Как можем да оценим годината на Covid-19 в по-широка историческа перспектива? Мнозина вярват, че избухването на коронавирусната пандемия демонстрира колко безпомощни са хората, изправени мощта на природата. Но всъщност 2020 г. показа, че човечеството съвсем не е безпомощно.

Епидемиите вече не представляват неконтролируеми природни стихии. Науката ги превърна в управляеми кризи. 

Защо тогава станахме свидетели на толкова много смърт и страдания? Заради лошите политически решения. 

Това пише историкът Ювал Ноа Харари, автор на трилогията "Sapiens", "Homo deus" и "21 урока за 21 век", в своя статия за "Файненшъл Таймс", публикувана година след избухването на пандемията. 

Харари прави интригуващо сравнение на начините, по които животът на човечеството се е променил само за няколко столетия - от епохата на Черната смърт през времето на грипната пандемия от 1918 г. до епохата на Covid-19. 

"Когато хората са се сблъсквали с чумите, не са предполагали какво ги провокира или как да бъдат спрени. Когато инфлуенцата се появява през 1918 г., най-добрите учени в света не успяват да идентифицират смъртоносния вирус, много от противоепидеимчните мерки се оказват безсмислени, а опитите за разработване на ефикасна ваксина са напразни. Но при Covid-19 всичко беше доста по-различно", пише Харари. Само месец след първите сигнали за появата на новия патоген световните учени бяха идентифицирали вируса - причинител на заразата и бяха публикували информацията за геномната му секвенция. 

"За по-малко от една година няколко ефективни ваксини вече са в масово производство. Никога досега хората не са били толкова силни във войната между човечеството и патогените", казва Харари.

Самият факт, че масовите карантинни мерки не доведоха до още по-голямо бедствие, е показателен за напредъка на човечеството. В миналото не просто е било невъзможно да се проследи веригата на предаване на заразата - просто икономическата цена на евентуалния локдаун е била непосилна. 

Ако през 1918 г. наредите на цялото население на една държава да си седи вкъщи за няколко седмици, това щеше да доведе до икономическа катастрофа, социален разпад и масов глад. 

За разлика от тогава, през 2020 г. дигиталното наблюдение направи много по-лесно проследяването и локализирането на болестните вектори, така че карантината да бъде както по-селективна, така и по-ефикасна. Нещо повече, автоматизацията и наличието на интернет помогнаха животът да не спре по време на продължителния локдаун - поне в развитите държави, казва Харари. 

"Представете си едно пшенично поле в разгара на Черната смърт. Ако кажете на земеделците да си останат вкъщи във времето на жътвата, ще настъпи масов глад. Ако кажете на земеделците да излязат и да съберат реколтата, рискуват да се заразят помежду си. През 2020 г. един-единствен комбайн, управляван с GPS, може да ожъне цялото поле с много по-висока ефикасност и нулева опасност от инфектиране. Covid-19 нямаше и значително отражение върху глобалното производство на основни култури като пшеница, царевица и ориз", пише още историкът. 

Международната търговия в миналото е била основният причинител на пандемии заради преноса на смъртоносни вируси от континент на континент през корабите и керваните. Ако международният туризъм се срина през 2020 г., обемът на световната търговия по море обаче спадна само с 4%. 

През 1918 г. щеше да е немислимо да затворят фирмените офиси, училищата, съдилищата или църквите, но служителите им да продължат да изпълняват задълженията си по време на пандемията. Днес (независимо от всички недостатъци на дистанционното обучение или работата от вкъщи) това вече е възможно. 

"През 1918 г. човечеството обитава само физическия свят, а когато смъртоносният грипен вирус поразява планетата, хората нямат къде да избягат. Днес много от нас живеят в два свята - физическия и виртуалния. Докато коронавирусът циркулира през физическия свят, много хора пренесоха голяма част от съществуването си във виртуалния свят, а там вирусът не може да ги настигне. Разбира се, човеците все още са физически същества, а и не всичко може да се дигитализира. Covid-годината подчерта ключовата роля, която много ниско заплатени работници имат в поддържането на човешката цивилизация - медицински сестри, санитари, шофьори на камиони, касиери, куриери. 

