Те са герои. Защото са видели насилието по улиците, проумели са, че най-важно е да се съхрани човешкото и са се разграничили от наложеното статукво. Сега може и да нямат пари, да не правят това, което искат, да бъдат заклеймявани, но са запазили принципите си. Те са служителите на реда в Беларус, които напуснаха системата, защото не посмяха да посегнат на хората по площадите.
Вече повече от седмица в бившата съветска република се провеждат масови протести срещу президента Александър Лукашенко, който управлява страната от 1994 и спечели шести пореден мандат. Наричаният "последния диктатор в Европа" се провъзгласи за победител във вота с 80% подкрепа, но опозицията отхвърли резултатите, обяви ги за фалшифицирани и недоволните граждани излязоха на улиците. Силите на реда обаче приложиха насилие върху тях, като задържаха над 6700 души. В килии за по четирима бяха държани по 50 човека, а в затвора влизаха дори хора, които само са наблюдавали демонстрациите.
Основната опозиционна медия Tut.by събра историите на няколко напуснали системата полицаи, които са отказали да играят ролята на насилници в масовите безредици.
„Законът трябва да се спазва винаги и от всички“
Артьом Никулин служи в полицията почти седем години. Работил е в област Гродно, в отдела за борба с икономическите престъпления. „През нощта на изборите не бях на работа, но моментът „х“ щеше да настъпи – когато всички трябваше да излезем с щитовете си“, споделя той.
„Когато видях какво се случи след протестите, си казах, че не мога да се съглася с това. Помислих си колко е грешно просто да остана в тази система, така че напуснах. Не поставиха прът в колелата ми, бях освободен по взаимно съгласие. Вече бях платил клауза от 6300 рубли заради факта, че не успях да изпълня договора си“, казва Никулин.
Първите, които разбират за решението му, са неговите роднини. После приятелите му също научават новината, а скоро той я обявява публично в Instagram. Казва, че е искал да покаже на другите полицаи, които са в същата позиция, че не са сами. Веднага след поста му в социалните мрежи, телефонът му започва да звъни – обаждат се познати и непознати, за да предложат помощ. „Хората събраха 4 хиляди рубли за мен, много съм благодарен на всички“, призна Никулин.
„Когато гледам всички тези кадри на насилие срещу хората, усещам страх. Вижте, в закона има правила и норми, които, по мое мнение, трябва да се спазват винаги и от всички. Не можем да се укриваме зад обстоятелствата. Не искам да правя генерализации, но е очевидно, че някои служители на реда извършиха престъпления от гледна точка на закона“, смята бившият полицай.
Той казва, че законът за вътрешните работи описва точно случаите, в които полицейските служители могат да използват физическа сила и специално оборудване. Има и един параграф, който сочи, че когато офицер не може да арестува престъпник по ненасилствен начин, то трябва да се стреми да извърши възможно най-малко насилие. „Може да видите, че тази точка от закона, меко казано, не се изпълнява“, споделя Никулин.
„Сигурен съм, че никой не е дал указания да се бият хора, не знам нищо за това. По този начин отговорността е изцяло на служителя на реда, който е превишил своите функции“, казва той. „Не знам защо имаше такава жестокост. Може би информацията е била представена на полицаите точно по този начин, че не са се събрали мирни протестиращи, а врагове, хора с ножове в ръцете си, които искат да унищожат системата. Беше ясно обаче, че на площадите няма терористи“.
Никулин споделя, че учи езици за програмиране и сега ще се насочи към сферата на информационните технологии и компютърните системи. По-важно за него обаче остава бъдещето на Беларус. Никулин иска всичко да се промени „по мирен начин“.
„Смешно е как хора, които просто искат да гледат отстрани, биват задържани“
Виталий Белиженко е работил в полицията в град Витебск 17 години. Бил е следовател, разследващ престъпления, висш криминален служител, стигнал е до зам.-директор на съответния отдел, а последно е оглавявал отдела по правоприлагане и предпазване.
Ситуацията обаче става толкова непоносима за него, че не може да продължи да изпълнява функциите си. „Ако при предишните избори опитвахме да действаме според закона, сега…“, споделя той, без да довърши изречението си.
