Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
България има възможност да наваксва икономически, но слабите институции поставят граници на развитието ѝ. Това е една от основните тези на Илиян Михов, с когото разговаряме по време на Impact SEE - международен бизнес и технологичен форум в Букурещ.
Професор по икономика и декан на INSEAD между 2013 и 2023 г., Михов е бил и член на борда на сингапурската организация за икономическо развитие. В презентацията си той сравнява шест десетилетия на растеж и изоставане - от Южна Корея и Сингапур до Хаити и Мадагаскар - и показва връзката между доходите и качеството на институциите.
За него именно това е основният проблем пред догонващите страни в Източна Европа. На Запад пречките са други - регулации, които спъват иновациите, и разпокъсани финансови пазари.
В лекцията му картината изглежда и по-сложна - Франция почти достига американската производителност за отработен час, но изостава значително по БВП на човек. Технологиите са само част от обяснението; значение има и колко се работи.
С Михов говорим за границите на растежа при лошо управление, какво България може да научи от Сингапур и къде Европа да търси предимство пред Китай.
Може ли държава с лоши институции да прогресира?
Не. Временно може да постигне по-високи доходи, отколкото предполага качеството на институциите ѝ. Да вземем Гърция от 2007 г. - тогава тя е с много по-високи доходи спрямо качеството на институциите си, защото има голям приток на капитали.
Когато настъпи кризата, в лекциите си за Гърция обяснявах , че тя не може да остане в тази точка - или институциите трябва да се променят, или доходите ще спаднат.
Просто институциите не позволяваха да се поддържа това равнище. Има показатели за условията за правене на бизнес в различните държави и по тези индикатори в Гърция беше по-трудно да се прави бизнес, отколкото в Йемен, Замбия или Беларус.
Можете ли да дадете примери за успешни институционални реформи, от които България може да се учи?
Има, Корея се промени. В Сингапур също много институции се промениха. В Източна Европа можем да погледнем Балтийските държави. Нека да видим как други страни са го направили, няма нужда сами да си измисляме всичко.
От шестте индикатора, които показах в презентацията си, качеството на регулациите е много важно за бизнеса. Много важно е и върховенството на закона, за което не съм особено оптимистичен, че го има в България.
(бел. р. Останалите 4 са: Глас и отчетност (Voice and Accountability) - участие на гражданите в избора на управление; свобода на изразяване и на медиите; политическа стабилност и отсъствие на насилие/тероризъм; ефективност на управлението (Government Effectiveness); контрол върху корупцията.)
Какво конкретно може да направи България, за да привлече повече инвестиции, ако оставим настрана институциите?
В България има много неща, които могат да бъдат направени. На форума говорихме за това как законите в Западна Европа влияят на стартъпите и на рисковия капитал. България има 10% данък и възможности да привлича такива компании и стартъпи.
Това, което от години говоря за България, е да има борд за икономическо развитие като в Сингапур. Трябва да се види как работи тази организация. Аз бях в борда ѝ. Разликата с една обикновена държавна институция е първо в подготовката на кадрите.
Макар организацията да е държавна, повечето хора в нейния борд са от частния сектор. Имаше един-двама представители на правителството, аз бях академичният представител, но останалите бяха от бизнеса - ръководители от IBM, Deloitte и други компании. Включването им е важно, защото те знаят кои индустрии се развиват.
Екипът оценява различните възможности и решава кои компании да привлече. Когато се обсъжда например инвестиция във фармацевтичната индустрия, в борда има човек с експертиза, който познава сектора и конкретните бизнеси. Такава организация е много полезна.
Как Ви изглежда Европа спрямо останалите места, където живеете и работите?
Прекарвам доста време във Фонтенбло, във Франция, в Сингапур, също и в Съединените щати. Основно съм в Сингапур, но и в Европа съм доста често.
Европа има две различни части. Едната е достигнала технологичната граница. Другата, където сме ние и останалите източноевропейски страни, още има възможност да наваксва. Това е добра новина, защото догонващите икономики могат да растат по-бързо от развитите.
В Централна и Източна Европа големият проблем е с институциите. Ако тези проблеми се разрешат, държавите могат да станат доста богати.
