House of Gucci: Този път не се роди звезда

Ако искате да изгледате House of Gucci - отидете на кино. В противен случай, не ви гарантирам, че ще успеете да издържите цели 2 и 38 минути.

Филм на Ридли Скот с Лейди Гага, Адам Драйвър, Ал Пачино, Джаред Лето, Салма Хайек и Джеръми Айрънс - това звучеше обещаващо. Историята на убийството на Маурицио Гучи, поръчано от бившата му съпруга на фона на разпадналото му се семейство и стагниращ бизнес, имаше потенциала да е заглавието на годината. Но не е и не се доближава до него.

Дори подкастът Even the Rich, посветен на фамилия Гучи и подгряващ филма, е в пъти по-завладяващ от продукцията на Ридли Скот, без да има в арсенала си отбор световни звезди.

Със сигурност, заслуга за това House of Gucci да падне от толкова високо имат и големите очаквания. Трейлърите обещаваха една заплетена италианска история със забележителен саундртрак.

Вместо това усещането е за силно имитиращ продукт - също като чантите Gucci, които Патриция купува от един пазар и ги носи в магазина на Алдо Гучи - чичо на съпруга ѝ, за да му каже, че те подкопават империята им.

Истинския свежият образ в цялата продукция е Джарет Лето, който играe сина на Алдо - Паоло. Паоло е кръгъл идиот, но е амбициозен. Лишен е от речник и от чувство за естетика, няма реална преценка за собствените си възможности, но съвсем не е безобиден.

Благодарение на него, баща му Алдо прекарва година в затвора и това е само началото на проблемите.

И тук обаче не липсват преиграни моменти. Зрителите стават свидетели на следната сцена: ядосаният Паоло препикава signature творението на чичо му - коприненият шал Flora, красил врата на принцесата на Монако Грейс Кели, след като чичо му е отхвърлил “таланта му“. Идеята е на самия Лето, който по сценарий е трябвало да изгори шала в камината.

Паоло е син на Алдо (Ал Пачино), който движи бизнеса на Gucci в Ню Йорк. Братът на Алдо и баща на Маурицио Гучи е Родолфо (Джеръми Айрънс).

Като зрител сигурно очаквате този титаничен дует Пачино - Айрънс да произведе нещо величествено. Но ако не броим един телефонен разговор между двамата, потенциалът на историята и на актьорската комбинация остава недокоснат. Все пак Пачино си е Пачино и не носи вина за ритъма на сценария.

В образа на Маурицио се превъплъщава Адам Драйвър. “Защо?” е въпрос, който ще ви мъчи цели 2 часа и 38 минути. Идеята е, че истинска италианска история за любов, пари, страст и мода, може да бъде изиграна от неиталианци, ще ви се стори вероятно твърде комична, след като излезете от кино салона.

И все пак може би най-голямото разочарование в цялата продукция е Лейди Гага и то е на фона на пробива ѝ в "Роди се звезда" (2018), който ѝ донесе номинация за "Оскар" за най-добра актриса.

Усещането за известна недостоверност на образите ще ви преследва през целия филм. Може би по-тягостното е еднопластовата и твърде линейна сюжетна линия. В края на филма, когато Патриция, заедно с врачката си на име Пина (Салма Хайек), поръчва на двама мъже убийството на Маурицио, вече се оглеждате дали тази сцена все пак не е снимана някъде в България. Усещането за лош филм е прераснало в лек гняв за изгубеното време и неоправданите очаквания.

За 2 часа и 38 минути House of Gucci не успява да обясни някои основни въпроси - защо бащата на Маурицио - Родолфо е толкова чувствителен на тема кино (точно този сюжет е прекрасно разказан в подкаста "Even the Rich", за който ви споменах). Не става ясно и защо Gucci изпада във финансови проблеми. Не се разбира историята с укритите данъци, заради които Алдо лежи в затвора. И най-вече, какво чупи връзката между Маурицио и Патриция, за да се стигне до разпадането на брака им и до убийството.

Същото усещане за разочарование от филмовата версия може да изпитате, ако първо слушате страхотния подкаст Slow Burn за скандала с Бил Клинтън и Моника Люински, а след това се опитате да изгледате сериала "Impeachment: American Crime Story".

Лейди Гага движи образа на Патриция Гучи по две паралелни релси - на гротеската и на комедията, без да успее да пресъздаде болната амбиция на момичето от народа. Личната семейна история на героинята ѝ също е доста интересна и тя обяснява до голяма степен стремежа ѝ към издигане. Отново можете да я чуете в подкаста, но не и да я видите във филма. И тук, не толкова играта на певицата, а по-скоро сюжетната линия е най-проблематичното. Самата Лейди Гага е с италиански корени и зрителят вижда потенциала на образа ѝ.

Адам Драйвър има нелеката задача да изиграе италиански богат наследник с фина душа, който постепенно се превръща в лишен от скрупули мошеник със страст към скъпите коли, часовниците и съвременното изкуство.

Целият филм е затворен единствено между членовете на семейство Гучи и Патриция, която играе по-Гучи от всички останали. Кулминацията е в сцената, в която Лейди Гага подлъгва братовчеда-идиот - Паоло на страната на мъжа ѝ, а той я пита: Можеш ли да пазиш тайна?, тя се заклева във “Father, Son and House of Gucci”/ “Отец, син и Домa на Гучи“, прекръствайки се.

Сценарият е базиран на книгата на Сара Гей Фордън, за която мненията са доста по-положителни.

Музиката в House of Gucci също обещаваше (заради Гага и трейлърите) да е повече от преглед на епохата, но за съжаление се ползва само за илюстрация на десетилетието.

Всяха епоха идва с новата модна линия, новата прическа на Франческа и парче на Blondie, Дейвид Боуи или Eurythmics. Чак през 80-те плейлистата се разбърква, също както и отношенията във фамилията.

Не липсват и сцени на дълго мълчание, многозначителни погледи, дрънкане и чупене на посуда. Накрая усещането за сапунена опера е по-силно от това за криминална история.

House of Gucci разгневи наследниците на фамилията: "Осквернявате паметта на предците ни с неистини"

Истинската история на убийството от House of Gucci