От пазара трябва да се извадят некомпетентни и некадърни работодатели, които не могат да плащат така, че да няма работещи бедни. Защото не могат да създадат организация и не могат да използват уменията на работниците. Работникът в България не можел да изкара 710 лв., в Гърция спокойно изкарват по 1000 евро.

Този коментар, направен от финансовия министър Асен Василев по време на Тристранния съвет, доведе до възмущение от страна на петте големи бизнес организации в страната.

Работодателите обвиниха Василев в популизъм и се оплакаха от сметките за ток, липсата на подготвен персонал и бюрокрацията - в това число, корупцията. Министерството на финансите обаче настоява, че минималната работна заплата трябва да се увеличи от 650 до 710 лв. от 1 април. Това е нивото на гарантирания доход на най-нискоквалифицираните работници.

Тезата на Василев е, че отговорност на работодателите е да създадат добра организация на труда, така че да няма работещи бедни. Бизнесът му отговаря, че щом "половината от заетите на минимална заплата са в бюджетната сфера", то излиза, че "най-некадърен работодател е именно държавата".

Спорът между Василев и бизнеса се случи точно в момента, в който Eurostat представи данните си за нивото на минималната работна заплата в страните от ЕС към януари 2022 г.

Едва ли някой би се изненадал, че България се намира на последно място по този показател сред 21 от 27 държави, поддържащи национални минимални нива на възнаграждение за труд (изключенията са Дания, Италия, Кипър, Австрия, Финландия и Швеция).

Това, което прави впечатление, е, че България е не просто последна, а с три пъти по-ниско ниво на минималната работна заплата (в евро) спрямо средното равнище за включените 21 държави (около 333 евро при средно 1003 евро).

Страната е с по-ниска ставка от всички съседни държави - не просто Гърция, а и Румъния, която имаше сравнимо ниво на БВП на глава на населението с България при влизането си в Европейския съюз. Дори МРЗ да се увеличи на 710 лв., пак няма да направи разлика в сравнителното й положение в ЕС.

Разликите между отделните държави видимо се заглаждат, когато минималната работна заплата се преобразува от чистата си стойност в стандарт на покупателна способност (PPS).

Ако съотношението между МРЗ в Люксембург и България е 7:1 като нетни суми, то става 3:1, ако се изчистят всички разлики в равнищата на цените на стоките и услугите в съответните страни.

Дори и при това претегляне - България остава на последно място в ЕС след Латвия, Словакия и Естония.

Румъния изпреварва с малко Гърция, но и двете страни остават във "втората писта" по ниво на минималните си работни заплати. Единствените източноевропейски държави, които преминават бариерата от 1000 PPS, са Литва и Словения.

Данните на Eurostat показват, че само Албания е в по-слаба позиция от България по данните, изчислени към стандарта на покупателна способност.