Георги Господинов: 2020 ни научи, че "аз сме" е много по-важна фраза от "аз съм"

Често се казва, че разстоянието между цивилизацията и варварството се изчислява на три пропуснати хранения. През 2020 г. разносвачите бяха тънката червена линия, която запази цивилизацията в цялост. Те се превърнаха в нашата животоспасяваща връзка с физическия свят", коментира Ювал Ноа Харари. 

Нещо повече: опитът от последната година показа, че глобалната интернет инфраструктура е достатъчно устойчива, за да издържи натоварването дори ако цели държави се намират във физически локдаун. Това обаче е и ключов риск на бъдещето, предупреждава авторът.  

"Хората често се питат какъв ли ще е следващият Covid. Един от водещите кандидати в тази класация е евентуална атака срещу дигиталната ни инфраструктура. Само за няколко месеца коронавирусът се разпространи по целия свят и инфектира милиони души. Дигиталната ни инфраструктура може да рухне за един-единствен ден", казва той. 

Най-слабото звено в пандемията се оказа политиката.

А науката и дигиталната индустрия - независимо колко успешни са - не могат да заменят политическото вземане на решения, при което се балансира между огромен брой интереси и ценности. 

"Когато решаваме дали да наложим локдаун, не е достатъчно просто да се запитаме колко души ще се разболеят от Covid-19, ако не въведем карантина. Би трябвало да се запитаме и колко души ще изпаднат в депресия, ако я въведем? Колко души ще пострадат заради влошения достъп до хранителни стоки? Колко души ще отпаднат от училище или ще останат без работа? Колко души ще бъдат пребити или убити от своите съпрузи? 

Дори ако всички данни, с които разполагаме, са точни и надеждни, трябва да си зададем въпроса: "Какво броим? Кой решава какво да броим? Как оценяваме стойностите, когато ги съпоставим едни с други?". Това е политически, а не научен риск. Политиците би трябвало да балансират медицинските, икономическите и социалните съображения, след което да представят цялостно политическо решение", пише Ювал Ноа Харари. 

Работа на политиците, а не на инженерите е да намерят правилния баланс между ползите от инструментите за наблюдение на пандемията и изпадането в антиутопичен кошмар, в който никой не разполага с лично пространство.

Неговите три препоръки за защита от "дигиталната диктатура по време на чума" са: никога да не се събират данни за хората, които могат да се използват за манипулиране, контролиране или увреждане на интересите им; наблюдението в едно общество винаги трябва да е двупосочно - гражданите трябва да имат възможност да следят правителството така, както то си позволява да следи тях; никога не бива да се допуска събирането на твърде много данни на едно място. 

Независимо от напредъка на науката и технологиите кризата с Covid-19 не беше решена през 2020 г. Той просто превърна епидемията от природно бедствие в политическа дилема.

"Когато Черната смърт избива милиони души, никой не е очаквал нищо особено от кралете и императорите. Около 1/3 от английския народ измира по време на първата вълна на чумата, но това не събаря крал Едуард III от престола. Ясно е било, че владетелите не разполагат със средствата да спрат епидемията, затова никой не ги обвинява за провала. Днес обаче човечеството разполага с научните инструменти за спиране на Covid-19. Няколко държави по света като Виетнам и Австралия доказаха, че дори без ваксина наличните средства могат да възпрат епидемията. Тези средства обаче имат висока икономическа и социална цена. Можем да се преборим с вируса, но не сме убедени, че сме готови да платим цената за победата. Затова научните постижения прехвърлиха огромна отговорност върху раменете на политическите лидери", пише Харари. 

За съжаление, отбелязва той, твърде много политици се оказаха неспособни да я понесат. Той дава серия от примери с държави като САЩ, Бразилия и родния си Израел, в които рискът от заразата е подценяван до момента, в който безотговорността и небрежността стават невъзможни за прикриване, а смъртните случаи достигат стотици хиляди. 

Само за приятели: Израел споделя излишните си ваксини с подбрани държави

"Както Израел, така и Великобритания вече излязоха на първа линия при имунизационните кампании. Но раннните им грешки струваха твърде скъпо. Във Великобритания пандемията отне живота на 120 000 души, като я постави на 6-о място в света по средно ниво на смъртността. В Израел има седмото най-високо средно ниво на потвърдени случаи, а за да противодейства на бедствието, сключи споразумение "ваксини срещу данни" с американската корпорация Pfizer. 

