Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Пълното мълчание по въпроса дали ще има редовно правителство в рамките на 45 Народно събрание събужда нетърпение и критики.
Непредсказуемостта на "Има такъв народ" беше само една от особеностите, които караха някои наблюдатели да говорят за властово безвремие или умишлено "тупкане на топката" от страна на Румен Радев на фона на предполагаемата обреченост на възможните коалиционни формати.
Президентът наистина държи контрола върху времевия период за съставяне на ново управление. Това е негово право и отговорност по конституция.
Вярно ли е, че през 2021 г. процедурата се бави извънредно?
Сравнението с парламентарните избори в последните 20 години не дава основание за подобни критики - поне засега.
Най-бързата процедура по съставяне на правителство, изненадващо или не, се случва през 2013 г. с кабинета "Орешарски". Между датата на изборите и датата на клетвата на новия министър-председател минават само 17 дни.
Президентът Росен Плевнелиев връчва първия и втория проучвателен мандат с рекордна бързина за един ден. Бойко Борисов се отказва от управлението, а часове по-късно Сергей Станишев и номинираният от него премиер го поемат.
Както показа историята - бързината не е гаранция за устойчивост. През юни 2014 г. ДПС оттегли доверието си в коалицията, "Атака" спря да услужва със златните си пръсти, а Пламен Орешарски подаде оставка.
Период между парламентарните избори и съставянето на правителство (2001-2021):
Раждането на Тройната коалиция през 2005 г. ще се запомни с най-дългото протакане в опит за съставяне на работеща коалиционна формула.
Цели 52 дни след изборите бяха необходими за напасването на интересите между БСП, НДСВ и ДПС, с паралелните консултации с БНС (коалицията на Стефан Софиянски, Анастасия Мозер и Красимир Каракачанов), ДСБ и ОДС (СДС, "Гергьовден", Демократическата партия на Александър Праматарски, БЗНС-НС на Яне Янев).
Една от причините за дългото забавяне през 2005 г. е фактът, че най-голямата политическа сила БСП направи гръмко неуспешен опит да прокара кабинет "Станишев" през 40 Народно събрание след 7-дневни преговори.
Кандидатът за министър-председател беше избран с 1 глас мнозинство, но е бламиран при гласуването за предложения състав на кабинета.
НДСВ трябваше да получи втория мандат, но въпреки сигналите, че БСП няма да подкрепи правителство с мандат на Симеон Сакскобургготски, консултациите по темата продължиха около 2 седмици.
Как е възможно това? Конституцията залага доста размити граници на сроковете за действие, веднъж щом първият проучвателен мандат се окаже неуспешен. Президентът е длъжен да възложи на втората по численост парламентарна група да предложи състав на Министерски съвет, но не е обвързан с конкретен график.
Такава е ситуацията, в която се намира и президентът Румен Радев спрямо "Има такъв народ" в момента.
Втората политическа сила има неопределено време, в което да проучва шансовете си за съставяне на работещо парламентарно мнозинство. В случая на НДСВ - този период продължава толкова дълго, че провокира критики от страна на останалите политически сили. Задържането през 2005 г. очевидно не е безцелно. Паралелно с това се водят преговори по последните "настройки" на формулата 3-5-8 (ДПС-НДСВ-БСП).
Първанов връчи третия проучвателен мандат на ДПС в деня, в който беше подписано коалиционното споразумение - 15 август. На следващия ден Сергей Станишев бе избран за премиер, този път успешно.
Най-дългата пауза между изборите и връчването на първия проучвателен мандат се случи през 2017 г., когато ГЕРБ и "Обединени патриоти" се договаряха за съвместно управление начело с Бойко Борисов. Почти същото време беше нужно на лидера на ГЕРБ и за стиковането на коалицията от 2014 г. (с подкрепа на Реформаторския блок, Патриотичния фронт и АБВ).
Колкото до възможността за умишлено разтегляне на процедурата с 3-те мандата, можем да видим пример за този похват през 2016-2017 г.
Период между подадена оставка на редовното правителство, назначаване на служебен кабинет и свикване на нови избори
Неуспешната кандидатура на Цецка Цачева като кандидат-президент накара Бойко Борисов да подаде оставката на кабинета в последните 3 месеца от изтичащия мандат на Росен Плевнелиев. По конституция той нямаше право да разпусне парламента, но можеше да назначи служебно правителство. Плевнелиев предпочете да не го прави за трети пореден път и остави тази отговорност на току-що избрания си наследник Румен Радев.
Това беше причината, поради която отиващият си държавен глава не бързаше с началото на преговорите за проучвателните мандати. Втората причина за забавянето беше нестандартното решение на "Реформаторския блок" да се опита да състави ново правителство в рамките на стария парламент, след като и ГЕРБ, и БСП бяха дали знак, че отиват на предсрочни избори.
Румен Радев встъпи в длъжност на 22 януари 2017, а пет дни по-късно назначи служебно правителство. Кабинетът "Борисов 2" работеше в режим на оставка в продължение на 72 дни.
Кабинет по непредпазливост: Сценарии за третия мандат
Иван Костов: ГЕРБ няма да се върне на "бяла джипка", ако не си зададе въпроса защо е в изолация
