Преди малко повече от половин година испанският национален отбор нанесе едно от най-тежките поражения в историята на Германия. На „Ла Картуха“ в Севиля играчите на Луис Енрике надиграха четирикратните световни шампиони с 6:0, а резултатът можеше да е още по-впечатляващ.
Тогава испанците се класираха за финалите на Лигата на нациите и доказаха, че отново са фактор на голямата сцена. Красивата им игра напомни точно на онези години – от 2008 до 2012 – в които на два пъти превзеха европейския връх и станаха световни първенци. На Евро 2020 обаче положението изглежда коренно различно, макар третият мач в групата (победа с 5:0 над Словакия) да дава известни надежди.
Испания не е постоянна в отбелязването на голове. В първите си два двубоя в потока си „Ла Фурия Роха“ вкара само веднъж - на Полша, и пропусна дузпа. Това, в което тимът винаги е бил най-силен и опасен, се превръща в най-голямата му слабост. Разгромът над словаците, който класира тима като втори в групата, беше впечатляващ за тях и може да им вдъхне самочувствие, но е трудно да се определи като показателен, предвид класата на съперника и двата отбелязани автогола.
Ситуацията е повече от странна, защото Испания доминира в почти всеки един мач, но трудно стига до победата. Тимът на Луис Енрике разполага с топката в краката си през огромна част от игровото време, но ефективният преди години стил „тики-така“ с множеството подавания пред и в наказателното поле се е превърнал в „стерилна доминация“, както го нарича легендарният бивш мениджър на "Арсенал" Арсен Венгер.
„Испанците са крале на несъщественото притежание на топката“, казва журналистът Ладислао Молина, който е един от големите критици на философията на игра, изповядвана от „Барселона“ и пренесена в националния тим още преди години.
В първия си мач на Евро 2020 срещу Швеция „Ла Роха“ си подаде топката цели 917 пъти, но създаде едва няколко шанса за гол и мачът завърши 0:0. Въпреки убедителната победа срещу Германия преди половин година, проблемът на испанците стана виден при една загуба от Украйна месец след това, в която съставът изстреля 21 удара към вратата, но загуби с 0:1.
Лошата серия продължи и на Европейското, като след първите си две равенства играчите на Енрике намериха абсурдно обяснение – не са доволни от тревната настилка на „Ла Картуха“. Същият този стадион, на който унищожиха Бундестима на Йоаким Льов.
„Игрището ни нарани“, обясни Луис Енрике след 0:0 срещу Швеция. „В много лошо състояние е. Не спомага за динамиката на нашата игра“, смята полузащитникът Родри. Другите футболисти твърдят, че тревата била твърде къса и суха.
Европейското първенство по футбол: Кога и къде да гледаме мачовете (програма)
В Испания се създаде противоречие, тъй като El Pais обяви как самият треньорски състав поискал тревата да бъде скъсена, но после това не се харесало на специалистите и те принудили служителите на стадиона да работят посред нощ, за да ускорят максимално бързо растежа ѝ.
„Това нямаше да е проблем, ако бяхме вкарали гол на Швеция“ – осъзна абсурдната ситуация Елиас Бендодо – политик от партията Partido Popular.
Феновете обаче намериха друг виновник за провала в играта на „Ла Фурия“ – нападателя Алваро Мората. Футболистът на „Ювентус“, известен с лошите голови серии, в които често влиза, беше освиркан от собствените си привърженици по време на приятелски мач с Португалия преди Евро 2020. Енрике бе поставен под напрежение дали да го извади от състава, но все пак заложи на него.
Той изигра слаб мач срещу Швеция, след което седна на скамейката и проведе разговор с психолога на отбора Хоакин Валдес. Няколко дни по-късно Енрике отново обяви, че ще заложи на Мората. „Ще играя с него и 10-има други“, обяви бившият мениджър на „Барселона“ и го пусна срещу Полша. Там Испания отново си подаваше топката през голяма част от времето и този път стигна до възможност, която нападателят превърна в гол. След това спринтира към треньора и го прегърна.
Малко по-късно обаче Жерар Морено пропусна дузпа, а Мората не успя да направи голова добавка на празна врата и се свлече на земята. Роберт Левандовски отбеляза за поляците и мачът приключи при 1:1. Пореден провал за „Ла Роха“. Макар Алваро сам да изпусна дузпа срещу Словакия, грешката му бе поправена от два автогола на съперника, от Феран Торес, Аймерик Лапорт и Пабло Сарабия.
Настоящият отбор наследи успехите и стила на игра на най-великото поколение испанци, което стана двукратен европейски и веднъж световен шампион. Шави Ернандес и Андрес Иниеста – двама от най-добрите халфове в историята на футбола – доминираха центъра на терена, боецът Карлес Пуйол и Серхио Рамос бяха стената пред вратата на легендата Икер Касийяс, а в предни позиции Давид Вийя и Фернандо Торес носеха радостта на феновете след безброй попадения.
Сега в средата, където испанците винаги са били най-силни, липсва нужната фигура на лидер.
За всичко това като виновник може да се определи самият Луис Енрике. Наставникът, който за първи път застана начело през 2018, направи голяма грешка, след като не повика капитана Серхио Рамос. 35-годишният бранител е един от малкото останали от шампионския отбор и продължаваше да играе на невероятно ниво за „Реал“ (Мадрид), преди да обяви, че напуска. Присъствието му щеше да доведе до по-добра организация в отбрана и до голове – Рамос изпълнява дузпите и бележи често с глава след центрирания.
Решението на Енрике, определено като „скандално“ от специалисти и фенове в Испания, бе последвано от нещо, приличащо на лична ведета. Бившият наставник на „Барселона“ не повика нито един играч на кръвния враг „Реал“ (Мадрид).
Вместо да вземе Марко Асенсио, треньорът заложи на Пабло Сарабия, който рядко играе в клубния си отбор ПСЖ. Вместо Саул Нигес – един от най-добрите халфове на испанците и лидер на „Атлетико“ (Мадрид), Енрике реши да повика неопитния Браис Мендес от „Селта Виго“. Поредица от решения, които на този етап изглеждат напълно грешни.
„Ла Фурия“ безспорно притежава огромна доза талант в редиците си, но е опряна до стената. Макар да се класираха на осминафинал, Енрике и играчите му са нестабилен и непредсказуем тим, който, изглежда, може да се провали срещу всеки съперник във всеки един мач.
Прочетете още:
Преобразената Италия - най-приятното за гледане събитие на Европейското първенство
Залезът на голямата звезда на Евро 2016: Ренато Санчес и синдромът на ранния успех
Може ли историята да предскаже новия шампион на Евро 2020?
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
