Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
България отново е в политическа безизходица след седми пореден вот за парламент, пише Financial Times в анализ за изборите от 27 октомври.
Автор на статията е кореспондентът на авторитетното издание за Югоизточна Европа Мартон Дунай. Той отразява събитията в Унгария, Румъния, България, Албания и страните на територията на бивша Югославия.
В статията, посветена на България, Дунай отбелязва, че София изглежда няма да преодолее политическата безизходица, в която се намира от 2020 година насам, дори и след седмия вот за няма и 4 години.
Ситуацията, в която център-дясната партия ГЕРБ на бившия премиер Бойко Борисов остава водеща, но с 26% от гласовете и без мнозинство за управление, добавя непредсказуемост в политиката на Балканите в условията на войната в Украйна, пише авторът.
Изходът от вота е в съответствие с прогнозите на социологическите проучвания и почти не се различава от резултата на ГЕРБ на последните няколко избора, които завършиха без да има стабилно парламентарно мнозинство за управление, припомня изданието.
„Продължаваме промяната- Демократична България“ (ПП-ДБ) е втора политическа сила, докато проруската националистическа партия „Възраждане“ остава трета. Според анализатори ГЕРБ почти със сигурност няма да може да сформира коалиция с някоя от тези партии.
„Поели сме ангажимент да сформираме правителство“, заяви Борисов на пресконференция късно в неделя, което е промяна в позицията му от предишните избори, когато се отказа да управлява веднага след гласуването.
Той каза, че партията му няма да обсъжда нищо, освен действия, основаващи се на собствената ѝ програма. „Гласът на народа е глас Божи... няма начин да заменим гласа на народа“, казва още лидерът на ГЕРБ.
Специализираното издание обяснява, че според българското законодателство президентът Румен Радев, който е проруски настроен бивш генерал, ще предложи първо на ГЕРБ да състави коалиция, с две последващи възможности за други партии, ако този вариант се провали. Тъй като както ГЕРБ, така и ПП-ДБ изключват работа с „Възраждане“, математиката за сформиране на правителство изглежда трудна.
„Две партии не са достатъчни“, казва Боряна Димитрова, управляващ партньор в "Алфа Рисърч", пред националната телевизия. „Ще трябва да търсят (още). Въпросът е кои.“
Фрагментацията в парламента на практика се задълбочи и направи математиката още по-сложна, пише изданието и припомня, че ДПС се разцепи. Две по-малки антисистемни, проруски групи също ще влязат в парламента, пише изданието преди окончателната обработка на протоколите от ЦИК да даде 3,999% на "Величие", с което формацията на практика остава извън НС.
„Този резултат е по-малко лош, отколкото някои от нас може би са си представяли,“ каза Весела Чернева, анализатор в Европейския съвет за външна политика в София. „Българите разбраха, че са на критичен кръстопът за демокрацията... Така че сега проруският вот е с по-малка тежест.“
Анализаторите смятат, че Борисов вероятно няма да направи компромис по отношение на програмата си с потенциални коалиционни партньори — включително либерали, социалисти и представители на турската общност — за да избегне риска от загуба на традиционните си поддръжници.
„(Борисов) има твърде много за губене,“ казва Горан Георгиев, анализатор Центъра за изследване на демокрацията. „Целият му образ се гради на критика и осъждане на (социалистическото) минало на България и актьорите, произлезли от него.“
Изданието припомня, че протести срещу корупцията белязаха управлението на последния кабинет на ГЕРБ през 2020 г. и след оставката му и изборите пред 2021 г. България не успява да намери устойчив политически баланс.
Политическата криза възпрепятства България да извърши икономически и правови реформи, необходими за членството в Еврозоната, което би повишило икономическия растеж и би засилило антикорупционната борба в страната, отбелязва още Financial Times.
Присъединяването към Шенген по суша също е поставено под въпрос. Изданието обръща внимание и проруските партии, които печелят популярност, освен „Възраждане“, чийто лидер Костадин Костадинов открито води кампания срещу западното влияние.
Две нови популистки движения — „Величие“ и „Морал, Единство, Чест“ — също приемат позицията на Кремъл за прекратяване на войната в Украйна, пише още FT.
При 100% отчетени протоколи: "Величие" остана под бариерата с 3.999%
