Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
В деня на парламентарния вот в България – 11 юли – Молдова също гласуваше на предсрочни избори. Президентът Мая Санду призова сънародниците си да отидат до урните и да поемат по пътя на промяната, а именно да отслабят влиянието на проруските партии в страната.
Санду е 49-годишен бивш икономист от Световната банка и е завършила Харвард. Тя е част от дясно-центристката Партия на действието и солидарността (PAS) и обещава, че формацията ѝ ще изгради по-стабилни връзки с Европейския съюз и ще пребори корупцията в бившата Социалистическа република.
Нейната партия спечели над 52% от вота при близо 100% обработени гласове. Така се нарежда на първото място, а опозицията на Игор Додон и Владимир Вородин събра около 27 на сто.
Възпитаничката на Харвард, която победи руския прокси-президент в Молдова
Държавният глава спечели изборите през ноември 2020 и наследи на поста подкрепяния от Кремъл Игор Додон. Тя определя настоящите избори като „шанс да се отървем от крадците и да изберем добро правителство“. „Време е да изчистим страната от управляващите я кланове, от корупция и манипулатори“, заяви Санду, цитирана от AFP.
Нейната партия иска да реформира и преструктурира съдебната система, да повиши средната заплата и пенсията, както и да поправи Конституцията, за да може „корупцията да се наказва по-лесно“.
Санду разпусна парламента през април след два провалени опита за съставяне на управленско мнозинство. Социалистическата партия на Додон, която се съюзи с комунистите, обвини президента, че прозападната политика на партията ѝ ще доведе до „колапс на държавата“.
През 2016 г., след масови граждански протести, политическата нестабилност в Молдова се задълбочи с правителството на Павел Филип от Демократическата партия. Молдовците се усъмниха в корупция, корумпирана съдебна и непрозрачна банкова система. Политикът от демократите и съмнителен бизнесмен Владимир Плахотниуц беше атакуван заради връзки с правителството на Филип. В същата година Додон стана президент.
През 2019 настъпи моментът, който в страната наричат „Молдовската конституционна криза“. През юни Конституционният съд, свързан с Плахотниуц, обяви, че отстранява президента Додон заради неспособността му да свика парламентарни избори, след като в рамките на 3 месеца партиите не са сформирали ново управленско мнозинство. PAS и NOW Platform DA обаче сключиха споразумение със социалистите и Санду стана временен премиер. Филип обаче отказа да предаде властта и в рамките на няколко седмици страната беше управлявана от два кабинета. Накрая бившият премиер се оттегли.
През декември 2020 г. обаче премиерът Йон Чику, който оглавяваше проруското правителство в продължение на година, подаде оставка заради победата на Санду на президентските избори. Така се стигна до пореден вот за парламент.
И Брюксел, и Москва се борят за влияние в страната. По-голямата част от държавата, която е била част от Румъния, е анексирана от СССР след Втората световна война. Мнозинството от 3,5-милионното население говори румънски, а руснаците са малцинство, но имат няколко политически партии, с които прокарват влиянието на Кремъл.
Освен това около 1500 руски войници се намират в отделилата се република Приднестровие край украинската граница. Международната общност не припознава страната, която сама обяви независимостта си.
Международният валутен фонд обяви преди година, че „корупцията в Молдова е системна“ и топ приоритет трябва да бъде заздравяване на върховенството на закона. Страната, както и България, заема първите места по бедност в ЕС.
На предсрочните избори там участваха над 20 партии и коалиции. Партиите трябва да спечелят минимум 5% подкрепа, за да имат парламентарно представителство, а за по-големите формации прагът е 7 на сто.
