Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
„Моята фраза на годината е „аз сме“. Тя е много по-важна от „аз съм“. Това каза известният български писател Георги Господинов, който направи равносметка на отминалата 2020 година и сподели какво очаква през 2021 г.
Авторът на „Физика на тъгата“ и „Естествен роман“ даде интервю за БНР, в което каза, че изминалата година е била „преобръщаща“, но не сме я осмислили напълно и тепърва ще започнем да го правим.
„Докато живеехме в нея, беше много по-трудно да разберем какво ни казва тя и тепърва ще започнем да я осмисляме. Аз запомних няколко сцени – първо, преди да се случи всичко това с пандемията, имаше големи пожари в Австралия и видяхме снимки на кенгуру, което се притиска в своя спасител - човека. Не знам доколко са истински тези снимки, но тази прегръдка беше страшно важна. Накрая на годината видяхме още една прегръдка, известната снимка с лекаря, който е притиснал до себе си един възрастен човек. Годината се случи между тези две снимки. Между две прегръдки“, каза Господинов.
„Най-ключовото, което ми се ще да остане от тази година, е разбирането, че най-важното, което можеш да направиш, е да утешиш някого. И това никак не е малко. Вероятно ще го разберем през 2021. Друго, което ми се ще да пренесем, е любовта към нещата, които са ни били отказани. Защото в началото на карантината, през пролетта, мисля, че имаше усещане за съпричастност, повече емпатия. Всеки стоеше зад прозорчето си, но се усещахме като част от общо тяло, което го боли. Към края на годината започнахме да изгубваме това. Сега е важно как ще започнем новата година. Ще ми се да е с тази съпричастност, която имаше в началото“, добави той.
По думите му - ако нещастието не доведе до емпатия, значи нещо е „сбъркано“ в човешката природа.
„Бъдещето ни беше отказано, настоящето бе заключено, единственият останал път беше този към миналото. Не е имало година, в която времената да се смесят по този начин. Да се върнем към стари филми, книги, албуми. И знаете ли защо? Това прави изкуството. То ти казва, че е имало такива периоди, че този не е най-страшният и че тези неща са били преодолени. Човек се хваща за нещо, което е било здраво, било е в миналото и подсказва, че това може да бъде преодоляно. Ще останат историите ни. Ще разказваме на децата си дълго за тази година“, каза писателят.
Лекарите бяха героите на 2020, а според Господинов така ще бъде и през следващата година. Той смята, че до момента медиците и други хора на първа линия като учителите не са били достатъчно ценени.
Той определя като най-добър момент за себе си представянето на новия му роман „Времеубежище“. Господинов го публикува, когато държавата беше блокирана, а книжарниците – затворени.
„Когато през лятото, в Созопол, представих книгата в едно училище, видях хората, които седяха на оградата, бяха под небето, обгърнати от морето на Созопол. Същото ми се случи в Пловдив, в едно лятно кино. Това са моменти, в които усещаш колко е важно да си жив в една такава година. Аз сме е важната фраза, по-важна от аз съм. Това ще ни научи тази криза“, каза той.
За 2021 Господинов очаква „да си върнем донякъде света от вчера“, да имаме тази способност да върнем онова, което „беше добро“, и да изоставим онова, което ни доведе дотук – „безчувствеността и алчността“.
„Очаквам да сме по-отворени за същностните неща, по-смирени и повече вярващи в прости неща като емпатия, като грижа за другия“, сподели писателят.
7 прогнози за бъдещето на бизнеса през 2021 г., според проф. Скот Галоуей
