Google чества колумбийската художничка Ема Рейес

Днешният Doodle на Google (както се нарича илюстрацията на търсачката) е в чест на колумбийската художничка Ема Рейес.

Тя е родена на 9 юли през 1919 г. в Богота, Колумбия.

До 5-годишна възраст тя живее с майка си, сестра си и още едно малко момче, което не е от семейството, в една стая. Впоследствие майката изоставя цялото семейство и сестрите Рейес са приютени от местен манастир.

Момичетата израстват неграмотни, без достъп до основно образование, а междувременно Ема Рейес бродира, шие и пере по 10 часа на ден. След като прекарва около 15 години в манастира, една нощ тя краде ключовете от вратата и бяга.

Художничката пътува и живее на много различни места - Буенос Айрес, Монтевидео, Йерусалим, Вашингтон, Рим, Париж.

През 40-те години Рейес прекарва много време във френската и аржентинската столица, като се учи от френския кубист Андре Лоте.

Ема започва да привлича вниманието на обществеността през 1947 г., след като участва в международен конкурс за изкуство в Аржентина. През 50-те тя прекарва известно време в Мексико, където учи със стенописеца Диего Ривера, известен като един от "Тримата големи"/Los Tres Grandes (художници на Мексико бел.ред.).

60-те години Ема Рейес прекарва между Израел и Италия.

Накрая художничката се установява във Франция, където е възхвалявана за творбите си, изобразяващи културата ѝ. Сред други латиноамерикански художници Рейес дори става известна с прозвището „Mama grande“. Сюжетите на картините ѝ са умишлено прости, често включващи хора, плодове, зеленчуци, цветя и хибриди между хора и животни.

Мнозина от познатите на Рейес ѝ казват, че трябва да напише книга и да разкаже историите от детството си. Тя твърди, че не е способна, защото ѝ е трудно да организира мислите си и никога не е получавала официално езиково образование.

Историкът Герман Арсиниегас намира решение, като моли художничката да му пише писма за детството си. Между 1969 и 1997 г. Рейес написва 23 писма, които съставляват "Книгата на Ема Рейес".

Тя не пожелава правописните и граматическите грешки в мемоарите да бъдат коригирани, защото се гордее с тях и твърди, че ,,всяка грешка е напомняне за детството, което е преживяла".

Самата Рейес редактира книгата, но тя е публикувана едва през 2012 г., около 9 години след смъртта ѝ, така че тя не успява да види световния ѝ успех.