Мащабно международно изследване на отношението към иновациите и новите технологии на независимата агенция "Povaddo" установи, че 90 на сто от анкетираните над 17 000 души в 14 държави са на мнение, че иновативните продукти могат да допринесат за подобряване на общественото здраве. Близо 40% обаче казват, че често пъти достъпът до тези продукти е затруднен. 7 от 10 човека заявяват, че компаниите и правителствата трябва да работят в синхрон, за да се постига обществена промяна. Изследването е по инициатива на "Филип Морис Интернешънъл". Регулаторната рамка в държавите е ключов момент за въвеждането на иновации, в това число и в сферата на политиките за ограничаване на тютюнопушенето. А 65% от анкетираните смятат, че алтернативите на цигарите са важна част от постигането на значителна промяна в следващите 10 до 20 години.
За регулациите, достъпа до информация за иновативни продукти и позиционирането им на пазара разговаряхме с Грегоар Вердо, старши вицепрезидент "Връзки с обществеността" на Филип Морис Интернешънъл.
Г- н Вердо, как националните и общностите регулации на пазара влияят на иновативните продукти, особено в чувствителна сфера, каквато е тютюневата индустрия на фона на дългогодишния стремеж и нарочни политики за редуциране на тютюнопушенето?
Регулацията е критично важна. Въпросът не е просто да поставиш на пазара продукт, който е по-добра алтернатива на цигарите, а в това хората да знаят, че става дума именно за такъв продукт.
В реалния живот цигарите присъстват от много, много отдавна. Те са много добре познати. В днешния свят е все така несравнимо по-лесно да откриеш цигари, отколкото по-добри алтернативи на цигарите. Ако няма подходяща регулация, която да помогне на хората да направят разликата, е твърде малко вероятно пушачите да я открият сами. Дори и да има такива, това ще са предимно много добре информирани потребители, които имат достъп и интерес. Консумацията на цигари обаче все още е изключително популярна, особено сред гражданите от т.нар. работническа класа. Това са хора, които нямат времето и ресурса да се запознават постоянно с най-новата информация по темата. -
Казвате, че от регулациите зависи и това хората да знаят за нововъведенията, за да направят избор. Кой в крайна сметка е отговорен да предоставя тази информация до хората - правителството, бизнесът, медиите? Какъв е пътят, по който данните, че нещо е алтернатива на добре познати продукти, трябва да достигнат до обществеността?
Разбира се, трябва да започнем от ролята на компаниите в този процес. Не е работа на правителствата да демонстрират неща. Ние, компаниите, трябва да представяме иновативните продукти, които поставяме на пазара, да дадем доказателствата за техните характеристики, това е работата ни. Оттук нататък изключително разнообразие от институции и бизнесът трябва да работят заедно, за да се постигне резултат от въвеждането на тези иновации. Тук говорим за заявката, която даваме по отношение на по-добрите алтернативи на цигарите. Ние подаваме данните, информацията, доказателствата за качествата на иновативния продукт до регулаторите - например за това, че при нашия продукт няма процес на горене, какъвто има при цигарите.
Наша е ролята да предоставим цялата информация, но след това трябва да дойде диалогът с правителствата - как информацията стига до потребителите. Тук идва ролята на регулациите.
Давам пример - ако всички продукти в тютюневата индустрия са в опаковки без снимка, без марка, без нищо - и това важи по един и същи начин и за цигарите, и за алтернативните продукти, потребителите няма как да направят разликата, нали? Дори ако някак успееш да обясниш на хората разликата, следващият въпрос е дали продуктът е видим. Пълнолетният пушач най-често влиза в магазина и си търси познатата му марка, защото знае какво да очаква, свикнал е с нея. Ако не вижда алтернативния продукт, обозначен като такъв, е малко вероятно да го потърси. А дали човекът, който продава, е оторизиран да говори по темата? Виждате, говорим за правото на потребителите за комуникация и информация. Говорим за начина, по който да се осигури нужния комфорт на потребителя, за да прецени дали да опита да направи промяна от тютюнопушене към по-щадяща алтернатива.
