Граждани от различни части на страната получават обаждания от мъже, които се представят за служители на ГДБОП и уверяват, че разследват мащабна финансова измама. Според подадените сигнали, гласът от другата страна твърди, че някой се е опитал да изтегли пари или кредит от името на потърпевшия, и настоява за незабавна реакция – превеждане на пари или теглене на заем, който щял да бъде възстановен след това.
Всъщност целта е една – парите да попаднат в ръцете на самите измамници.
Сценарият е внимателно изграден. Най-често се използва името „комисар Петър Димитров Андонов“, който обяснява, че банковата сметка на жертвата е компрометирана и трябва да бъде защитена. Посочва се и измислен извършител – най-често Симеон Ангелов Симеонов, за когото се твърди, че се е опитал да изтегли средства с фалшиво пълномощно.
Следват инструкции, представени като „официална процедура“: актуализация на банковата сметка, прехвърляне към „сейфова сметка“, „изчистване на кредитен потенциал“, създаване на „Platinum сметка“ и други псевдотермини, звучащи убедително. Жертвата бива подтикната или да преведе наличните си пари по предоставена банкова сметка, или да изтегли кредит и да го предаде – понякога в брой, пред клон на банка, където я чакат подставени лица.
Докато разговорът тече, по имейл се изпращат фалшиви документи, оформени така, че да приличат на официална кореспонденция от ГДБОП, БНБ или банката на клиента. В тях се използват формулировки като:
„Изчистване на кредитен потенциал“,
„Актуализация на банкова сметка“,
„При отказ следват санкции – конфискация на имущество или арест на сметките“.
Един от често използваните подписи е на „Антоанета Иванова Георгиева“, представена като експерт от Централната банка. Документите внушават, че гражданинът може да понесе наказателна отговорност, ако не съдейства.
През цялото време измамниците не позволяват на жертвата да затвори телефона. Обясняват, че разследването е активно, че на линия ще бъде включен и служител на банката, и че ситуацията изисква пълно съдействие. Използват се български номера – включително реални телефони на институции, които се „маскират“ чрез интернет технологии.
ГДБОП потвърждава, че дирекция „Киберпрестъпност“ вече работи по няколко сигнала, подадени на 21 юли. Само в рамките на часове са предотвратени трансфери за десетки хиляди левове – в един от случаите сумата е над 70 000 лв. Разследва се дали измамниците имат достъп до реални данни на банкови клиенти и как е изграден механизма за убеждаване.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук: