Историците от бъдещето вероятно ще гледат на 2020 г. като на повратна точка в начина, по който хората работят, почиват и общуват помежду си заради пандемията. Възможно ли е обаче тенденциите, които в момента ни изглеждат като революционна промяна, да изчезнат също толкова бързо, колкото се появиха?
Ювал Ноа Харари, авторът на трилогията "Sapiens", "Homo deus" и "21 урока за 21 век", смята, че независимо от всички сътресения около Covid-19 човешката природа е достатъчно устойчива, за да преодолее кризата. Британският "Дейли Телеграф" представя прогнозата му като част от сборен анализ на учени, посветили своята кариера на разбирането на човешката психология, икономика и история - "хората, които разсъждават в мащаба на столетията, а не годините".
Най-важната и дългосрочна промяна от коронавирусната пандемия, според Харари, ще бъде дигитализацията.
"Covid-19 силно ускори този процес, а някои институции и бизнеси вероятно ще решат да поддържат ограничено физическо присъствие дори когато пандемията приключи. Работата от вкъщи и дистанционното обучение са поведенчески промени, които биха могли да имат непредсказуеми последици - например, може да станем свидетели на нова вълна на аутсорсинг на дейности", казва той.
Харари дава пример с образователните институции, като посочва, че "щом всички студенти на британските университети могат да учат онлайн, нищо не пречи на професора им да се намира в Индия".
Въпреки видимите изменения на всекидневното ни поведение заради призивите за социална дистанция, Харари смята, че дългосрочният негативен ефект от Covid-19 не бива да се надценява.
"Нашият вид се е сблъсквал с много по-смъртоносни чуми. Черната смърт не промени човешката природа. Грипната пандемия от 1918 г. не промени човешката природа. СПИН не промени човешката природа.
Въпреки тези ужасяващи преживявания в историята ни, ние все още оставаме социални животни, които харесват контакта. Щом сексът надживя СПИН, убеден съм, че прегръдките ще надживеят Covid", казва той.
Харари представя оптимистична версия за бъдещето на глобалното общество.
"Една от поведенческите промени, които бих искал да видя, е продължаване на солидарността и сътрудничеството. Дори да не промени нищо друго, надявам се, че тази криза ще ни помогне да разберем, че отделният човек е по-добре защитен, когато всички хора са по-добре защитени", казва израелският историк.
Ако гражданите на всички държави по света имат достъп до качествено здравеопазване, а всяка страна разполага с адекватно финансиран център за наблюдение на инфекциозните болести, вероятността за безконтролно избухване на една бъдеща пандемия ще намалее.
"Можем да спорим по много от детайлите на случилото се през 2020 г., но очевидно годината ни научи на урок, който всички трябва да разберем: инвестирайте повече в здравните ни системи", призовава Ювал Ноа Харари.
Прочетете още:
Георги Господинов: 2020 ни научи, че "аз сме" е много по-важна фраза от "аз съм"
7 прогнози за бъдещето на бизнеса през 2021 г., според проф. Скот Галоуей
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
