитирана в книгата на Гариг по времето на Митеран “в Елисей е голямa свободия", "всеки спеше с всеки". Самото поведение на Митеран е на ръба на сексуалното насилие.
В своя труд от 200 страници, Жан Гариг проследява политическия еротизъм и неговите по-нелицеприятни разновидности - покрити сигнали за изнасилвания, грозни скандали, ненаказана похот. Той пише надълго и нашироко за непоносимия дъх на архаичен мачизъм и мъжки шовинизъм.
Книгата му свършва със сегашните обитатели на Елисей - семейство Макрон, за които той не може да разкрие нищо скандално. Неговият предшественик Франсоа Оланд обаче изостави дългогодишната си приятелка актрисата Валери Трирвейе след като беше заловен от папараци да посещава с моторче актрисата Жюли Гайе.
“Имаше традиция да се мълчи за личния живот на президентите, заради която двойният живот на Митеран беше възможен. Сега това вече не е възможно. Поведението на мъжете на власт е преди всичко израз на нормите на епохата, независимо дали между половете, възрастите или социалните категории", казва авторът.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
