Историята с "Величие", което изпусна за малко бариерата за 51 Народно събрание, се повтаря и в Германия.
Само около 13 400 гласа не стигат на проруската лява партия "Съюз на Сара Вагенкнехт" да влезе в германския Бундестаг след изборите на 23 февруари.
Това е около 0.02 процента на фона на близо 50 милиона германски граждани, които излязоха да гласуват в неделя с рекордно висока активност.
Въпросът дали Вагенкнехт влиза в Бундестага е от ключово значение за това каква коалиция ще състави Фридрих Мерц и колко гласа ще поддържат евентуалното мнозинство през следващите 4 години.
Досега Вагенкнехт беше член на парламента, но през 2021 г. влезе с листата на друга партия - "Левицата". Отцепи се от нея през 2023 г. и започна да формира нова политическа организация като ляво копие на "Алтернатива за Германия".
Сега разликата между нейния резултат и 5-процентовата бариера е толкова малък, че Вагенкнехт намеква, че няма да признае резултатите, ако остане под чертата.
Тя обмисля да поиска повторно преброяване на бюлетините и твърди, че сътрудниците ѝ имали данни за липсващи гласове за партията ѝ в отделни секции. Колко са тези случаи - не казват.
Има и оплаквания от забавяния при получаването на бюлетините за гласуването по пощата - опция за предварително подаване на гласа на граждани извън Германия. Проблемът не е в организацията на германските служби, а в други независещи от тях обстоятелства. В Белгия например мащабна стачка на пощенските служители е съвпаднала с периода, в който 35 000 германските експати са имали възможност да подадат гласа си.
Партията на Вагенкнехт призовава симпатизантите си да изпращат сигнали, ако открият евентуални данни за нарушения.
Сътрудниците ѝ намекват, че преброителите на гласовете може (умишлено или не) да са отчитали погрешно нейните бюлетини в полза на друга партия със сходно име - "Bundnis Deutschland" вместо "Bundnis Sahra Wagenknecht".
Според тях - в секциите с 0 гласове за Вагенкнехт имало необяснимо висок брой на подкрепящи "Съюз Германия".
Името на малката консервативна партия е стояло в полето над Вагенкнехт в бюлетината. Никой не може да каже дали нейни избиратели не са отбелязали чуждата партийна листа по погрешка.
Ако тя оспори изборите, казусът ще отиде във Федералния конституционен съд.
Това е повторение на българския сценарий. Конституционният съд в България още не се е произнесъл по въпроса дали е имало нередности при отчитането на гласовете на последните парламентарни избори и дали тези нередности са били толкова сериозни, че да променят подредбата на политическите сили в 51 Народно събрание.
За разлика от България, където избирателната активност на последните избори беше под 40 на сто, в Германия излязоха да гласуват 82.5 процента от гражданите.
Мобилизацията на хората е историческо постижение за последните 35 години, но и дава допълнителна легитимност на избраните партии в Бундестага.
Колкото по-висока е активността, толкова по-трудно става и за малките партии да си пробият път към парламентарното представителство. За Фридрих Мерц това улесни и планирането на по-стабилно управление.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук: