Mercedes, Porsche, BMW, Volkswagen - това са няколко от имената в Топ 10 на най-скъпите брандове, с които Европа е известна в целия свят.
Автомобилната индустрия на континента има вековна традиция в производството на бързи и удобни превозни средства - както масово достъпни, така и суперлуксозни.
Всичко това беше вярно в епохата на двигателите с вътрешно горене. Но днес секторът се намира на кръстопът заради прехода към по-чист транспорт, дигитализацията и сериозната конкуренция от страна на Китай.
Бизнесът се променя из основи, а европейските производители изостават. Защо това се случва?
Автомобилният сектор има исторически заслуги за развитието на икономиката в ЕС - той осигурява работа на милиони работници (особено в държавите от Централна Европа), а още много други компании съществуват благодарение на участието си по веригата на доставки.
В България има над 75 000 заети работници в заводите, които обслужват европейските автомобилни брандове.
Оборотът на компаниите в страната, свързани с този бизнес, е над 8 млрд. евро или 10-11% от БВП на България, според данни на Automotive Cluster Bulgaria от края на 2023.
В държави като Германия, Румъния, Унгария значимостта на този сектор е още по-голяма.
Голямата промяна, която преформатира цялата индустрия, е свързана с политиката на ЕС за овладяване на негативните последици от климатичните промени.
До 2035 г. трябва да спре производството на всички нови автомобили с двигатели с вътрешно горене - т.е. да се постигне автомобилно производство с 0% вредни емисии.
Да се сложи край на бензиновите и дизеловите коли изглежда трудно постижимо в България, а и Европа към днешна дата - въпреки че само за три години е постигнат значителен ръст на продажбите на електромобили на батерии.
И е политически неприемливо за европейската десница, която настоява за преразглеждане на тази политика.
Такова решение може да бъде взето през 2026 г., когато предстои напредъкът към цел 2035 да бъде преразгледан. Автомобилният сектор също настоява да бъде освободен от прекомерни очаквания, защото няма как да се справи, докато едновременно е притиснат не само от външната конкуренция, но и от вътрешните регулации.
Големите европейски компании трудно се адаптират към новия глобален пазар, при който китайските и американските производители изпреварват всички по ниските цени и високите си технологии.
Един от най-големите проблеми за производителите в ЕС е липсата на достъп до ресурси за производство на батерии.
Междувременно Китай не само конкурира европейските фирми на външни пазари, но и се превърна в гигантски хъб за производство, в който инвестират и компании от ЕС.
Страната доминира в производството на почти всички суровини и компоненти, използвани за електромобили. Китайските инвестиции в ЕС по цялата верига на добавяне на стойност в този сегмент се увеличава в последните години.
От края на 2023 г. Европейската комисия започна разследване заради държавните субсидии, благодарение на които китайските фирми получават несправедливо конкурентно предимство.
Предложението за извънредни тарифи на вноса от Китай влезе в сила през юли 2024 и беше подкрепено от държавите членки (вкл. България) през октомври 2024.
Самите европейски автомобилни производители обаче не са доволни от ходовете на ЕК.
Секторът вече дава сигнали за криза, като предупреждава, че може да се стигне до закриване на действащи фабрики заради слабите продажби и високите разходи.
Докладът на Марио Драги посочва няколко предложения за адаптиране на индустрията:
- Намаляване на разходите за енергия и работна сила
- Увеличаване на автоматизацията
- Създаване на индустриален план в ЕС за автопроизводството
- Подкрепа за иновативни проекти от общ европейски интерес
- Развиване на инфраструктурата за зареждане