Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Докато Германия се опитва да излезе от ступора, в който сама се въвлече с организацията на ваксинационната си кампания, една странна история обикаля медиите в страната.
Главният й герой e 74-годишният Винфрид Щьокер - предприемач и лекар по професия от източния град Гьорлиц, който твърди, че е открил високоефикасен антигенен препарат срещу вируса SARS-Cov2.
В момента срещу него обаче се водят две проверки от официалните следствени органи на провинция Шлезвиг-Холщайн и на федералната прокуратура по сигнал за нарушение на Закона за лекарствата. Щьокер е използвал себе си, съпругата си, децата си, приятели и служители, за да изпита експерименталния препарат. За тази дейност е необходимо да разполага с разрешение от властите, каквото той няма.
Медикът се е инжектирал с антигенния препарат общо четири пъти през март и април 2020 г. На 8 май е установил, че има имунитет срещу вируса. Междувременно го е поставил и на най-близките си хора в семейството - пред Spiegel той казва, че доброволците не са показали странични ефекти, ако не се брои леко раздразнение или болка в мястото на инжектирането. Всички са приели имунизацията добре.
Щьокер разполага със собствена лаборатория в градчето Грос-Грьонау в провинция Шлезвиг-Холщайн. Прави разработките си в нея, след като е продал по-ранната си компания Euroimmun на американски инвеститор през 2017 г. срещу повече от 1 млрд. евро. MDR Sachsen посочва, че той е и собственик на един от големите търговски центрове в град Гьорлиц.
Специалистът по лабораторна диангостика сам разработва антигенния препарат, за който твърди, че има добри предимства - може да се съхранява в обикновен хладилник, да се дистрибутира бързо и за разлика от иРНК ваксините не е нужно да се произвежда от самото тяло на човека. Пред Spiegel той твърди още, че препаратът му защитавал и срещу мутациите на коронавируса, макар че има нужда от леки модификации.
През май 2020 г. той изпраща писмо до водещия вирусолог и експерт по коронавирусите Кристиан Дростен, като споделя резултатите от собствения си експеримент. Дростен отговаря, че разбира данните му, но че производството на ваксини трябва да отговаря на високи стандарти за качество, ако иска да се предлага за масово ползване.
Щьокер изпраща в лаборатория серум от самия себе си, за да направи проучвания дали изградените антитела са способни да неутрализират вируса. Главният вирусолог на Университетската клиника в Бон Хендрик Щреек също е направил тест и е получил положителен резултат.
Дростен все пак уточнява, че изследването е просто "диагностично проучване, а не тест за ефикасност на ваксина". Въпреки това Щьокер се амбицира и прави постъпки за съдействие от института "Паул Ерлих", който отговаря за одобрението на ваксини в Германия.
Тук обаче изследователите не проявяват същата толерантност към импровизираните изследвания на колегата си. Вместо да отговори на молбата му за осигуряване на доброволци за по-мащабни изпитания, ръководството на института подава жалба срещу Винфрид Щьокер, защото "не може да се изключи евентуалното производство или ваксиниране, което би могло да застраши сериозно здравето на изследваните субекти".
Вече 100 доброволци са инжектирани с неговия антиген. 97% от тях са развили антитела във висока концентрация, според данните му.
Случаят с Щьокер се превръща в политически проблем: публикацията на Spiegel провокира множество коментари в социалните мрежи от хора, които твърдят, че не желаели да се ваксинират с официално одобрените препарати, но с удоволствие щели да ползват експерименталния антиген - въпреки че няма данни той да е ефикасен или безопасен според предписаните научни стандарти.
Нещо повече: защитата на разработчика е поета от зам.-председателя на Бундестага от Партията на свободните демократи Волфганг Кубицки. Юристът твърди, че клиентът му не е провеждал клинични изпитания, а само е инжектирал антигена като опит за самолечение - за това не му е нужен лиценз.
Австрийското издание Kurier цитира специалиста по разработване на ваксини и международен консултант Отфрид Кистнер, според когото препарата на Щьокер е "съвсем нормален реагент за диагностика, рекомбинантен повърхностен протеин, който се произвежда от десет-двадесет други фирми - т.е. нищо ново или иновативно".
Ако подобен антиген се използва за диагностика (например при лабораторни изследвания), не може да се прилага върху хора. За да се ползва като ваксина, са необходими многобройни проверки и тестове за качество, които в случая са пропуснати, казва той.
Критики срещу подхода на германския лекар дойдоха и от Швейцария. Председателят на местната Комисия по въпросите на ваксините Кристоф Бергер коментира, че напълно разбира позицията на института "Паул Ерлих".
"Времената, в които някой забъркваше нещо в лаборатория, след което го инжектираше в мускула на друг човек, отдавна са отминали", казва той.
Говорителят на Швейцарския институт по лекарствата Swissmedic Лукас Яги казва, че Щьокер е нарушил "всичко, свързано с добрата лабораторна практика, добрата производствена практика, добрата клинична практика или надлежните проверки, които са записани в швейцарския закон за лечебните продукти".
Самият германски учен е готов да разпространи формулата си публично с всеки, който поиска да я произвежда, и не желае да получава пари за това.
Германия трупа огромни запаси от AstraZeneca, но не знае какво да прави с тях
Ювал Ноа Харари: Три урока за бъдещето след годината на Covid-19
