Бившият държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър е политически ветеран, смятан за един от архитектите на сближаването между Китай и САЩ през 70-те години в мандата на президента Ричард Никсън. Тайните му дипломатически мисии до Пекин допринасят за възстановяването на диалога между двете страни в разгара на глобалното противопоставяне между Изтока и Запада.
Кисинджър говори пред немската телевизия ZDF, водещ на интервюто е Вулф Шмийсе.
ZDF: Г-н Кисинджър, вие сте на 99 години и не само преживяхте Студената война в нейната цялост, но и имахте своята роля в нея. По-опасна ли е ситуацията днес?
Хенри Кисинджър: Сегашната ситуация е по-сложна и оттам може би и по-опасна. Трябва да имаме предвид, че технологиите, достъпни за страните в конфликта, са още по-сложни и комплексни, отколкото през Студената война.
Лидерските умения, които са необходими сега, също са по-комплексни и по-сложни.
И да, ситуацията е по-сложна и следователно по-опасна в дългосрочен план.
ZDF: В новата си книга „Държавниците“ представяте своите съвременници - от Аденауер до Никсън и до Маргарет Тачър, като държавни лидери, чиято политика по-късно помогна за прекратяването на Студената война. Какви трябва да бъдат уроците или поуките за днешните актьори, особено за президента Зеленски, а също и за западните актьори?
Целите, особено на Запада трябва да бъдат ясно поставени и дефинирани. Политиците са тези, които трябва да ги изпълнят и по това трябва има съгласие. Те трябва да имат съгласие за това.
Обществото също трябва да участва, за да се гарантира, че ще има съгласие между демокрациите. И по този начин трудностите ще могат да бъдат преодолени.
ZDF: Като съветник и като държавен секретар на президента Никсън понякога вие преговаряхте с кръвожадни владетели. Сега Западът сякаш все още е на мнение, че не трябва да се преговаря с Путин. Трябва ли Западът да протегне ръка към Путин?
Като държавен секретар не можех да избирам с кого да говоря в държавите, с които трябваше да имаме отношения. Това, което направихме това, беше с идеята да се създаде по-мирен и подреден свят.
В настоящата ситуация демократичните лидери трябва да са наясно за какво са готови да преговарят, за какво и от какво при никакви обстоятелства не са готови да се откажат.
Те трябва да направят това в пълно сътрудничество с жертвите на тази агресия - политиците и народа на Украйна. И това е единствената възможна основа, върху която може да се управлява ситуация, която наподобява Студената война.
ZDF: Украйна недвусмислено каза, че територията трябва да остане непокътната. Тогава за какво изобщо трябва да се преговаря с Путин?
Президентът на Украйна е казвал многократно и наскоро го повтори, че няма да преговаря за никакви украински територии, които са били украински в деня, в който войната е започнала. И така, по какво може да се преговаря? Русия трябва да напусне всички територии, които е завзела след този ден, след началото на войната.
ZDF: Но преговорите с Путин струват сравнително малко, както току-що видяхме при атаката срещу Одеса. След сделката за пшеницата, която беше приключена, последният свободен пристанищен град беше обстрелван ден по-късно. И така, какво си струват преговорите?
Човек трябва да знае дали са налице задължения по споразумението, които да са нарушени тук. Преговорите определено трябва да се основават на способността за предотвратяване на нарушаване на договореностите.
Първо трябва да се определят границите, които при никакви обстоятелства няма да бъдат прекрачени. Отказът от украинска територия не може да бъде едно от условията, които можем да приемем.
ZDF: Познавате Путин лично, срещали сте го безброй пъти. Вярвате ли, че може да започне ядрена война?
Дали е способен да използва ядрени оръжия? Това е сложен проблем, пред който са изправени всички политици.
Използването на ядрени оръжия, със сигурност, ще пресече разделителната линия, отвъд която би било много трудно да се начертаят каквито и да било граници. И това е заплаха, пред която държавите са изправени вече 80 години.
Ядрените оръжия съществуват 80 години и до момента никой не е искал да прекрачва тази граница. Ако го беше направил, Западът трябваше да отговори - и то по начин, който да покаже еднозначно на всички, че ядрените оръжия няма да бъдат толерирани както конвенционалните оръжия и армии.
И разбира се, ядрена война, от какъвто и да е мащаб, би довела до ниво на унищожение, което би направило преговорите, така да се каже, невъзможни.
Но в крайна сметка вярвам, че Западът може да възпре Путин. Държавите трябва да бъдат готови да реагират с най-голяма строгост и сериозност.
Не може да приемем нещо като "частичен удар".
ZDF: На това се основаваше балансът на силите по време Студената война. Така се стигна и до "Ostpolitik" (бел. р. политиката на сближаване) на федералния канцлер Вили Бранд - нещо, на което винаги сте гледали със скептицизъм. Канцлерът Олаф Шолц сега говори за повратна точка, т.е. край на тази "Ostpolitik". Възможно ли е това дори да е началото на края на глобализацията, която започнахте с политиката си към Китай?
Глобализираният свят, създаден от отварянето към Китай и от Китай, е под силен натиск. Има напрежение между САЩ и Китай, има напрежение между Китай и други страни в Азия. И следователно трябва да признаем, че хипотезата за гладко икономическо сътрудничество по целия свят сега е силно застрашено. И аз съм съгласен с германския канцлер - преживяваме време, за което терминът "повратна точка" наистина е подходящ.
Предизвикателството сега е да предотвратим онова, което доведе до тази повратна точка, до тази динамика. Предизвикателството е да върнем баланса на силите и това може да стане само с големи усилия и определени сътрудничества. Трябва да се положат всички усилия.
ZDF: Но това също зависи от САЩ. Как се развива вашата политика? Ако Тръмп или подобен тип хардлайнер-републиканец бъде избран, ще бъде ли застрашена демокрацията?
Демокрацията в Америка е достатъчно силна, за да оцелее и да приеме предизвикателствата на отделните хора. Не мисля, че човекът, който непрекъснато се споменава, е заплаха. Не мисля също, че той ще бъде номиниран или избран. Демокрацията в Америка, подобно на демокрациите в много други страни, е подложена на натиск, защото структурата на населението се променя значително, нивото на технологиите се променя и тъй като държавите сега трябва да вгледат в своите икономики и политика.
Но аз съм убеден, че демократичната традиция в Америка ще преживее заплахата, пред която е изправена. Просто няма да е лесно.
ZDF: Г-н Кисинджър, всъщност бих искал да ви попитам за вашето наследство. Но след разговора оставам с впечатлението, че все още не сте готов за наследство. Затова - за какво ще говорим след пет години? Имате ли място за малко оптимизъм?
Мисля, че светът преминава през период на дълбока промяна, сравнима, ако мога така да се изразя, с Просвещението преди векове. Тоест, признаването на реалността, способностите на човечеството, начинът, по който се борави с дефиницията за научна истина - всичко това претърпява фундаментална промяна. И разбира се, това никога не става тихо. Това смущава и пречи, но и създава шансове и възможности.
Вярвам, че в края на този процес ще е налице способността и възможността един по-добър свят да излезе наяве. Но само ако участващите в този процес изпълняват задълженията си и не изпускат от поглед факта, че имат и задължение. Трябва да се предотврати прилагането на екстремната деструктивност, възможна чрез модерните технологии.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
