Датчаните обичат датата 26 юни. В събота националният отбор по футбол се класира на първия си четвъртфинал на Европейско първенство от 17 години насам, но ако върнем лентата до 1992 г., ще се натъкнем на една от най-неочакваните футболни истории, която е достойна за „Оскар“ за най-добър сценарий.
На 26 юни 1992 г. „червеният динамит“ покорява европейския връх за първи път в историята си, без дори тимът да се е класирал официално за шампионата на Стария континент.
Мениджърът Рихард Мьолер Нилсен е уморен от тежките квалификации, в които Дания остава втора след Югославия и не успява да си осигури виза за първенството в Швеция. Селекционерът (който почина през 2014) се е отдал на ремонтни дейности в кухнята си и на времето, прекарано със семейството, когато получава странно обаждане. „Отивате на Европейското, викай момчетата“, чува той от другата страна на слушалката развълнуваният глас на президента на федерацията.
Оказва се, че Югославия са дисквалифицирани от надпреварата заради санкциите на ООН във връзка с продължаващата война в страната. Тогава тимът им е един от големите фаворити – „Цървена звезда“ съвсем наскоро е спечелила Купата на европейските шампиони, а в националната селекция играят талантливите Драган Стойкович, Деян Савичевич, Роберт Просинечки, Дарко Панчев.
„Решението да ни извадят от турнира доведе до това светът да бъде едно по-ужасно място, тъй като хората не видяха нашите футболни артисти“, казва асистент-мениджърът Иван Кабринович.
Въпреки това съдбата се усмихва на датчаните. Те вече мислят за лятната почивка и са в компанията на семействата си, когато Мьолер Нилсен ги изненадва със странната новина. 10 дни преди началото на Европейското първенство играчите от първия отбор трябва да прекъснат ваканцията и да се борят за един от най-големите трофеи.
„Не бяхме точно на почивка, но вече бяхме превключили на тази вълна“, спомня си голямата звезда Петер Шмайхел в официалния филм за Евро 1992. „Спонсорите не бяха готови и трябваше да се състезаваме с фланелки на отбора под 21 години. Ако гледате първия ни мач, ще видите, че всичките ни тениски и шорти са малко по-тесни от обичайното“.
„Честно казано, не са верни легендите, че сме били на плажа“, казва знаменитият вратар. „Даже играхме срещу Русия в приятелски мач, преди те да заминат за шампионата“. В този мач датчаните правят 1:1, а собствените им фенове ги освиркват заради слабата игра.
Няколко дни след това в Швеция пристига същата тази селекция. Голямата звезда Михаел Лаудруп обаче се е скарал с треньора и пропуска първенството, след като е помогнал на „Барселона“ да спечели титлата в Испания и КЕШ. Така Нилсен може да разчита предимно на Шмайхел, който вече е изиграл един сезон за „Манчестър Юнайтед“, и на Браян Лаудруп от „Байер Леверкузен“. 65% от играчите в тима се състезават във вътрешното първенство.
За сметка на това в Швеция са пристигнали големите фаворити от Нидерландия, спечелили Евро 1988. Там са Марко ван Бастен, Франк Рийкард, Рууд Гулит, Роналд Куман и изгряващият талант Денис Бергкамп.
Франция идва с тежката артилерия в лицето на Ерик Кантона, Жан-Пиер Папен и Дидие Дешан. „Петлите“ са достигнали до шампионата без загуба, водени от легендата Мишел Платини.
След като Берлинската стена рухва, Източна и Западна Германия вече са обединени на големите футболни форуми и плашат съперниците с Юрген Клинсман, Руди Фьолер, Матиас Замер и Андреас Бреме. Англия също не е аут от сметките със своите Гари Линекер, Стюарт Пиърс и младия Алън Шиърър.
Положението за Дания е безнадеждно. Останалите тимове ги виждат само като тим, запълващ празнината. Тогава на Европейското участват едва 8 отбора, разделени в две групи по 4. В първия си мач „червеният динамит“ прави 0:0 с Англия.
„В съблекалнята беше като на погребение“, спомня си Шмайхел. „Не можехме да повярваме, че не сме спечелили. Осъзнахме, че имаме качества да се борим за нещо повече".
