Хонконг и революцията срещу техно-тоталитаризма на Китай

Кризата в Хонконг се превръща в риск за глобалната политическа и финансова система;

Икономиката на региона е загубила 5 млрд. долара заради отлив на външни инвестиции и вече се намира в рецесия;

Китай отказва да отслаби хватката си върху Хонконг, тъй като вижда заплаха за националната си сигурност и цялост, както от страна на местните политически движения, така и от външни сили;

Това е втората вълна на гражданско неподчинение след Движението на чадърите през 2014 г.; напрежението в региона няма да се успокои в дългосрочен план, докато не бъде преосмислен статутът на Хонконг след изчерпването на 50-годишния преходен режим на "една държава, две системи".

5 милиарда долара - това е оценката на Bank of England за отлива на инвестиции от Хонконг през последните осем месеца. Причината: нестихващите граждански протести срещу правителството и неадекватната реакция от страна на властите на фона на призивите за демократизация и политическа независимост от Китай.

Ударът по икономиката е сериозен: данните от доклада за финансовата стабилност говорят за загуба на близо 1,25% от брутния вътрешен продукт на специалния регион. Политическия риск се превръща в ключова уязвимост за Хонконг. А политическото напрежение представлява заплаха, като се има предвид ролята му на един от големите финансови центрове в глобален мащаб, посочват от Bank of England.

Протестите в региона избухнаха през април, след като местното правителство се опита да прокара закон, позволяващ екстрадицията на граждани по искане на Китай. Законът беше оттеглен окончателно едва през септември 2019 г., но гражданското неподчинение продължи, а сблъсъците между полицията и протестиращите започнаха да се ожесточават.

Напрежението по улиците на Хонконг доведе икономиката до рецесия. Съкращаването на ръста на БВП възлиза на -3,2% за последните две тримесечия. Индекс Hang Seng за най-големите компании на фондовата борса е паднал с 12 процента, продажбите на недвижими имоти за бизнес цели са намалели с 1/3, а перспективите за разрешаване на кризата са неясни.

Залогът е много по-висок от финансовите загуби: Хонконг се бори за собствената си национална идентичност и за скъсване на връзките с режима в Пекин.

"Да си върнем Хонконг, революцията на нашето време"

Законът за екстрадицията, който запали недоволството в Хонконг, се обсъжда от февруари 2019 г. като мярка за разрешаване на твърде деликатен проблем за Китай. Година по-рано 19-годишен гражданин на Хонконг е обвинен в убийството на бременната си приятелка в Тайван. Тийнейджърът успява да се прибере у дома, преди тайванските власти да се задействат по заповедта за ареста му.

При нормални обстоятелства, законодателството на Хонконг допуска екстрадирането на обвиняемо лице в страната, която води разследване по тежко престъпление. В случая с Тайван обаче това се оказва невъзможно, тъй като Китай не признава суверенитета на региона. Макар Хонконг да поддържа официални дипломатически отношения с Тайван, двете системи нямат споразумение за правна взаимопомощ.

Новото законодателство, предложено в началото на 2019 г., трябваше да даде правото на главния министър на Хонконг да разрешва предването на обвиняеми в чужди страни, независимо дали подобни двустранни споразумения липсват. Проблемът е, че това щеше да овласти изпълнителната власт за екстрадрането на местни граждани, политически противници на режима, към Китай - една от юрисдикциите, с която досега Хонконг също нямаше такава договореност.

Потенциалният риск от саморазправа с дисиденти и критици на Комунистическата партия се превърна в повод за гражданското недоволство. Постепенното натрупване на напрежението ескалира през юни 2019 г., когато близо 2 милиона души излязоха по улиците на протест срещу законопроекта. Последва национална стачка, която блокира икономическия живот. Неколкократно се стигаше до физически сблъсъци между полицаи и протестиращи, като силите на реда използваха сълзотворен газ и гумени патрони по демонстрантите.

Главният министър на Хонконг Кари Лам беше принудена да спре законодателството и да се извини публично за допуснатото напрежение, но допусна преразглеждане на проекта през есента (проектът беше окончателно оттеглен през септември). Лам отказа да подаде оставка - едно от основните искания на протестиращите - тъй като Пекин не й разрешава да се оттегли от поста си. Всичко това доведе до консолидиране на протестите, серия от нови национални стачки и все по-агресивни сблъсъци между граждани и полиция.

