Председателят на ГЕРБ Бойко Борисов внезапно отрече договорът за концесия на пристанище "Росенец" да е подписван от неговото правителство - въпреки че той е сключен именно през 2011 г. от тогавашния министър на транспорта на ГЕРБ Александър Цветков.
На въпрос от журналист по повод напомнянето от Румен Радев за тази хронология, Борисов отговори: "Грешите".
"Заедно, навремето, когато Иван Костов подписа за "Нефтохим Бургас", тогава е дадена и концесията, доколкото знам. То е съществен елемент към рафинерията", беше обяснението му.
Всъщност, договорът с "Лукойл" за Росенец е подписан не през 1999 г., а на 12 май 2011 г. от Министерския съвет, оглавяван по това време от Бойко Борисов и представляван от министър Александър Цветков, и "Лукойл Нефтохим Бургас". Решението на кабинета е взето през март 2011.
Бившият министър на енергетиката Теменужка Петкова твърди, че преди сключването му "Лукойл" не е плащал никакви такси за ползването на порта.
Тя не отрече, че заложената концесионна такса от 1 млн. лв. на година е ниска на фона на оборота на дружеството, но отново върна въпроса към това че без договор държавата не е успявала да събере приходи за собствената си инфраструктура до 2011 г.
Срокът на договора е 35 г. - т.е. изтича през 2046 г. Служебният кабинет на Гълъб Донев имаше шанс да го прекрати на основание на санкционния режим на ЕС спрямо дружества с руски собственици, но не го направи, вместо това потвърди действието му за целия останал период.
Основанието, на което "Лукойл" е поискал концесията на "Росенец", е Законът за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата, който е приет през 2004 г. (по време на кабинета "Сакскобургготски").
В неговите преходни и заключителни разпоредби се казва, че лицата, които "притежават права на собственост върху част от терминал на пристанище за обществен транспорт с национално значение" имат право да кандидатстват за предоставяне на концесия.
- Тази точка работи в полза на "Лукойл", които са собственик на резервоари за съхранение и тръби за пренос на нефт.
- Въпросът за "тиловата база" (т.е. собствената инфраструктура на "Лукойл" в пристанището) беше поставен от Румен Радев в сряда, след като стана ясно, че в парламента има голямо мнозинство в подкрепа на незабавно прекратяване на договора.
"Лукойл" е кандидатствал за концесия още през септември 2004 г., но получава отказ от следващия кабинет на Станишев през юли 2006. Компанията обжалва пред КЗК, която се произнася в нейна полза в един от последните работни дни на 2007 г. - на 27 декември.
Mediapool напомня, че с договора руската компания получава право да управлява три пирса от пристанищния терминал, две сгради, едната от които е промишлен склад.
- Не са предмет на тази концесия вълноломът, морската кейова стена и плавателните канали.
- Изградената от концесионера инфраструктура след 2011 г. е собственост на държавата, но при предсрочно прекратяване тя ще трябва да плати на "Лукойл" за направените подобрения.
Към онзи момент в Народното събрание не е воден дебат за правото на концесията на "Росенец" - освен през парламентарен контрол от 2011, когато бившият министър на транспорта от БСП Петър Мутафчиев настоятелно пита Александър Цветков кога ще подпише договор с "Лукойл" за пристанището, което е част от обектите с национално значение.
Днес БСП вече има различна позиция за това кой трябва да управлява критично важна инфраструктура в България. Георги Свиленски обяви, че партията ще подкрепи предложението за прекратяване на концесията за "Росенец".
"Друг е въпросът, че там и тръбите, и пристанището, и заводът – всичко е на „Лукойл“ и друг няма кой да акостира на това пристанище, но ще си плащат на българската държава, така както би трябвало да бъде в една нормална европейска държава", казва той в bTV.
В сряда Кирил Петков директно обвърза казуса с контрола на пристанището с това дали България ще стане член на Шенген.
"Тази стъпка е в съответствие с регламента на ЕС във връзка със санкциите срещу войната. По този начин заявяваме, че Шенген е наша цел, че няма да се предават български ключови обекти без мотиви", каза той.
Пред Нова ТВ Делян Добрев обяви, че държавата би имала друг тип интерес да си върне контрола на пристанището - да контролира дали горивото, което "Лукойл" внася в него, е с руски произход или не.
Компанията е длъжна да внася 70% от надценката на горивата над средномесечната цена за "Брент" и руски "Уралс" във Фонд "Сигурност на електроенергийната система".
Пари от "Лукойл" обаче не са влизали, според Добрев, защото вносителят представял документи за неруски произход на нефта.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
