Лорел Хъбард признава, че е човек, неспособен да намери мястото си в света, в който живеем. Тя отбягва публичните изяви и се концентрира във вдигането на тежести, където е най-добра. Има обаче един голям проблем – 43-годишната състезателка е трансджендър и през годините се е изправяла пред критики и обвинения защо ѝ е позволено да се състезава при жените.
Хъбард все пак ще запише името си в историята, защото на 23 юли, когато бъде дадено началото на Олимпийските игри в Токио, тя ще стане първият трансджендър спортист, състезаващ се в най-престижния спортен форум.
Олимпийският комитет на Нова Зеландия я включи в женския състав по вдигане на тежести в категория 87+ килограма. Това ще бъде дебют за нея на Игрите и триумфално завръщане след ужасяваща контузия в лакътя през 2018, след която Хъбард дори обяви края на кариерата си.
„Благодарна съм за добротата и подкрепата, която получавам от толкова много новозеландци“, заяви 43-годишната състезателка. „Когато счупих ръката си преди три години, ми казаха, че професионалният ми път е пред своя край. Но вашата любов ми помогна да премина през тъмнината“.
Хъбард е родена (или роден) през 1978 г. Баща ѝ е бивш кмет на Оукланд и основател на известната местна верига Hubbard Foods.
Преди да обяви, че е трансджендър, Лорел се състезава при юношите и записва няколко национални рекорда. През 2012 тя вече се определя като жена, а пет години по-късно записва дебюта си в международни състезания.
На Australian Open в Мелбърн през 2017 печели златния медал при най-тежките – 90+ килограма. Тя тежи 131,83 кг, а изтласква общо 268 кг. Така се превръща в първия транс-спортист с титла в международен турнир за Нова Зеландия.
Въпреки че изпълнява напълно всички изисквания, за да се впусне в надпреварата при жените, Лорел среща враждебното отношение на останалите състезателки. Те смятат, че включването ѝ е нечестно спрямо тях, защото Хъбард на практика е мъж. Самоанките Юниара Сепая и Тоафиту Периве, австралийката Дебора Акасън и сънародницата на Лорел – Трейси Ламбрекс, повеждат кампания срещу нея.
Дори изпълнителният директор на Австралийската федерация по вдигане на тежести Майкъл Кийлън заявява, че мястото на Хъбард не е при жените.
Въпреки всичко това Лорел не се отказва от мечтата си и се класира за Игрите на Британската общност през 2018. Точно там идва травмата в лакътя, която я вади дълго от залата.
Дори тежкото счупване не успява да я спре – Хъбард се завръща на Тихоокеанските игри в Самоа през 2019 и надделява над конкуренцията за златния медал. Критиките срещу нея на самоанския премиер Тулиепа Айоно нямат никакво значение.
Година по-късно Лорел прави и големия си пробив на световни първенства с титла в Рим при 87-килограмовите.
Така тя извървява професионалния си път, за да се стигне до 2021, в която ѝ предстои участие на отложените Летни олимпийски игри в Япония. Решението на новозеландската федерация е спорно, смятат редица състезатели, треньори и специалисти. Белгийката Анна ван Белинген, която ще се конкурира с Хъбард, заяви, че участието на трансджендър в състезанието е „една лоша шега“.
Бившата състезателка Трейси Ламбрекс от Нова Зеландия също не е съгласна. Премиерът на страната Джасинда Ардърн обаче е на страната на Лорел.
Обновените правила на Олимпийските игри от 2015 г. гласят, че всеки трансджендър спортист може да се състезава при жените, ако нивата му на тестостерон са под 10 наномола на литър поне 12 месеца преди състезанието.
„Определянето на пола в спорта е деликатна тема и сложен въпрос“, признава изпълнителният директор на Олимпийския комитет на Нова Зеландия Кериън Смит. „Като отбор обаче ние имаме много силна култура на приобщаване и уважение към всички. Подкрепяме всички наши спортисти, които могат да участват на Игрите, и искаме да задоволим нуждите им, за да запазим психическото и физическото им благосъстояние“.
Хъбард продължава да стои далеч от камерите дори преди дебюта си на най-голямото състезание.
„Знам, че няма как всички да ме подкрепят, но се надявам, че хората ще ме разберат и ще гледат на представянията ми в един по-широк контекст“, казва тя пред местната медия Stuff през 2017 г.
Прочетете още:
Всички срещу Орбан - но без България
Да ходиш по въже на 500 м над скалите в Йосемити: Рекордът на братя Монтерубио
От тотална доминация до дълбока криза: Грешките, довели до провала на испанската футболна "Фурия"
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