Три дни по-късно идва истинското разочарование – загуба от домакините с 0:1. „Дания са аут от шампионата“, скандират шведските коментатори. Но не и математически – датчаните трябва да победят Франция и да разчитат на шведите да не загубят от Англия. Изненадващо или не, се случва именно това.
„Можехме да усетим арогантността от страна на французите“, казва нападателят Флеминг Полвсен. „Мислеха си, че ще спечелят лесно, даже си бяха резервирали билетите за полет до Гьотеборг, където щеше да е полуфиналът. Мислеха си, че ние ще хванем лодка и ще се приберем в Копенхаген".
Да, но не. Хенрик Ларсен покосява французите след само 8 минути на терена. Макар Папен да изравнява, Мьолер вкарва в игра Ларс Елструп и в 78-ата минута той носи победата на Дания с 2:1 след първия си удар към вратата.
„Цяла Дания полудя. Но партито тепърва започваше“, спомня си Полвсен. „Червеният динамит“ излиза втори от групата след Швеция и се изправя срещу Нидерландия на полуфинала.
„Нидерландците се държаха със същата арогантност като французите. Бяха готови за финала“, казват шампионите от Евро 1992.
Двубоят се превръща в една от големите класики в историята на Европейските първенства. Ларсен бележи два пъти за Дания, преди Бергкамп и Рийкард да пратят мача в продължения. Нилсен обаче е използвал всички смени и отборът му буквално куца по терена по време на допълнителните 30 минути. Все пак оцеляват и стигат до рулетката на дузпите, където никога нищо не е сигурно, а най-големите фаворити могат да се провалят.
Тогава на терена има само един герой – вратарят Петер Шмайхел. Страхотното му спасяване при изпълнението на Марко ван Бастен праща на финала отбора му, който е имал едва две победи на Европейско преди това свое участие.
„Нямах какво да губя. Бях си наумил къде ще бие дузпата и скочих. Ако трябва да напишете сценарий за филм на спортна тема, това е перфектният“, казва Шмайхел, чийто син Каспер в момента е на вратата на „червения динамит“.
В последния мач изненадващите финалисти срещат мощта на Германия. Повеждат с гол на Йенсен, но големият герой е полузащитникът Ким Вилфорт.
Дъщеря му се бори с левкемия и той трябва да напусне лагера на тима след груповата фаза, за да бъде до нея у дома. Намира сили и решава да се завърне при съотборниците си няколко дни по-късно, а в решителната битка вкарва най-важния гол, който носи трофея на Дания. Така завършва една от най-невероятните футболни приказки.
Само седмица след шампионата детето на Вилфорт губи битката с болестта. „Ким вкара на финала за крайното 2:0 и голът му наистина значеше нещо повече от попадение. Наистина. И за него, и за нас“, казва Шмайхел.
„Накрая спечелихме. Невероятно. Никой не можеше да повярва, когато вдигахме трофея“, припомня си легендарният вратар.
Тази година Дания също преживя трагедия на Европейското. По време на първия мач срещу Финландия халфът Кристиан Ериксен получи сърдечен арест и колабира на стадиона в Копенхаген, а медиците се бориха над 20 минути, за да спасят живота му. Играчът на „Интер“ оцеля и бе изписан от болницата. Дори да не може да играе повече футбол, той дава сили на съотборниците си само със своето присъствие.
Български лекар е сред хората, оказали помощ на колабиралия футболист Кристиан Ериксен
След инцидента „червеният динамит“ избухна срещу Русия и излезе от групата, а на осминафиналите надигра тотално Уелс с 4:0. Следващият съперник е Нидерландия или Чехия, а датчаните вярват, че могат да повторят онази приказка от 1992 г.
„Този триумф създаде цяла една футболна култура в Дания“, казва бившият вратар Томас Сьоренсен. „Начинът, по който се случи, беше забележителен. Историите от това първенство са като изкарани от филм. Сега футболът е най-гледаният спорт у нас и цялата страна се вълнува“.
Прочетете още:
От тотална доминация до дълбока криза: Грешките, довели до провала на испанската футболна "Фурия"
Първият трансджендър спортист на Олимпиада: Лорел Хъбард е сама срещу всички
Залезът на голямата звезда на Евро 2016: Ренато Санчес и синдромът на ранния успех
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
