Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Статията е обновена със списъка от законопроекти на ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ в 19:30 ч. на 18 април
Росен Желязков ще бъде избран за председател на 49 Народно събрание, а ако парламентът продължи да работи поне до юли 2023 г., е възможно да бъде сменен с ротационен кандидат на "Продължаваме промяната - Демократична България".
За сметка на това - ПП-ДБ ще определят кой да оглави Комисията по правни въпроси, през която минават всички законопроекти.
ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ са се споразумели и за програмата с най-важните законодателни предложения в 49 Народно събрание.
Това стана ясно от пресконференция след поредния ден на преговори между двете най-големи парламентарни групи.
Списъкът със законовите предложения ще бъде разпратен и на останалите партии в 49 НС. Председателят на ПГ на ГЕРБ Десислава Атанасова коментира, че "тези усилия могат да бъдат увенчани с успех, ако получат достатъчно парламентарна подкрепа и станат приоритет на 49-тия парламент".
Договорката за избор на председател на парламента и на Правната комисия ще е само устна - "джентълменско споразумение", тъй като конституцията не предвижда възможност за официално решение на парламента с опция за втори председател.
"Най-важна е държавата ни и апелираме този конструктивен тон и диалог да продължи, така че да се изпълни редовната мисия на всеки парламент да излъчи работещо редовно правителство", каза още Атанасова.
Акад. Николай Денков подчерта, че не са водени преговори за коалиционно управление и че ПП-ДБ стоят зад решението си да не подкрепят проектокабинет с първия мандат на ГЕРБ.
Коалицията все още няма номинация за председател на Правната комисия, но има "възможни кандидатури".
"По отношение на законопроектите - с предимство са тези, които са свързани с правосъдната реформа, Плана за възстановяване и устойчивост и Еврозона и Шенген", каза той.
Според Денков - ГЕРБ и ПП-ДБ вече имат готовност да внесат заедно промените в Закона за защита от домашното насилие, от който "има крещяща нужда", както каза той.
Кой е Росен Желязков - председател, но от втория опит
Това е втората номинация на Росен Желязков от ГЕРБ за председател на парламента, след като в 48 Народно събрание кандидатурата му беше блокирана и отхвърляна в продължение на три дни, докато се стигна до мнозинството за Вежди Рашидов.
Желязков е юрист по образование, бил е главен секретар на Министерски съвет и е бил секретар на Столична община от времето на Бойко Борисов.
През 2016-2017 последователно беше избиран за ръководител на ДА "Електронно управление" и Комисията за регулиране на съобщенията, а между 2018 и 2021 г. той беше министър на транспорта в третия кабинет на ГЕРБ, като наследи подалия оставка Ивайло Московски.
Преди да поеме управлението на МТ, Росен Желязков беше принуден да премине през прокурорско разследване и съдебно дело заради т.нар. афера Костинброд, организирана като медийна акция на ТВ7 година преди фалита на КТБ.
Желязков беше единственият обвиняем по заявеното от прокуратурата обвинение за неупражнен контрол върху печатницата за бюлетини "Мултипринт". През 2015 г. той беше оправдан от Софийския градски съд, а прокуратурата не протестира решението.
Кои са законопроектите, които ГЕРБ и ПП-ДБ ще предложат?
"Булевард България" разполага със списъка от законопроекти, по които ще си сътрудничат двете най-големи парламентарни групи. Сред тях са промени в Наказателния кодекс, Закона за защита от домашно насилие, както и редица реформи, свързани с приемането на България в Шенген и еврозоната.
В списъка са включени:
1. Законопроекти, свързани с реализиране на реформите, предвидени в Националния план за възстановяване и устойчивост:
- Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс - влизане в сила на законодателни изменения за гарантиране на ефективността на наказателно производство. Повишаване на отчетността и отговорността на главния прокурор с цел ефективна борба с корупцията и организираната престъпност и защита правата на гражданите.
- Законопроект за противодействие на корупцията - структурна и организационна реформа в системата за противодействие на корупцията; разделяне на комисията на две и придаване на разследващи функции;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки - Засилване на контрола, конкуренцията и прозрачността и намаляване на корупционния риск, ограничаване на практиката за превъзлагане на подизпълнители по инхаус процедури
- Законопроект за несъстоятелност на физическите лица
- Законопроекти за изменение и допълнение на Търговския закон - Укрепване на процедурата по несъстоятелност. Създаването на нов вид дружество, което би дало по-голяма гъвкавост на бизнеса в България
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт - Укрепване ролята на Инспектората към Висшия съдебен съвет за превенция и противодействие на корупцията в съдебната власт.
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката - Разработване на дефиниция и критерии за "енергийна бедност" за домакинствата.
- Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за водите, Закона за енергетиката и Закона за концесиите - Развитие на използването на геотермална енергия в България за производство на електрическа и топлинна енергия
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ограничаване изменението на климата - Уредба на Националния фонд за декарбонизация;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронното управление - Регистрова реформа за разгръщане потенциала на електронното управление за подобряване на бизнес средата.
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на етажната собственост - Улесняване и повишаване ефективността на инвестиции в енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради.
- Законопроект за насърчаване на електрическата мобилност - Цялостна дългосрочна визия за устойчива национална и градска електромобилност и свързаност.
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водоснабдяването и канализацията
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение - Модернизирана нормативна рамка в сферата на професионалното образование и обучение.
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за научните изследвания и иновациите - Създаване на условия за пълноценна и ефективна координация на политиката във всички фази от подготовката и изпълнението на мерките, свързани с постигането на водещите цели в научните изследвания, иновациите и растежа.
2. Законопроекти, свързани с приемането на България в Шенген и в Еврозоната:
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари - укрепването на рамката за борба с изпирането на пари съгласно Плана за действие с мерки за адресиране на последващите ангажименти на Република България след присъединяването във Валутния механизъм II.
- Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на застраховането
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Българската народна банка
- Законопроект за приемане на еврото
3. Други, важни за страната законопроекти
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от домашно насилие
- Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс - промени, свързани с постановени от Европейския съд по правата на човека осъдителни решения срещу България.
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство
- Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие - Приемане на мерки за ограничаване на застрояването на българското Черноморие;
- Законопроект за изменение и допълнение на Семейния кодекс - промени в режима на осиновяване и правото на достъп до информация за произхода на лицата
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на аргохранителната верига - Засилване на граничния контрол, чрез ограничаване на възможността задължителният граничен лабораторен контрол да се извършва от други субекти, различни от лабораториите на Българската агенция за безопасност на храните в обекти от значение за националната сигурност.
