Еврозоната се връща към растеж през второто тримесечие на 2023 г., като той е по-голям от очакваното, съобщава "Ройтерс".
Според предварителните данни, публикувани в понеделник, общата инфлация в еврозоната е 5,3% през юли, което е по-малко от регистрираните през юни 5,5%. Въпреки това тя остава доста над целта на Европейската централна банка (ЕЦБ) от 2% за 20-членния блок.По-ниският темп през юли се дължи главно на понижаването на цените на енергията, които са спаднали с 6,1%.
Базисната инфлация - която не включва нестабилните цени на храните и енергията - остава без промяна на ниво от 5,5% през юли. Брутният вътрешен продукт на Европейския съюз е запазил равнището си през второто тримесечие на годината спрямо първото, а в еврозоната е нараснал с 0,3%, сочат най-новите предварителни оценки на европейската статистическа агенция Евростат.
Това е положителен знак след две тримесечия на отрицателен растеж през миналата зима. Така се увеличават надеждите, че зоната с единна валута може да избегне годишна рецесия.
Най-големите държави в блока Франция и Испания отбелязват устойчив растеж благодарение на засилен износ и туризъм, докато Германия, най-голямата държава в еврозоната, не отбеляза растеж. Друга страна - Италия, претърпява спад.
Нарастващата инфлация в зоната се дължи на на високите цени на енергията - последствие от руската война в Украйна, както и повишаването на цените на храните и по-високите лихвени проценти. Всички тези фактори се отразиха негативно на европейската икономика.
Икономиката обаче показа и известна устойчивост, подобно на тази по време на пандемията COVID-19, когато растежът надхвърли очакванията, тъй като предприятията се приспособиха към променящите се обстоятелства по-бързо, отколкото политиците и анализаторите очакваха.
Но дори блокът да се справя по-добре от очакваното, растежът през 2023 г. вероятно ще бъде слаб поради големия спад в реалните доходи и рязкото повишаване на лихвените проценти.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
