Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев заяви, че правителството започва подготовката на бюджета за 2026 г. при дефицит от 7,4% и че в момента „пари в държавата няма“.
Донев беше гост в „Панорама“ по БНТ с водещ Бойко Василев заедно с бившия финансов министър и депутат от ГЕРБ Владислав Горанов. Двамата коментираха състоянието на публичните финанси, процедурата по свръхдефицит, препоръките на Европейската комисия и възможните мерки за овладяване на разходите.
„Това не е оправдание, не е и опит да се прехвърли вината на предишните, а една реалистична оценка за това какво заварва правителството в областта на финансите. Когато става въпрос за бюджет, става въпрос за пари, за приходи и разходи, а парите обикновено или ги има, или ги няма. В момента пари в държавната хазна няма“, каза Донев.
По думите му проблемът идва от това, че приходите не могат да догонят разходите.
„Дефицитът, с който се започва правенето на бюджет 2026, е 7,4%. За последните години заплатите в България са нараснали с близо 30% - най-бързото нарастване в Европейския съюз. Пенсиите също растат бързо, а икономиката, която расте с по-умерени темпове, не може да покрие този нарастващ разход“, каза още той.
Донев посочи, че структурата на бюджета е „изкривена“, защото 76% от разходите са за заплати и социални разходи, а едва 24% - за инвестиции.“
Според него Европейската комисия препоръчва най-бързия подход - увеличение на данъците, но правителството ще търси други мерки, преди да стигне до подобен вариант.
„Много често, когато искаме да свием дефицита, най-лесната мярка е да се вдигнат данъците. Само че нека да видим какви други мерки могат да бъдат приложени“, каза Донев.
Той обясни, че вече са започнали разговори със синдикалните и работодателските организации за мерки, които да доведат до по-дългосрочно ограничаване на разходите.
Донев увери, че пенсиите няма да бъдат „пипани“ и че увеличението по швейцарското правило от 1 юли ще бъде 7,8%.
Той коментира и идеята за ковид добавките към пенсиите, като каза, че според него е имало „неправилна интерпретация“, че се подготвя намаляване на пенсиите.
„COVID добавката не е пенсия. Предложението беше не да отпаднат ковид добавките, а те да не се индексират с процента, с който се осъвременяват пенсиите“, каза Донев.
По повод информацията, че държавата връща обратно в бюджета неусвоени средства на болници и училища, той обясни, че това се случва в условията на удължителен закон за бюджета.
По думите му училища и болници са заявявали определени лимити, които не са изразходвали, а средствата са се трупали като резерв. Донев увери, че ако парите не им достигат през месеца, те могат да заявят ново финансиране и ще го получат.
Владислав Горанов заяви, че дисбалансите в публичните финанси се трупат още от 2021 г.
Горанов обвини бившия финансов министър Асен Василев, че е създал илюзията, че чрез бюджетни разходи обществото може да стане по-богато. „Голямото харчене за пенсии и заплати няма как да се свързва с корупция. Ние допуснахме публичните финанси да се разширят в посока текущи разходи много над възможностите на данъчната система“, каза Горанов.
Той посочи, че Асен Василев е убеждавал политическите лидери, че „пари има“ и че чрез бюджета може да се увеличи благосъстоянието на гражданите.
„Просто дойде сметката“, каза Горанов.
Водещият Бойко Василев отбеляза, че Горанов говори така, сякаш Асен Василев още управлява. Горанов отговори, че ГЕРБ уважава усилията на сегашното управление, защото партията е била „поне два пъти в техните обувки“.
Бившият финансов министър посочи, че спрямо 2019 г. разходите са с около 7 процентни пункта от БВП по-високи при същата данъчна политика.
По думите му около 4 процентни пункта от този ръст идват от социални разходи, а към тях трябва да се добавят и разходите за заплати, особено в силовите ведомства.
Горанов коментира и причините за падането на правителството на Росен Желязков, като заяви, че то „не е паднало, а си е тръгнало“.
Според него тогава е имало възможност да се стигне до „реалистична фискална рамка“ за 2026 г., но не е било проявено достатъчно търпение.
На въпрос дали ГЕРБ е научил урока си след изборите Горанов отговори, че партията не спира да се учи от грешките си, но „не съжалява за нищо от последната една година“, защото целта е била България да стане част от Шенген и еврозоната.
Той отхвърли тезата, че влизането в еврозоната е прибързано.
„Ако говорим за еврозоната, закъсняхме. Не сме прибързали, закъсняхме“, каза Горанов.
Вярно ли е, че ЕК препоръчва отмяна на плоския данък в България?
