От настройките в долната лента можете да изберете език на аудиото.
С мнозинство от 7 от общо 8 гласа е одобрена кандидатурата на Екатерина Захариева за еврокомисар по стартъпите, изследванията и иновациите. Това обяви пред журналисти в Брюксел евродепутатката Ева Майдел, която е член на изпитващата Комисия по промишленост, изследвания и енергетика (ITRE).
Захариева е получила подкрепа от всички присъствали координатори на политическите групи с изключение на един. Против е гласувал единствено представителят на "Левите", които досега не са подкрепили нито една от кандидатурите за еврокомисар. Новината беше потвърдена и от Европейската народна партия.
Само час по-рано евродепутатите изпитваха българската кандидатка, за да преценят дали е подходяща за поста.
Във встъпителните си думи тя благодари на българското правителство за номинацията, както и на Урсула фон дер Лайен за поверения ѝ "стратегически" ресор. Тя очерта основните си приоритети, като подчерта, че "изследванията и иновациите трябва да са в сърцевината на по-силна Европа".
Повечето въпроси от евродепутатите бяха по същество - до действия, които Захариева би предприела, ако бъде избрана за поста в Европейската комисия. Тя изброи приоритетите си:
- инвестициите в иновации и наука да достигнат 3% от БВП на Европа. В момента те са 2,23%. Според нея това трябва да стане чрез увеличаване на еврофондовете и чрез мобилизиране на частен капитал.
- разширяване на дейността на Европейския съвет за научни изследвания и създаване на нов европейски форум за стартиращи предприятия.
- развитието на ключови технологии - науките за живота и използването на изкуствен интелект.
- повишаване на ролята на жените в науката, като целта е да се постигне 50-процентно участие в различните програми.
- "амбициозен бюджет" за следващата рамкова програма
Наложи се обаче да дава и отговори по други теми.
Представителят на крайнодясната група "Патриоти за Европа" попита Захариева за мнението ѝ относно т.нар. "санитарен кордон" в Европейския парламент. Пример за такъв е изключването на крайнодесните формации от ръководството на 20-те постоянни парламентарни комисии.
Българският кандидат-еврокомисар изрази готовност да работи "с всеки евродепутат, който е склонен да защитава европейските ценности". Тя акцентира и върху европейските политики за отбрана:
"Трябва да подкрепим усилията за по-голяма сигурност. Няма как да сме конкурентоспособни, ако не сме уверени в собствената си сигурност. Европейската сигурност е тясно свързана с това, което се случва в Украйна. Затова трябва да подкрепяме Украйна, колкото е възможно по-дълго", каза Захариева, а думите ѝ бяха посрещнати с аплодисменти в залата.
Малко по-късно друг представител на същата група Филип Турек изрази скептицизъм към българската номинация. Според него поста трябва да заеме "не дипломат, който да се занимава с документи, а човек, който да ръководи технологичното бъдеще на Европа". Той смята, че на Захариева ѝ липсва опит от първа ръка и говорила по темите само на база четене от доклада на Марио Драги.
Темата за отбраната и Украйна във връзка с ресора на Захариева беше повдигната и от българския евродепутат Петър Волгин от крайнодясната "Европа на суверенните нации". Той поиска обяснения дали инвестициите в иновациите трябва да бъдат насочени към сигурността – един от заявените приоритети на новата Комисия.
В отговор Захариева категорично заяви, че подкрепя тази мисия и даде пример с DARPA – американската агенция за изследователски проекти за отбраната:
"DARPA е и най-голямата финансова подкрепа в изследванията за борба с рака. Тоест, много често иновациите, свързани с отбраната, водят до висока добавена стойност за населението."
Финландският евродепутат от "Зелените" Виле Нийнистьо спомена наводненията в Испания като знак, че ЕС трябва да инвестира повече в нови технологии, свързани с климатичните промени. Захариева и тук даде сходен отговор като подчерта, че "няма как да постигнем целите си в облатта на климата, ако не сме конкурентоспособни".
"Това е наистина важно за нашата конкурентоспособност, но и за живота на хората. Това не е въпрос на избор между конкурентоспособност и околната среда", допълни тя.
Друг въпрос с геополитически оттенък намери място в изслушването на българския кандидат. Датският евродепутат от групата на "Левите" Пер Клаусен поиска обяснения как ще бъде подсигурено, че средствата за научни проекти, финансирани от ЕС за Израел, няма да бъдат използвани за военни цели в Близкия изток. По думите му израелските военни дейности се подпомагат чрез проекти за сътрудничество в области като астронавтика и дронове.
Захариева заяви, че програмата "Хоризонт Европа" ще продължи да финансира израелски учени, но ще следи за спазването на етичните правила, които се прилагат и сега още при оценката на кандидатите. Програмата обаче не предвижда финансиране на инициативи в отбраната.
На последващ въпрос тя не изключи подкрепа и за палестинските научни среди, но уточни, че това е трудно в настоящата ситуация.
Сред основните приоритети, които кандидатката за еврокомисар представи, са увеличаване на ресурсите, изграждане на "истински европейски съюз за изследвания и иновации" и нови законодателни инициативи в нейния ресор.
"Генеративният изкуствен интелект ще добави между 2 и 4 трилиона евро. Нашите изследвания и иновации са по-слаби в сравнение със САЩ, Китай и Япония. Ако бъда утвърдена, ще работя за промяна на тази тенденция", каза българската кандидатка.
Тя изброи няколко цели, върху които ще се фокусира, ако бъде избрана. Сред тях са:
- укрепване на европейското пространство за научни изследвания чрез нов законодателен акт;
- заделяне на 3% от БВП за изследвания и иновации;
- свобода на движение на изследователи и научни разработки;
- насърчаване на ролята на жените в научните изследвания.
В рамките на близо три часа Захариева отговаря на въпроси от евродепутати и да докаже компетентността си за поверения ѝ ресор. Във финалните си думи заложи на благодарности към евродепутатите и лична история:
"Развълнувана съм тук, защото бях тийнейджърка, когато падна берлинската стена. Бях на 14 г. и това събитие откри за мен нови хоризонти. Получихме свободата, която ни липсваше и съм развълнувана, че съм пред вас. Моля ви за вашата подкрепа да мога да реализирам своите идеи, които представих".
Изслушването се проведе пред две комисии – Комисията по промишленост, изследвания и енергетика (ITRE), която ще даде крайната оценка, и Комисията по култура и образование (CULT), която има право да задава въпроси, но не и да участва в оценяването.
Сред участниците в изслушването бяха и български евродепутати, включително Цветелина Пенкова (ПЕС/БСП), заместник-председател на комисията ITRE, и Христо Петров (Renew Europe/ППДБ), заместник-председател на поканената комисия CULT.