Най-голямата парламентарна група ГЕРБ-СДС внесе в деловодството на парламента проекторешение за изпращане на военна помощ за Украйна. Това е второто подобно предложение - "Демократична България" депозира проект, с който депутатите да гласуват военна помощ за Киев, още в първия ден на 48-ото Народно събрание - 19 октомври.
Двете проекторешения се различават в детайлите - в това на ГЕРБ се предлага освен предоставяне на военна помощ за Украйна, в това число съветска с отпадало предназначение, Министерският съвет да проведе консултации в рамките на инициативата на НАТО за усилване на източния фланг, за разполагане на сили и средства, които да гарантират сигурността на страната, включително и за съвместна охрана на въздушното ни пространство.
Във варианта на "Демократична България" се говори за укрепване на военната сигурност на страната с разполагане на многонационални сили в България, редом с осигуряването на заместваща военна техника чрез бързи преговори със съюзниците ни. По отношение на военната помощ за Украйна се предлага тя да е на база поисканото от нападната страна (въоръжение, боеприпаси и техника) и възможностите на страната ни.
От ГЕРБ първоначално предлагаха съвместно проекторешение с "Демократична България", но от десноцентристката коалиция внесоха свое, какъвто ангажимент бяха поели в кампанията.
От партията на Бойко Борисов депозираха и проекти на решения за приемането на еврото у нас, както и за компенсации на небитовите крайни клиенти на ток.
От ГЕРБ са внесли пакет от проекторешения в три направления от вече заявени приоритети - диверсификация на енергийните доставки, военна и техническа помощ за Украйна, в това число и от наличността с отпаднала необходимост за въоръжените сили и ускорява на процеса на техническата подготовка за приемането на еврото.
Очаква се срещу него да гласуват БСП и "Възраждане". През май двете партии остро се противопоставиха на идеята Украйна да бъде подкрепена с боеприпаси и оръжия с аргумента, че това би вкарало България във войната, а от партията на Корнелия Нинова заплашиха, че ще напуснат тогавашната четворна коалиция.
Не е ясно обаче каква ще бъде позицията на депутатите от "Български възход". По време на предизборната кампания лидерът на партията Стефан Янев избягваше да даде категоричен отговор на въпроса дали трябва да се изпраща военна помощ на Украйна и лаконично казваше, че има решение на парламента, което трябва да бъде следвано
В същото време ГЕРБ-СДС са депозирали в деловодството на парламента и следните проекторешения в енергийната сфера:
- Разделяне на мярката с тавана на небитови клиенти - като досегашния таван от 250 лева да остане са потребители на ниско и средно напрежение, а за химическата и тежката промишленост прагът на базовата цена да е 200 лева за мегаватчас.
- Иницииране на лицензирането на неруско ядрено гориво, въвеждане на мито за вноса на руски суров петрол и облагане на свръхпечалбата на собственици и/или преработватели на нефтопродукти от руски суров петрол
- Стартиране на тръжна процедура за дългосрочна 10-годишна доставка на неруски природен газ.
От партията предлагат още до 1 януари 2026 г. битовите крайни клиенти на електроенергия да останат на регулирания пазар, с което на практика се отлага с три години процеса на либерализация на битовите потребители на ток.
Очаква се днес на извънредно заседание депутатите да сформират комисията за създаване на правилник на парламента. Дори и парламентарните групи да спазят заявената готовност да не се губи излишно време с техническите въпроси, приключването им може да отнеме поне седмица.
Навярно предстоят сблъсъци в пленарната зала по няколко от ключовите теми в последните месеци.
Първият от тях чакаме още днес, когато ще бъде изслушването на министъра на финансите Росица Велкова. Тя е извикана по инициатива на ГЕРБ и БСП. Партията на Борисов се интересува от състоянието на финансирането на дефицита. БСП искат да получат и информация за изпълнението на държавния бюджет за тази година и плановете на служебното правителство за следващата.
Онова, което Велкова ще изнесе като информация по всяка вероятност ще бъде повод да продължат сериозните сблъсъци по фискалната политика на последните правителства, които започнаха още при откриването на парламента.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
