Младите не разбират и не се интересуват от политика. Твърде са дистанцирани и апатични, за да имат мнение по важни обществени въпроси. Дали? Младежите от Варна и Бургас могат да разбият тези крайни и генерализиращи заключения, които често се изказват по адрес на техните връстници. Подкастът "Европеец" тръгва на турне със задачата да развенчае именно този мит - че на младите не им пука. Събитие на "Булевард България" ще срещне представители на поколението Z (и не само) с депутати, евродепутати и публични личности. Те ще имат възможността да разберат повече за българското политическо представителство в Европа, но и да зададат свои въпроси по нещата, които ги вълнуват.
Този сблъсък на въпроси, отговори и идеи ще се проведе във Варна на 16 април от 17:30 ч. в концертното студио на Радио Варна (бул. „Приморски" 22). В Бургас е на 18 април в същия час в Регионална Библиотека „Пейо Яворов“ (ул. „Свети Свети Кирил и Методий 41").
Темите за мястото на България в ЕС изобщо не са чужди на младите българи и това се вижда и в анализа на данните в национално представителното изследване "Млада България". Проведено е от агенция "Насока" за "Булевард България" през 2023 и 2024 г. сред 1010 български граждани на възраст между 16 и 25 г.
От него става ясно, че за представителите на Gen Z Европа е правилният избор на България - те одобряват българското членство в ЕС, като подкрепата за това е нараснала през последната година от 62% на 76%.
Това мнение за геополитическата ориентация на страната те формират на база няколко фактора - чрез истории на свои познати или през лични преживявания.
Намалява делът на евроскептиците сред младите българи – от 19% на 15%, както и делът на младите хора, които нямат мнение по въпроса за еврочленството – от 19% на 10%.
Момчетата и момичетата между 16 и 25 години са склонни да имат по-голямо доверие на европейските институции, отколкото на българските (27% срещу 24%). Тази нагласа е по-характерна за по-големите в тази възрастова група - между 20 и 25 години.
Ако трябва да бъде описано с една дума за тях ЕС е свобода - свобода в пътуването, свобода в общия и единен пазар, както и свобода в комуникациите. Те не само са наясно с ползите от членството на България в блока, но почти половината от младите българи (47%) дори не могат да посочат нито един негатив от това. Други 18% са категорични, че такива негативи няма.
Общественото мнение е склонно да оформя крайни и критични заключение за младите българи. Данните от "Млада България" обаче показват, че младите не са безразлични към политическите дискурси.
На въпрос дали одобряват или не въвеждането на еврото те имат конкретно мнение, като най-малък е процентът на тези, които не могат да заемат позиция по въпроса.
Макар твърдите поддръжниците на общата валута на ЕС сред младите българи засега да са по-малко (28,2% от тях одобряват срещу 45,3%, които са против) има положителна промяна в нагласите за приемане на еврото. 2023 г. е довела до леко свиване на миналогодишното мнозинство (52%) от младежите, които са против въвеждането на еврото в България. При новото проучване "Млада България 2" от януари те вече са 45%.
По-голямата част от младежите са скептични към еврото, но в същото време изтъкват ползите от приемането му. 69% посочват като аргумент, че с еврото ще е по-лесно да се пътува в чужбина, защото няма да се губят пари в превалутиране, а 51% посочват, че с него ще се повиши и интересът на европейските туристи към България.
Нишката между нагласите на младите българи и цялостното им разбиране за работата на ЕС обаче се къса, когато стане дума за политическо лидерство и недостатъците на блока. Почти две трети от тях не могат да посочат нито едно име на български евродепутат - не само от настоящите представители на страната ни в Европейския парламент, но и в предишните състави.
Тези, които намират недостатъци от членството в ЕС, аргументират негодуването си с неравностойното отношение към отделните страни или както самите те го определят - „Европа на две скорости“. Те смятат, че "някои държави са второстепенни и отношението към техните граждани е различно" или, че в Съюза "ни имат за втора ръка хора".
Почти 50% от младите също така се колебаят по една или друга причина дали изобщо да гласуват на предстоящите европейски избори. Това обаче е отговорност не само на представителите на поколението Z, но и на политиците и на обществената среда. Това са части от една много по-голяма картина. Картината на Млада България, която няма нужда да бъде убеждавана, че мястото ѝ е именно в Европейския съюз.