Хората с хронични заболявания са най-голямата жертва на пандемията в България

България е на едно от челните места по обща смъртност не само в Европа, но и в света по време на Covid-пандемията.

104% е увеличението на смъртните случаи при есенната вълна на разпространение на коронавирусната инфекция на годишна база, а през пролетта на 2021 г. смъртните случаи са с 63% повече от същия период на предходната година.

В Перник и Видин умиранията на 100 000 души от населението са значително по-високи от всички останали области в страната. Данните от здравната ситема показват, че "хората с хронични заболявания са били най-голямата жертва от тази епидемия".

166 050 души са починали през изминалата година, а 78% от тях са били на възраст от 60 до 89 г.

Общият леталитет от Covid - т.е. съотношението на починали спрямо боледували от инфекцията - показва, че България е на първо място в целия ЕС.

Причината за това може да се обясни с непълната регистрация на заболелите граждани. Липсата на достъп до PCR-тестове в началото на пандемията е давала неясна картина на управляващите и е не е осигурявала "основа за управленски решения, основани на доказателства".

Всеки трети от хоспитализираните пациенти през последната година е приет с Covid-19. Общият брой на постъпилите в болница хора (не само с коронавирус, но и с други заболявания) е намалял на годишна база с цели 25%, което също има отношение към увеличената смъртност.

"Системата се оказа неподготвена. Здравните власти са се опитвали да реагират, но са следвали събитията. Недостатъчно добре е оползотворено времето от март до септември 2020 г., въпреки че имаше сериозни предупреждения, че ще има втора вълна. Мерки са взети много по-късно", беше изводът на доц. Христо Хинков, директор на Националния център по обществено здраве и анализи.

Хинков представи подробни данни от изследването, което здравният министър Стойчо Кацаров възложи за изясняване на причините за извънредната смъртност в България по време на пандемията.

"България е на 21 място в Европа по заболяемост (т.е. положителни тестове спрямо населението). Ние сме "относително добре" по отношение на заразяването. Но по отношение на смъртността сме на трето място. Какви са причините за това? Едната хипотеза е за някакъв уникален фактор, какъвто очевидно не съществува в България. Ако го открием, ще вземем Нобелова награда.

Втората хипотеза е, че е много възможно здравната ни система да се е справила лошо. И това се вижда през доста показатели.

Третото обяснение е, че има много голяма група хора, които не са се регистрирали и са умрели в дома си. Труповете не могат да се скрият", каза Хинков по време на представянето на данните.

Причините за тази криза не са свързани само с разпространението на вируса, а и с влошеното здраве на българското насление - държавата е трайно в челните места в ЕС по коефициент на смъртност, с доста над средните нива на пациенти с болести на кръвообращението и мозъчно-съдова болест.

България е на последно място в ЕС по очаквана продължителност на живота през последните 7 г., а продължитлеността на живота в страната е намаляла през 2020 г. с година и пет месеца.

"Стряскащо висок" е броят на служителите от центровете за спешна медицинска помощ, които са се разболели от Covid-19 по време на епидемията.

"За щастие няма много починали сред лекарите от Спешна помощ, но тези от тях, които са се заразили, са излезли от системата продължително. Общо 33 636 дни са отсъствали служителите от Спешна помощ. Представете си какво натоварване е било за останалите колеги", каза Хинков.

Отражение върху причините за общата смъртност вероятно има и намаляването с 15% на изпълнените профилактични прегледи на пълнолетни пациенти при общопрактикуващите лекари след началото на пандемията. Спад на прегледите се вижда и при онколозите между април и декември 2020 г. Намаляват и диспансеризираните лица, което според Хинков означава, че "тези лица са изчезнали от системата най-вероятно защото са починали".

Това по думите му потвърждава хипотезата, че хронично-болните хора са ударени най-тежко по време на пандемията.

Непоследователните решения на НОЩ и правителството са допринесли за слабата организация на здравната система по време на кризата, тъй като в много случаи са мотивирани от политико-популистка целесъобразност, вместо медицинска.