Европейската комисия представи своя проект за Климатичен закон - основният документ зад Зеления пакт, който предвижда драстично ограничаване на вредните емисии до постигане на нулев баланс към 2050 г. Лидерите на ЕС вече се споразумяха по тази цел пред декември миналата година, но законът би трябвало да превърне ангажимента в задължение.
Целта на Брюксел е да даде сигнал към останалите страни от света, че ЕС приема сериозно позицията си на лидер в екологичната политика. Проектът беше анонсиран от председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен и заместника й по темите за климата Франс Тимерманс, а Грета Тунберг беше поканена да участва в официалното събитие.
Колкото до 17-годишната шведска активистка, мнението й относно новата политика на ЕС не е особено високо: "Нетните нулеви емисии на ЕС до 2050 г." са равностойни на капитулация. Това означава, че се предаваме. Не се нуждаем просто от цели за 2030 или 2050 г. Преди всичко се нуждаем от тях за 2020 г. и за всеки следващ месец и година", казва тя в отворено писмо до лидерите на ЕС, което беше публикувано във вторник.
В него Тунберг посочва, че "далечните цели нямат абсолютно никакво значение, ако продължаваме да игнорираме бюджета за въглероден диоксид. Ако високите емисии продължават по същия начин дори само за няколко години, оставащият бюджет скоро ще бъде напълно изчерпан. И докато не разполагаме с технологии, които да намалят мащабно нашите емисии, ще трябва да забравим за "въглеродната неутралност". Това, от което имаме нужда, е истинска нула".
За да влезе в сила, законопроектът ще трябва да удържи не само на критиките от екоактивистите, но и на много по-проблематичните спорове между Брюксел, националните държави и големите работодатели.
Какво предвижда Климатичният закон: Всички политически мерки, които ЕК предприема занапред, ще трябва да са съобразени с целта за екологичната защита; всички икономически сектори - енергетика, транспорт, индустриално производство, земеделие и др. - ще трябва да се подчиняват на този ангажимент. До 2050 г. Европейският съюз трябва да постигне неутралност по отношение на климата чрез намаляване на емисиите и ускоряване на поглъщането на парниковите газове от атмосферата, за да се постигнат нулеви нетни емисии (чрез увеличаване на залесяването, използване на дървесина като строителен материал, постепенно съкращаване на въглищата и други изкопаеми горива, технологични решения като въглеродно прихващане и съхранение и др.).
"Преходът към неутралност по отношение на климата изисква разчупване на традициите във всички сектори: от начина, по който произвеждаме енергия и храна, до начина, по който потребяваме стоки и услуги, работим или пътуваме. Амбициозните действия ще ни помогнат както да опазим нашата планета, така и да подобрим качеството на живота си, разполагайки с по-чист въздух, вода и почва; по-здравословни храни; енергийно по-ефективни домове; по-добри транспортни алтернативи; нови възможности пред европейските предприятия за водеща роля в разработването на чисти продукти и технологии", се казва в мотивите за реформата.
"Не военната сила ще ни направи лидери в света, а привлекателността и успехът на нашето общество" - Франс Тимерманс.
Една цел, твърде много писти: Целта за климатичната неутралност е колективна, като не всяка от 27-те страни от ЕС ще я постигне в рамките на крайния срок. Полша, която разчита на въглищните централи за 80% от електроснабдяването си, вече предупреди, че засега няма да приеме графика за 2050 г. Реалният преход към нов тип енергийни източници ще изисква много повече време и пари от наличните фондове на ЕС.
Някои страни вече анонсираха, че ще се опитат да станат климатично неутрални още преди 2050 г. Всички страни-членки на ЕС трябва да представят своите дългосрочни планове пред ЕК до края на 2020 г., като включат изчисления за необходимите средства за постигането на целта.
ЕК ще предложи нова цел на ЕС за намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г. от минимум 40% до минимум 50/55% в сравнение с нивата от 1990 г.
ЕНП - най-голямата политическа сила в Европейския парламент - подкрепи тази идея през януари, но с резерви и условия. Причината е свързана с несъгласието между северните държави, които настояват за по-радикални ограничения на емисиите, и източните страни, чиито енергийни системи продължават да са силно зависими от изкопаемите горива, а закриването или преобразуването на въглищни централи може да доведе до съкращаване на работни места и загуба на конкурентоспособност.
Група от 12 държави (Австрия, Дания, Финландия, Франция, Италия, Латвия, Люксембург, Холандия, Португалия, Словения, Испания и Швеция) публикуваха обща позиция, в която настояват ЕК да вземе окончателно решение за новата цел за емисиите не по-късно от юни 2020 г.
Кой ще осъществява контрол? През септември 2023 г. и на всеки пет години след това, ЕК ще прави оценка на съгласуваността на мерките на равнището на ЕС и на национално равнище с целта за неутралност по отношение на климата и с курса за периода 2030—2050 г.
На ЕК ще бъде предоставено правомощието да отправя препоръки към държавите членки, чиито действия не са съгласувани с целта за неутралност по отношение на климата, а държавите-членки ще бъдат задължени надлежно да вземат предвид тези препоръки, или, ако не го направят — да представят обосновка.
Това искане вероятно ще се сблъска с най-сериозна критика както от страна на националните власти, така и от страна на Европарламента, като дори евродепутатът от "Зелените" Бас Еикаут коментира, че подобно разширяване на правомощията на ЕК ще предизвика война между институциите.
Ако държавите не спазват препоръките на ЕК или се отклонят твърде много от климатичните цели, може да бъдат подведени под отговорност с наказателна процедура.
Откъде ще дойде финансирането: По-богатите държави като Холандия, Швеция и Дания настояват за по-високи климатични цели, но в същото време се противопоставят на исканията да увеличат своя дял в новия седемгодишен бюджет на ЕС. Това беше една от причините за провала на последното заседание на Европейския съвет, който трябваше да приеме бюджетната рамка.
ЕК има три основни идеи за подпомагането на климатичния преход - 1 трилион евро устойчиви инвестиции през инвестиционния план на Европейския зелен пакт; нова стратегия за финансиране на устойчивото развитие, който да пренасочи частните капиталови потоци към "зелени" инвестиции; и Механизма за справедлив преход, който трябва да подпомогне най-засегнатите райони и сектори с фонд в размер на 7,5 млрд. евро. Най-големи бенефициенти от последния инструмент ще са страни като Полша, Германия, Чехия и др.
Франция и Холандия настояват разпределението на тези средства да се обвърже с постигането на целите за климатична неутралност до 2050 г., което би съкратило значително достъпа на Полша до разпределението на парите. Недоволство има и сред други страни като Испания, която не е съгласна с това, че зависимите от въглища държави ще бъдат финансово облагодетелствани за сметка на други членове на ЕС, които са преминали по-рано към по-чиста енергетика.
Трансформацията на ЕС има и дипломатическо измерение. Съюзът иска да убеди най-големите индустриални замърсители като Китай и САЩ да съкратят емисиите си до нетни нулеви стойности към 2050 г. - включително като наложи митнически такси за внос, за да подкрепи по-скъпото производство на европейските компании. Оттук нататък ЕС ще трябва да се справи с два големи проблема, преди да пребори климатичните промени - да запази вътрешното единство около главната си цел и да покаже, че екологичната политика е икономически устойчива, без да провокира глобални ответни мерки.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
