Над 1000 поредни минути без допуснат гол. Серия от 30 последователни мача, в които отборът не познава вкуса на поражението. Съперниците на Италия на настоящото Европейско първенство вече трябва да са сериозно притеснени от машината на Роберто Манчини.
„Скуадра Адзура“ изглежда като един от големите фаворити на шампионата на Стария континент – не само заради внушителната поредица от мачове без поражение, а и заради атрактивния футбол, който практикува.
Едва ли някой е очаквал отбор, провалил се на последните големи футболни форуми (италианците дори не се класираха за Световното през 2018), да се завърне по такъв впечатляващ начин.
В неделя вечер „адзурите“ надиграха Уелс с 1:0 с гол на Матео Песина, а възпитаниците на Роб Пейдж могат да са доволни, че не загубиха с доста по-изразителен резултат. Каквито и да са цифрите на таблото обаче, факт е, че Манчини изравни 82-годишен рекорд с 30-тия си последователен мач без загуба.
Той е вторият наставник на „Скуадра Адзура“, който постига нещо подобно, и изравнява поредицата на легендарния Виторио Поцо, направил серията в периода 1935-1939 г. Поцо води Италия до две шампионски титли на Световното първенство.
Успешните срещи за Манчини започнаха още на 10 октомври 2018 г. с равенството 1:1 срещу Украйна в приятелски двубой. Оттогава насам тимът му има 25 победи и 5 равенства.
Най-впечатляващото обаче е, че в последните 11 мача Италия е отбелязала 32 гола и не е допуснала нито един. В тази серия влиза и успех с 2:0 срещу българския национален отбор, както и разгромът със 7:0 срещу футболното джудже Сан Марино. Вратарите на „Скуадрата“ не са вадили топка от вратата си вече над 1000 игрови минути, което в днешния футбол може да се определи като почти невъзможно постижение.
Освен това италианците не са губили двубой, в който са отбелязали попадение, от юни 2013 г. насам.
На Европейското първенство Италия е с актив от три успеха и голова разлика 7:0. Тимът на Манчини надигра Турция и Швейцария с по 3:0, преди да се справи с Уелс с голяма част от резервите си. Селекцията на „адзурите“ вече е на осминафинал и при победа или равенство в тази фаза бившият нападател на националния отбор, който сега води състава, ще подобри официално рекорда на Виторио Поцо.
Италия винаги е била възприемана като символ на защитния футбол – дали заради стила „катеначо“, зародил се на Апенините в далечното минало, дали заради легендарни бранители като Паоло Малдини, Франко Барези и Алесандро Неста. Футболните фенове са свикнали „Скуадрата“ да се прибира дълбоко в половината си, да изгражда нисък блок от две линии и да не допуска противниковите нападатели през тях. Владеенето на топката не е бил особен приоритет през последните години. Само че на това Европейско нещата са съвсем различни.
Роберто Манчини изцяло промени философията на италианския национален отбор. Тимът му играе атрактивен футбол с акцент върху атаката. В предната половина от терена играчите в синьо си раздават бързи подавания между линиите, пробиват по фланговете, демонстрират технични изпълнения и играят бързо и ефективно. Съперниците им трябва да се страхуват не само от онези 1000 минути без допуснат гол, но и от мощта в нападение.
Мениджърът на италианците буквално разполага с два отделни отбора, всеки от които може да бъде определен за фаворит. Независимо от изпълнителите на терена, машината на Манчини работи по абсолютно един и същ начин.
В първите два мача той разчиташе на Лоренцо Инсиние, Чиро Имобиле и Доменико Берарди в атака, както и на Мануел Локатели и Николо Барела в полузащитата. Срещу Уелс на терена бяха Федерико Киеза, Федерико Бернардески, Андреа Белоти, Матео Песина и Марко Верати (завърнал се след контузия). Единият от тях отбеляза победния гол, а друг – звездата на „Ювентус“ Киеза – спечели приза за играч на мача.
Всичко това е резултат от много работа, свършена от Манчини от 2018 насам, когато пое тима. Той даде възможност на 35 състезатели да направят дебюта си с националната фланелка. Състави сплав от опитни играчи като Киелини, Бонучи и Инсиние и младите остриета, сред които Бастони, Донарума, Локатели, Киеза и Распадори. В състава дори липсват контузените Лоренцо Пелегрини и Николо Дзаниоло – две от големите млади звезди на италианския футбол.
Така Манчини преобърна философията на тима, в който много рядко се даваше шанс на най-неопитните футболисти. За това говорят и неуспехите през последните години. След като спечелиха световната титла през 2006, италианците се провалиха на следващите два шампионата, а за този през 2018 дори не успяха да се класират – първият подобен провал от половин век насам. На Европейското записаха финал през 2012, но загубиха от Испания с 0:4, а на последното първенство на Стария континент отпаднаха след дузпи от Германия на четвъртфиналите.
Още преди началото на новия шампионат наставникът на „Скуадрата“ заяви, че отборът му няма да мисли за победата на всяка цена, а просто ще се забавлява на терена. Така и става, а „адзурите“ са най-приятното нещо за гледане на Евро 2020, при положение че двубоите на националните тимове често са скучни за неутралния зрител.
Факт е обаче също така, че Италия имаше възможност да изиграе първите си три двубоя на „Олимпико“ в Рим, пред собствени привърженици. Факт е още, че съперниците им бяха непретенциозни. Големият въпрос е как ще се представят срещу големите сили като Франция, Германия, Португалия, Белгия. Как ще играят, ако не успеят да установят контрол в средата на терена и трябва да се защитават без топка в краката – там, където в момента изглеждат най-силни.
Тези три двубоя в началото обаче може вече да са изиграли най-съществената си роля – а именно да са повдигнали поизгубеното напоследък самочувствие у италианците. Те вече вярват, че са способни на всичко и ако продължат да го правят, разполагат с всички шансове да станат европейски шампиони за първи път от 1968 г. насам.
Прочетете още:
Залезът на голямата звезда на Евро 2016: Ренато Санчес и синдромът на ранния успех
Европейското първенство по футбол: Кога и къде да гледаме мачовете (програма)
Може ли историята да предскаже новия шампион на Евро 2020?
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
