Най-големият вносител на (руски) природен газ в Европа - германската компания Uniper, е на ръба на фалит.
Поставила се в зависимост от “Газпром”, фирмата заяви кредитна линия от 2 млрд. евро от германската държавна банка KfW, за да се закрепи.
Новината дойде от централата на дружеството в Дюселдорф в деня, в който се разбра, че руският газов монополист се опитва да оправдава с "форсмажор" неизпълнението на доставките на синьо гориво за Европа. Uniper е един от търговците, получили писмо от "Газпром", но германската компания не приема руските аргументи за нарушаване на дългосрочните договори за газови доставки.
Самата заявка за "форсмажор" експерти определят като част от "газовата война", която Русия води срещу ЕС след като Москва нападна Украйна, а съюзът отвърна на войната със санкции.
"Газпром" обявява "форсмажор" - не иска да носи отговорност за недоставен газ
Преди повече от седмица германският вносител на синьо гориво официално заяви, че може да обяви фалит и поиска 9 млрд. евро помощ от държавата. Оправданието за нуждата от кредит е драстичното намаление на доставките на руски газ по "Северен поток" 1 от средата на юни и съответните последици за енергийните борси.
Срокът на действие на кредитната линия от 2 млрд. евро ще зависи от развитието на пазара, обясняват от Uniper.
Историята на докарването на най-големия вносител на газ в Европа до фалит е любопитна, политическите последици - също.
Големият проблем не е само намаляването или спирането на регулярните руски доставки, въпреки че Uniper бе сред компаниите, които се съобразиха с едностранно наложените от Москва правила за плащане в рубли за синьо гориво.
Проблемът е “политическата пристрастеност към "евтиния" руски газ на германската администрация, която системно е давала приоритет на руската енергия и е пренебрегвала алтернативите", пише Financial Times.
Историята на Uniper започва през 2016 г., когато се отделя от доставчика на електроенергия E.ON. Новата компания е оставена да се грижи за газовите, ядрени и въглищните електроцентрали, като към онзи момент е ясно, че последните ще са със затихващи функции на фона на плановете на ЕС за въглеродна неутралност до 2050 г.
Част от т.нар. Зелен пакт е именно поетапното затваряне на “мръсни” производствени мощности, каквито са тези, работещи на твърдо гориво. За бившата компания-майка остава изглеждащата по-печеливша дългосрочно стратегия - да се съсредоточи върху въобновяемите енергийни източници.
Въпреки не така изгодната си изходна позиция, мениджмънтът на Uniper дълго време не се справя зле. Открива въглищната електроцентрала Datteln 4 в условията на екопротести, съдебни искове и постоянни критики, обещава да намали общите емисии в своята производствена дейност.
Прави дори опит за диверсификация на руските енергоизточници чрез изграждане на терминали за втечнен природен газ, но тази инвестиция е отложена през 2020 г. - заради "ограничен интерес към дългосрочни резервации на капацитет".
От старта й през 2016 г. до 2021 г. цената на акциите на компанията, регистрирана на борсата във Франкфурт, се увеличава 4 пъти - макар и част от този успех да се дължи най-вече на благоприятния до неотдавна пазар на суровини.
Друга инвестиция обаче се оказа недалновидна - тази във втория руски газопровод "Северен поток 2". Проектът е спорен отдавна заради съмненията - и на САЩ, и на част от страните в Европа - че не почива толкова на икономическа логика, колкото на политическите амбиции на Москва и целта й да "заобиколи" Украйна по пътя на газа към Европа (точно каквато е целта и на "Турски поток", който минава през България - б.р.) Вашингтон наложи и санкции за ангажираните с втората тръба, но това не накара Uniper да се откаже.
Така в рамките на няколко седмици, след като Русия нахлу в Украйна, Uniper се оказа в беда.
"Газпром" държи Германия като заложник със спрените доставки по "Северен поток"
Компанията беше принудена да отпише инвестиция от 1 млрд. евро в "Северен поток 2". Намалените с 60% доставки на руски газ по "Северен поток" 1 - въпреки дългосрочния договор с "Газпром", принуждават германската компания да купува синьо гориво през спот пазарите, където цената е доста по-висока - отново заради войната.
Сметките показват, че Uniper губи около 30 млн. евро всеки ден. Или около 10 млрд. евро годишно. Ако Путин напълно спре потока, дневните загуби на предприятието ще скочат до около 100 млн. евро на ден.
След заплахата от фалит, политиците предложиха спасителен пакет в размер на 9 млрд. евро - приблизително на колкото се изчисляват годишните загуби към момента. Министърът на икономиката на Германия Роберт Хабек беше категоричен, че страната "няма да допусне системно важно дружество да фалира" - не на последно място и поради факта, че на Uniper все пак е възложено изграждането на терминалите за втечнен природен газ, които изведнъж се оказаха спешни.
Идеите кой трябва да плати за закъсалото дружество създаде напрежение между Берлин и Хелзинки. Причината - 75% от собствеността в Uniper е на финландската компания за комунални услуги Fortum, в която държавата Финландия държи мажоритарния дял.
Роберт Хабек намекна, че Fortum трябва да плати за спасението на Uniper - вместо германският данъкоплатец. Отговорът не закъсня: "Германия трябва да поеме отговорност за провалената си енергийна политика", е мнението на политици във Финландия. Преговорите по темата между двете европейски правителства продължават.
Хабек - представител на "Зелените", не е бил част от германските администрации, които системно си партнираха с Владимир Путин, за да си осигурят евтина енергия. Досегашните кабинети пренебрегваха местната въглищна и ядрена енергия, изоставили са проекта за газопровод "Набуко", който щеше да намали зависимостта на Европа от руския газ, и са протакали въвеждането на възобновяеми енергийни източници, припомня Financial Times.
"В продължение на няколко години руският газ беше много евтин (според дългосрочните договори - б.р.) и това беше бизнес моделът на германската икономика", казва Андреас Шрьодер, енергиен анализатор в ICIS, който известно време е работил за Uniper. И той припомня, че мениджмънтът на компанията е можел да се откаже от санкционирания от САЩ "Северен поток 2", но не го е направил.
Сега за спасяването на най-големия вносител на руски газ се обмисля вариантът държавата да придобие около 30% дял от компанията и да започне да покрива загубите й.
При всички случаи обаче - с фалит или с наливане на бюджетни помощи - сметката ще я платят данъкоплатците. Или директно и незабавно чрез по-високи цени на дребно на електроенергията и газа, или в продължение на години чрез по-високи данъци за изплащане на спасителните мерки. Или и по двата начина - защото се очаква в спасителния план да бъде включена и опция за прехвърляне на част от тежестта на ситуацията на потребителите чрез сметките за енергия.
Последното може да доведе до следващо "вадене" на пари от бюджета - за подпомагане на гражданите, за които по-скъпата енергия ще се окаже непосилна, особено на фона на прогнозите за Goldman Sachs, че ръстът на тези разходи ще е близо 300% в сравнение със средата на 2020 г.
Ако нещо е сигурно на фона на войната в Украйна и войната за газа, която Путин води с Европа, то е, че предстоящата зима ще бъде скъпа. Единственият въпрос сега е колко точно и кой ще фалира. Защото е бил твърде дълго зависим от Кремъл.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
