Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Служебният премиер Димитър Главчев е поискал от Народното събрание да му даде мандат за подписване на 10-годишно споразумение с Украйна за сътрудничество в областта на сигурността.
Вместо да бъде подкрепен от партиите, които традиционно гласуват за военната помощ за Киев, изненадващо ГЕРБ призова Главчев да оттегли искането си и го обвини в "безкрайно неудачен" избор на момент.
Причината: преговорите на ГЕРБ с БСП за съставяне на нов кабинет и критичното отношение на социалистите към подкрепата за Украйна.
Какво точно иска Главчев?
Служебният премиер внесе писмото до НС точно ден преди да замине за среща на европейските лидери с президента на Украйна Володимир Зеленски.
"С оглед предвидената дългосрочна рамка (10-годишен срок на действие)... призовавам Народното събрание да даде нарочен мандат на служебното правителство за подписване на Споразумението за сътрудничество в областта на сигурността между Република България и Украйна", се казва в писмото на Главчев, представено пред депутатите в сряда.
Защо премиерът го изпраща непосредствено преди срещата със Зеленски, макар Министерският съвет да е взел решение за подписване на документа още през октомври, не става ясно.
Той посочва, че споразумението предвижда политически ангажименти в съответствие с взетите решения от Народното събрание.
От 27 държави членове в Европейския съюз само 6 страни (Австрия, България, Кипър, Малта, Словакия и Унгария) не са подписали подобен акт, става ясно още от Министерския съвет.
Германия например има споразумение с Киев от февруари 2024 г. и текстът му е публично достъпен - в него двете държави декларират готовност да си сътрудничат в сферата на сигурността, мира, опазването на основните човешки права и свободи, както и за икономическото възстановяване на Украйна.
Германският документ е представен като продължение на общата декларация на Г7 от юли 2023 г. за подкрепа на Украйна, която е приета и от Европейския съюз.
Писмото на Главчев беше последвано от декларирана подкрепа от ПП-ДБ.
"То е важно в много отношения. Първо, то е общоевропейско и ще бъде прието на общоевропейско ниво и второ, България трябва да има адекватно отношение към Украйна. Съвсем скоро и България да участва сериозно във възстановяването на Украйна, където ние ще имаме много възможности като държава. Така че, това е абсолютно безспорно за нас, един доста рутинен акт", казва Ивайло Мирчев от "Демократична България".
Делян Пеевски също обяви, че групата му ще застане зад инициативата.
БСП и "Възраждане", очаквано, възразиха срещу проекта.
Според Костадин Костадинов, то "накърнява интересите на държавата ни, застрашава нашата безопасност и всеки, който го подпише, подлежи на съдебна отговорност". Борислав Гуцанов призова Главчев да не подписва документа на предстояща среща на европейските лидери с президента на Украйна Володимир Зеленски.
Началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов коментира пред БНР, че за армията не произтичат задачи от предстоящото споразумение:
"Нищо ново за нас, което да ни поставя в ситуация да решаваме някакви извънредни и нови задачи. Правителството работи още около Срещата на върха във Вашингтон. Ние участваме в политиките на НАТО по отношение на сътрудничеството с Украйна и помощта за развитие на бойните способности на украинските въоръжени сили".
Изненадващо ГЕРБ видяха в провокация в искането на Главчев.
"За нас е безкрайно неудачен моментът, който е избран от премиера Главчев да внесе подобен тип споразумение в парламента. В края на живота на това служебно правителство се предлага текст, който ще предизвика прекалено разгорещена динамика", обяви бившият министър на външните работи Даниел Митов, цитиран от "24 часа".
Затова ГЕРБ настоява Главчев да остави решението на редовен кабинет, "а не сега да водим полемики и след това редовен кабинет да се чуди дали да променя параметрите".
Митов твърди, че ГЕРБ не е против самото споразумение, а то е "безкрайно закъсняло" - не става ясно защо не е подписано във времето, в което партиите от проевропейския спектър имаха свой редовен кабинет. Пропусна да отбележи, че в периода, за който говори, ГЕРБ беше една от двете политически формации в този редовен кабинет и имаше вицепремиер и министър на външните работи в лицето на Мария Габриел.