撤回！撤回！
Hongkongers continue to demand withdrawal of #ExtraditionBill, as the Government refuses to commit to anything but a “suspension” despite millions taking to the streets. We’ll be here all night, folks.
(20:28, June 21)#反送中 #AntiELAB #HongKongProtests pic.twitter.com/ujgT8HB0Ss

— harold li (@waphle) June 21, 2019

"Една държава, две системи"

Макар че протестното движение няма официални лидери, голяма част от организацията се ръководи от Фронта за граждански и човешки права на Хонконг. Активна роля играят и представители на младежката организация Демосисто, която защитава правото на национално самоопределение. Много от участници в протестите са млади хора, ученици и студенти, повечето от които са родени и израсли в периода след изтеглянето на британските власти от Хонконг и връщането му на Китай през 1997 г.

Смяната на режима се случи под условието за спазване на конституционния принцип за "една държава, две системи" в продължение на 50 години. Това означава, че до 2047 г. политическата власт ще е под контрола на Китай, но Хонконг трябва да запази своята икономическа, правна и финансова система, без да подлежи на асимилиране от китайския социалистически режим.

Няма официално решение за бъдещата система след приключването на 50-годишния преходен период. Междувременно натискът от страна на Пекин върху обществения ред в Хонконг се увеличава, а съпротивата срещу китайските власти е едно от проявленията на движението за независимост, чиито сили укрепват в последните десетилетия.

Един от първите сигнали за увеличаващото се напрежение беше "Движението на чадърите" от 2014 г., което настояваше за реформа на избирателната система и пълното отваряне на представителната власт към демократичния избор на жителите на Хонконг.

Китай, от своя страна, гледа на гражданските протести като на заплаха за собствената си национална сигурност и цялост, затова не се колебае да използва всички налични средства за ограничаването на щетите - цензура, засилено полицейско и военно присъствие, преследване на политическата опозиция.

През лятото на 2019 г. китайските власти публикуваха записи, в които показват как танкове и бронирани машини се разпределят около границата с Хонконг. Армията е удвоила присъствието си в региона от началото на протестите като демонстрация на сила срещу всеки опит за смяна на политическия режим. Над 4000 души са арестувани в месеците след големия протест през юни, като най-младият задържан протестиращ е дете на 11 години. Университетски комплекси бяха превърнати в укрепления при сблъсъците с полицията.

Бунтът срещу техно-тоталитаризма

Сред "бойните" умения на протестиращите се включва пълно или частично маскиране с цел прикриване на самоличността от системите за лицево разпознаване, които вече се използват в Китай. Камерите за видеонаблюдение по улиците на Хонконг се унищожават или покриват с найлонови опаковки или боя; протестиращите често носят чадъри, противогази, каски или дори джобни лазери, с които речат на полицейското наблюдение.

Hong Kong protestors are on another level. Here they’re using lasers to avoid facial recognition cameras. A cyber war against Chinese artificial intelligence. pic.twitter.com/t1hIczr5Go

— Alessandra (@alessabocchi) July 31, 2019

Правителството се опитва да наложи забрана за прикриването на лицата по време публични прояви - акт, който изостри допълнително напрежението по улиците и доведе до заплаха за отнемане на автономията на съдебната власт в Хонконг от страна на Китай.

Властите в Пекин се опитват да лансират тезата, че напрежението в региона се провокира от западните държави, и обвиняват САЩ в намеса във вътрешните работи на страната.

Американското правителство реагира с приемането на два закона в подкрепа за демократичните протести в Хонконг. Мерките въвеждат възможност за налагане на икономически и визови санкции срещу лица, които нарушават човешките права; забрана за продажбата на сълзотворен газ и боеприпаси за местната полиция; и годишни доклади за оценка на автономността на Хонконг, от които ще зависи специалния статут на региона - и съответно на Китай - в икономическите отношения със САЩ.

Отражението на събитията в Хонконг върху световния бизнес е неминуемо. Въпреки че китайската армия засега се въздържа от силова разправа с демонстрантите, рискът от още по-тежка политическа криза остава - а с него остава и заплахата за финансовите пазари, социалното положение на населението и потенциала за бежанска вълна при продължителен икономически срив.

Международното летище в Хонконг регистрира рекорден спад на посетителите (16 процента по-малко пътници през ноември 2019 г. в сравнение със същия период на миналата година).

Данните на Bank of England показват как изглежда началото на тази криза. Политическата или силовата намеса на западните държави отвъд символичните жестове на подкрепа засега изглежда немислима. Колкото по-дълго продължава конфликът, толкова по-сериозен става рискът от пълна парализа.