Дотук примерите са от това, което се случва в реалния живот на продажбите. Друга тема е рекламата - какво се случва с нея - онлайн, офлайн, какви са възможностите на медиите да говорят по подобни теми въобще, без да бъдат уличени в рекламиране на тютюневи и никотинови изделия. Регулацията има ключово значение за всичко това.
В ЕС има обща регулаторна рамка по отношение на акцизните продукти, в която категория е и тютюневата индустрия. В рамките на Европейската комисия в момента тече дебат - иновативните и алтернативни на цигарите продукти стъпиха на пазара, здравните институции ги одобриха, различните държави създадоха своя регулация как тези продукти се облагат, например. Европейският разговор сякаш е в посока приравняване на цигарите с техните алтернативи, сред аргументите е и превенция на пушенето. Какъв би могъл да е ефектът?
Европейската комисия все още не е обявила документите за новите регулации. Но за да бъдем директни - има известно влияние от определени държави в тази посока на регулация. Предполагам, че има очакване например цените на тютюневите изделия в останалите страни в Европа да се доближават до тези в Германия и Франция, например.
Ние искрено съветваме ЕК да бъде внимателна по тази тема и да отчете реалностите. Ако вземем за пример Франция - страната, която най-добре познавам, защото съм французин, пазарът в последните години, заради въведените рязко екстремни нива на акциз и данъци, се промени драстично. Франция е страната с най-скъпи тютюневи изделия в Европа - пакет обикновени цигари струва около 10 евро. 83% от тази цена отива в правителството под формата на данъци. Долната камара на френския парламент и финансовата комисия сами установиха, че екстремното облагане направи така, че правителството губи 2,5 млрд. евро годишно от този вид данъчна политика. И това беше преди 2 години. Защо? Защото се стимулира нелегалният пазар. Приблизително 1/3 от пазара отиде в нелегалния сектор, а само Франция държи около 60 на сто от сивия сектор на тютюневите изделия в ЕС.
Затова знаем, че диалогът ни с френските власти и с Европейската комисия трябва да бъде насочен към това те да видят какво става в държавите, които успяват да менажират нелегалния пазар по-добре, например страните в Централна и Източна Европа. А една от причините за по-добрия резултат в тези страни е и отваряне на пазара за алтернативните на цигарите продукти.
Когато си говорим за комуникация, къде е мястото на открития разговор за тютюневата индустрия, вредата от тютюнопушенето и възможностите за нейното потенциално намаляване. Кой трябва да е комуникаторът, на кого хората следва да имат доверие - на бизнеса, на властите, на медиите - във времена, в които ни залива дезинформация и псевдонаука всекидневно?
Много е важно да поставим потребителите, хората в центъра на комуникацията. Много е важно да не се поставяме в ситуация на противопоставяне и битка между правителства и индустрията. Фундаменталният въпрос е, ако правителствата са наистина сериозни в целите да се сложи край на цигарите в дългосрочна перспектива, или да се стигне до драстичното намаляване на тютюнопушенето, да убедят хората в това, да им осигурят зона на комфорт. Ако посланията са противоречиви или ако хората им се противопоставят, много добре знаем, че нищо няма да се случи с идеите. България например е една от страните с все още много висок процент на пушачи.
Мисля, че тук е много важната роля на партньорството между правителствата и индустрията - в посланията.
Първото послание е: "Моля, не започвайте да пушите". Второто послание е "Ако вече сте започнали, моля ви, опитайте се да спрете". Има и фармацевтични решения за това вече, но данните показват, че тези начини за спиране помагат в доста ограничен мащаб. Затова третото послание е: "Ако не сте спрели да пушите, продължавате да пушите и нямате намерение да спирате, то, моля, опитайте по-щадящи алтернативи". Това е съвсем подходящо послание за страна като България. Аз мисля, че доста добри регулативни решения бяха взети в България, но това все още не е достатъчно за постигането в бъдеще на целта за ограничаване на консумацията на цигари. А по-добрите алтернативи на тютюнопушенето биха могли потенциално да ограничат вредата от тютюнопушенето в период от 10-15 години, дори и това към днешна дата да звучи необичайно и оптимистично.
* Материалът се публикува с подкрепата на "Филип Морис България"
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