В Западна Европа проблемът е друг. Има прекалено много регулации, които спъват иновациите. Докладът на Марио Драги говори за повишаване на конкурентоспособността, за иновации и стартъпи. Но много от правилата и данъците са такива, че хората нямат стимул да правят бизнес в Европа и отиват в Съединените щати.
Вторият проблем е с финансовите пазари. Европа спестява повече от Съединените щати, но американските пазари са много по-големи. Европейските са фрагментирани. Докато не се интегрират в един голям пазар, Европа ще остане малка в това отношение.
В свят на войни и енергийни шокове става ли географското положение толкова важно, колкото талантът, технологиите и капиталът?
Географията има значение, да не се заблуждаваме, че няма, но то не е определящо. Помага в някои случаи, но не може да спре една държава да се развива.
Когато хората ме питат за географията по време на лекциите ми за икономически растеж, винаги давам за пример Южна и Северна Корея. Имат една и съща география и култура, но огромна разлика в доходите.
Географското положение може да е от значение, но има много други фактори с по-голяма тежест. Как са организирани институциите и обществото, върховенството на закона - тези неща са много по-важни.
Европейската индустрия е под натиск от китайския износ. Какво може да бъде решението?
Европа, както и Съединените щати, трябва да се конкурират в области, които е по-трудно да бъдат копирани от Китай. Китай може да копира много неща, но ASML в Нидерландия е пример за компания, която произвежда машини за производството на чипове. Това, което прави, е толкова специализирано и сложно, че е много трудно да бъде повторено.
Тоест индустрията трябва да се преориентира?
Да, но винаги е така. Започваш с едно нещо и в един момент по-бедните страни започват да те настигат. Тогава трябва да преминеш към следващото.
Съединените щати потърсиха предимство в изкуствения интелект и в по-развитите чипове. Европа трябва да помисли какво може да направи в тези области и къде може да бъде конкурентоспособна - заради човешкия си ресурс или друго предимство, което има.
България често е описвана като дестинация за евтин труд и бизнес с ниска добавена стойност. Могат ли например инвестиции като центровете за данни например да бъдат част от формулата за успех?
Според мен могат. При центровете за данни един от големите ресурси е енергията. България може да се конкурира с батерии, с възобновяеми и други източници на електроенергия. Защо да не се правят центрове за данни? Това е добре.
Един пример, който си струва да се проследи, ако някой иска сериозно да разгледа тази възможност, е Австралия. Тя е далеч от САЩ и Европа, но привлича инвестиции в центрове за данни. Така че е възможно.
Как гледате на технологичните олигарси, които в САЩ вече стоят на масата на властта, където се вземат политически решения?
Не е добре, защото тези хора следват частни интереси. Политическите решения би трябвало да бъдат в интерес на всички.
Някои от тях, като Дарио Амодей (бел. р. съосновател на Anthropic, компанията, която стои зад серията големи езикови модели Claude), имат ориентация да помагат на обществото. Но дори и в този случай трябва да се пази дистанция. Може да бъде съветник и да обяснява какви са проблемите с AI. Директното влияние, което Илон Мъск имаше, не беше добро.
По време на Студената война ядрените сили постигнаха договорености за взаимно ограничаване. Възможно ли е подобно споразумение между Китай и САЩ за изкуствения интелект?
Според мен ще бъде много трудно. Опитвали са да го направят, но китайците казват, че американците искат ограничения, за да остане Китай по-назад. Китайците са по-назад в изкуствения интелект и нямат интерес от това.
Втората голяма разлика е, че не можеш да го наблюдаваш и контролираш по същия начин. Можеш да видиш опитите с ядрени бомби. Тук работи някакъв компютър и не знаеш какви модели се разработват. Дори да има споразумение, то не гарантира, че тази работа не продължава.
Ако днес сте на 18 години, какво бихте учили?
Това, което ми е интересно. Мисля, че пак бих учил икономика, защото това ми харесва.
Но бих казал: развивайте мускула си с AI. Както мускулът трябва да се развива всеки ден, така е и с AI. Всеки ден отделяйте половин час за разговор с него и за задачите, които искате да решите.
%20(1).jpg)
Райън Рейнолдс, проф. Илиян Михов и д-р Анна Ламбке от Stanford са сред лекторите на Impact SEE’26
