В събота корабът Höegh Esperanza акостира във Вилхелмсхафен, Германия, натоварен в Испания с втечнен газ от Нигерия. Събитието е важно - то трябва да е началото на края на зависимостта на германската икономика от руския газ. LNG терминалът край бреговете на Северно море в Долна Саксония е първото от няколко пристанища, които предстои да направят това възможно.
Облечен в жълто яке на слънчевата палуба на туристическия кораб MS Heligoland, канцлерът на Германия Олаф Шолц е в компанията на двамата вицеканцлери и още около 500 гости, поканени на церемонията по пускането в експлоатация на плаващия терминал.
Шолц поглежда към Höegh Esperanza за няколко секунди – срещу него е огромният кораб, в чийто корем замразеният втечнен природен газ трябва да бъде преобразуван обратно в газообразното си състояние и с него да бъде захранена немската мрежа.
За да се случи това екипът на Höegh се нуждае от още няколко дни. Но Шолц иска бързо да съобщи добрата новина, пише немското издание Spiegel в свой репортаж от мястото.
„В началото на годината взехме решение да изградим терминали по бреговете (на Германия) възможно най-бързо, за да гарантират доставки, независими от тръбопроводите на Русия“, цитира думите на Шолц немската медия. „Когато казахме, че трябва да бъде построен терминал тук във Вилхелмсхафен тази година, мнозина казаха: „Не е възможно“.“ Но ето, че успяхме и това е само началото."
За LNG терминал във Вилхелмсхафен се говори повече от 40 години. Войната на Русия в Украйна обаче променя нещата. Още с нахлуването на войските на Владимир Путин в Украйна Шолц обяви, че Германия ще построи два LNG терминала.
Изминаха само девет месеца, откакто министъра на икономиката Робърт Хабек се срещна с норвежеца Мортен Хьог за първи път: посредникът без чиято помощ трите специални кораба, сред които Höegh Esperanza, не биха могли да разтоварят нито един кубичен метър втечнен природен газ на германския бряг. Хьог е възпитаник на Харвард, бивш инвестиционен банкер и запален хоби спортист. Неговата компания Höegh LNG е специализирана именно в такива кораби за регазификация, с които работят плаващите терминали.
Принципът на работа е в три стъпки:
- втечненият газ се доставя с танкери;
- Газ се изпомпва от танкера към терминален кораб;
- На терминалния кораб, известен още като „Плаваща единица за съхранение и регазификация“, компресираният LNG се преобразува обратно в газообразен газ.
След това газът може да бъде подаден в газовата мрежа.
„Поставихме газ под коледната елха за германците.“, казва и мениджърът на операторa на терминала - Uniper, който е също с Шолц на MS Heligoland. В Берлин наистина са горди от себе си и говорят за „свръхзвукова скорост“ и дори за „LNG чудо“. Факт е, че обещанието беше да има газ за Коледа.
Церемонията е само един ден от окончателното одобрение за Вилхелмсхафен.
Общо три плаващи терминала за втечнен природен газ са планирани да започнат работа през следващите седмици: в допълнение към Вилхелмсхафен, има съоръжения в Брунсбютел и Лубим.
Заедно трите терминала биха могли да покрият около една шеста от общото потребление на газ в Германия.
Следващата зима ще бъдат добавени още три: Щаде, Вилхелмсхафен 2 и Лубим 2. Това прави шест.
Порталът climate.table наскоро обяви, че според вътрешен документ на министерство на икономиката за 2024/25 г. федералното правителство има план за още три плаващи терминала.
Тези девет плаващи терминала ще имат общ капацитет, който ще е по-голям от вноса на газ от Русия до избухването на войната.
За 2025 г. и 2026 г. е планирано и пускането на три фиксирани терминала с производителност, която ще е подобна на тази от деветте плаващи.
Съседните на Германия страни също масово разширяват своите LNG терминали - например Полша или Холандия. Какво трябва да правят европейците с толкова много инфраструктура, когато искат да премахнат изкопаемите горива възможно най-скоро?
Въпросът е ще успеят ли държавите в Европа да намерят достатъчно втечнен газ, за да имат смисъл всички инсталации. През 2022 г. европейците се възползваха от едно щастливо обстоятелство: фактът, че китайската икономика отслабваше в резултат на коронавируса. Това направи възможно компаниите от Далечния изток да продават своя LNG на Запада.
Ако обаче китайските компании решат, че втечненият газ има трябва, те могат да си резервират обеми от него за години напред, защото имат дългосрочни договори със страни производителки, което означава, че са с предимство.
Идеята на властите в Берлин е фиксираните терминали да заменят частично плаващите терминали. Тогава новите инсталации вероятно ще могат да преработват и зелен амоняк, т.е. водородно производно, получено от възобновяема енергия, в допълнение към изкопаемия природен газ.
Тази технология е все още в начален стадий. Съвсем наскоро един контейнер с нискоемисионен амоняк от Абу Даби пристигна в пристанището на Хамбург с. В него имаше общо 13 тона.
Следващата сряда (22 декември) първият газ от Вилхелмсхафен трябва да бъде подаден в немската мрежа.
В Брунсбютел норвежците се готвят за старт в началото на януари. В Лубим кораб с газ се планира да пристигне на 21 декември. Но операторите Deutsche Regas все още им липсват две разрешителни, което означава, че въвеждането в експлоатация едва ли ще е тази година.
Някои експерти смятат, че има риск цените на газа да се сринат след три или четири години - точно когато стационарните германски терминали са готови. Пазарът на природен газ е на път към така наречения „цикъл на свинете (добитъка)“ / Pork cycle - това означава силни колебания в предлагането и пазарните цени. Поради високите цени в момента на много места се правят огромни инвестиции. Може да се случи така, че в средносрочен план на пазара да излезе повече газ, отколкото е необходим.
В Германия обаче смятат, че е по-правилно да построят няколко LNG терминала - дори и да не си струват икономически, те са един вид застраховка за общността срещу изнудване и срещу непредвидени инциденти.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