Pfizer се съгласи да предостави на Израел достатъчно ваксини за цялото население в замяна на огромни количества ценни данни, което повдигна въпроси за сигурността на личното пространство и монопола върху информацията, като показа, че данните на гражданите са се превърнали в един от най-ценните активи на държавата", пише Харари. 

Той си задава въпроса защо светът наблюдаваше "катастрофата на бавни обороти" в първите месеци на 2020 г., вместо да предприеме адекватни мерки за спирането на пандемията. Отговорът му: така и не се появи глобално лидерство, което да не позволи на катастрофата да обхване целия свят. Инструментите бяха налице, но политическата мъдрост липсваше.

Една от причините за разминаването между научния успех и политическия провал е, че учените си сътрудничеха в глобален мащаб, а политиците по-скоро се съревноваваха помежду си. Дори в момента "ваксинационният национализъм" създава нов вид глобално неравенство между държавите, които имат възможност да ваксинират своето население, и всички останали. 

Тъжно е, че много хора не разбират един прост факт за пандемията - докато вирусът продължава да се разпространява навсякъде, нито една държава не е истински защитена. Ако Израел и Великобритания успеят да изкоренят вируса от собствените си граници, но той продължи да циркулира сред стотици милиони души в Индия, Бразилия и Южна Африка, някоя мутация от селце в дълбоката бразилска провинция може да направи ваксините неефективни и да доведе до нова вълна на заболявания. 

Споровете за това какво се случи през 2020 г. ще продължават дълги години. Но хората от всички политически лагери би трябвало да се съгласят с три основни поуки, пише Харари: 

1) Трябва да подсигурим дигиталната си инфраструктура - тя беше спасението ни по време на пандемията, но скоро може да се превърне в източник на много по-лошо бедствие. 

2) Всяка държава трябва да инвестира повече в общественото си здравеопазване. Това сякаш се разбира от само себе си, но политиците и избирателите понякога забравят най-очевидните уроци. 

3) Трябва да създадем мощна глобална система за наблюдение и превенция на пандемиите. В епохалната война между хората и патогените "фронтът" преминава през тялото на всяко човешко същество. Ако този фронт се пробие в една точка от планетата, тя поставя всеки човек в риск. Дори най-богатите хора в най-развитите държави имат личен интерес да защитават най-бедните хора в най-слабо развитите страни. 

Не можем да спре появата на нови патогени - това е естествен еволюционен процес, който се развива от миилиарди години и ще продължи и в бъдеще. Но съвременното човечество разполага със знанието и инструментите, с които може да спре евентуалното избухване на пандемия от този патоген. 

Ако Covid-19 все пак продължи да се разпространява и през 2021 г., или ако нова още по-смъртоносна пандемия удари света през 2030 г., това няма да бъде неконтролируемо природно бедствие или наказание от Бога.

Това ще е човешки провал - и по-точно, политически провал. 


Този текст е част от newsletter-а на "Булевард България". Ако искате да получавате избрани от екипа ни статии веднъж седмично, абонирайте се тук.

Ювал Ноа Харари: Щом сексът надживя СПИН, прегръдката ще надживее Covid-19


Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:

всичко от деня

Минеков извежда ГЕРБ от централата им в НДК на 10 декември

"Нямам време за губене. Това е плячкосване и присвояване"

И БСП са "против" зеления сертификат за парламента, засега депутатите ще влизат без него

ГЕРБ и ДПС са "за" мярката. "Възраждане", очаквано, са "против"

Най-добрите филми на 2021

Drive My Car получава високи оценки от най-добрите критици, в класацията ни попадат още "Дюн" и "Паралелни майки"

Поне до 17 декември тестването на всички ученици е осигурено

Нова пратка от тестове пристигна в склада на БЧК, съобщиха от МОН

ГЕРБ постла стълбите на Министерството на културата с "Труд"

47 НС ще изслушва Велислав Минеков по казуса с редакцията на вестника

Атанас Атанасов от ДБ поиска пред Радев кадрови промени в службите

"Смятам, че позицията на главния секретар на МВР му е твърде висока"