- Достъп до по-евтино финансиране и по-ниски лихви при кредитите
- Повишено доверие от страна на инвеститорите
- По-лесно сравняване на цените спрямо тези в еврозоната и по-силна конкуренция
Това са само част от по-осезаемите ползи, които първоначално ще се усетят от въвеждането на еврото в България. Те са описани в доклад на Фискалния съвет, публикуван ден преди очакваната оценка за готовността на България да въведе еврото от 1 януари 2026 година. Докладът на Европейската комисия и Европейската централна банка ще излезе на 4 юни, като се очаква оценката да е положителна за присъединяването на страната към т.нар. "клуб на богатите".
По-висока ликвидност в банките и по-добри условия за финансиране за бизнеса и хората
С приемането на еврото от 1 януари 2026 г. търговските банки в България ще разполагат с много повече средства, които могат да бъдат насочени към кредити за домакинствата и бизнеса при по-ниски лихвени проценти.
В момента банките в България са задължени да държат 12% от привлечените депозити като задължителен минимален резерв в БНБ.
С влизането в еврозоната този процент ще бъде сведен до 1%, а същевременно ще се намали и базата, върху която се изчисляват тези резерви.
Освободените по този начин средства ще увеличат ликвидността в банковата система. В комбинация с част от валутните резерви на БНБ, които ще останат в страната и ще могат да се ползват от финансовия и кредитен пазар, това ще доведе до по-добри условия за кредитиране, а оттам и до по-ниски лихви.
Около 960 млн. евро от международните валутни резерви ще бъдат трансферирани към Европейската централна банка, както се изисква от всички страни в еврозоната. Останалата част от резервите ще продължат да се управляват от БНБ при стриктни правила – например вложенията трябва да са в инструменти с най-висок кредитен рейтинг според поне две международни агенции.
Повишената ликвидност ще позволи на банките да отпускат повече заеми. В условия на конкуренция за нови и съществуващи клиенти това ще доведе до понижаване на лихвените проценти, се казва още в анализа. Така ще се насърчат потреблението и инвестициите, а с тях – и икономическият растеж.
Фискалният съвет подчертава, че за да се реализират всички ползи, кредитната експанзия трябва да бъде професионално управлявана, за да се избегнат кредитни балони и рискове за финансовата стабилност.
Оттам отговарят и на още един страх, който битува и често става част от кампании по дезинформация и насаждане на страхове, че "животът ще поскъпне двойно".
Какво ще стане с инфлацията?
Опитът на други държави показва, че ефектът от закръгляването на цените в евро ограничен и временен.
- В Словения, която въведе еврото през 2007 г., инфлацията се повишава с 1,5 % в годината на приемането му, но след това се стабилизира;
- в Словакия ръстът в цените след въвеждането на еврото е около 1%;
- в Литва – дори се наблюдава дефлация в първата година с еврото;
- в Хърватия, където въвеждането на единната валута през 2023 г., е отчетено като причина за повишение на инфлацията с около 0,4%, на фона на общоевропейски ценови натиск;
В доклада на фискалния съвет е обобщено, че "самото евро не ни прави по-богати, а ни предоставя възможност да станем такива. Прави ни по-стабилни. Може да се каже, че България ще стане още един осезаем символ на европейската идентичност".
С влизането в еврозоната БНБ ще може да участва в решенията на ЕЦБ, които засягат и България.
Само от премахването на необходимостта от превалутиране ще спести на бизнеса и гражданите над 1 млрд. лева годишно, особено при външнотърговски сделки, тъй като голям процент от търговията на България е с държави от еврозоната.
Това ще води до подобряване на макроикономическата стабилност и по-висок растеж. Към страната ще има повишено инвеститорско доверие. Страната ни ще стане част от клуба на богатите и ще бъде приемана много по-добре от всички инвеститори по света.
Politico прогнозира, че ЕС ще одобри кандидатурата на България за членство в еврозоната
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