„В Tut.by имаше статия за наблюдатели на протестите, които бяха задържани в едно училище, а после ги пуснаха и им се извиниха. Аз бях този, който им се извини. Аз ги пуснах, защото е много смешно, когато са задържани хора, искащи просто да наблюдават отстрани“, споделя Белиженко.
„Просто си тръгнах на 13 август и не се върнах. Нямаше друга опция да се махна от системата. Ще трябва да платя 6 хиляди рубли, защото договорът ми не бе изпълнен от моя страна. Шефът на полицейското управление прие решението ми нормално. Той е добър човек и винаги е работил спрямо закона. Благодари ми за службата, защото винаги се справях с работата си – твое решение, каза ми той“, споделя още Виталий Ближенко.
Оставали са му само три години, докато се пенсионира на 48. Но не е можел да продължи заради насилието по улиците на Беларус.
„Когато водеха задържани лица като наблюдатели на „незаконни бунтове“, директно казвах, че няма да напиша подобни протоколи, винаги съм бил против тези неща. Не мога да си обясня защо служителите на реда проявяват такива жестокости сега, но когато видях снимки на битите по улиците хора, това изобщо не ми хареса“, казва бившият полицай.
„Не можех да повярвам, че това са хората, с които служих заедно“
Владислав Невдак доскоро е бил квартален офицер в град Брест, но на 13 август подава декларация за напускане. Той влиза да учи в Полицейската академия на МВР на 17-годишна възраст, след това работи в отдела по икономически престъпления, а миналата година охранява московския квартал на Брест.
„Още преди началото на протестите ни събраха, връчиха ни палки и щитове, тренираха ни как да отблъскваме тълпата“, казва Невдак. „На 2 август ни казаха: „Който не иска да участва в това, може да си подаде оставката“. Тогава си мислех – защо да напускам работата си? Измина обаче седмица и вече бях в списъка със служители, които да отидат на площада в случай на протест. Веднага след това отидох до управляващия нашия отдел и му казах, че не искам да участвам“.
На 12 август Невдак трябва да придвижи задържани граждани от изолатора в центъра за задържане, където се е провело делото срещу тях. Разбира, че срещу никого няма да бъде проявена милост. Казва, че е видял документите от разпита и споделя, че докладът е бил написан от човек, който „никога не го е правил преди това“.
„По време на първия ден отведох 20 души, 19 от които не бяха участвали изобщо в насилствени действия на протестите. Типичната история – казваха, че не са разбрали нищо, просто излезли на улицата. Но една история ме докосна. Сред задържаните имаше инженер на 52 години от водеща компания в Брест – интелигентен и добър човек“, разказва бившият полицай.
„На 9 август синът му изчезнал, а той дошъл в полицията. Бил изпратен към дежурния полицай и го попитал къде е синът му. „Ела, ще ти покажа“, бил отговорът от съседната страна. Отвели го в килията и му казали: „Ето къде е“, докато затворили решетките зад него. Така го арестували за участие в протест пред управлението, но това е пълна лъжа, такова дори не е съществувало“, казва възмутеният Невдак.
Една от задържаните жени била облечена в червено-бяло – цветът на опозицията, и това била единствената причина да я арестуват, смята бившият полицай. „Това беше последният пирон в ковчега. Пуснах си декларацията за напускане, а колегите ми ме заплашиха. Не мога да повярвам, че това бяха хората, с които служих заедно“, казва Невдак.
„Не е въпрос на пари. Не може просто спокойно да гледате бъркотията, която цари“
Името на този разказвач не е споменато от Tut.by заради личните му страхове. Той влиза във Военната академия в Беларус през 2014 и остава на работа там, след като завършва.
„Два месеца преди изборите научих, че около 700 кадети от академията ще бъдат включени в опазването на протестите, за да разпръсват демонстрантите. В академията учат 1500 души. Веднага казах, че няма да участвам в това, защото не смятам, че военните трябва да бият хората. Отговориха ми: „Твоята родина казва, че ще отидеш, защото си мъж“, обяснява той.
Твърдо обаче защитава позицията си, макар да е бил е заплашен, че ще го обвинят в държавна измяна. „Това, което се случва сега, не е човешко“, казва разказвачът.
„Как младите ми колеги го възприемат? Те не разбират нищо. И аз бях така, когато учех. Не им предоставят външна информация, вземат им телефоните. Промиват им мозъците. Особено преди изборите, винаги им обясняват как е нужна стабилност, колко много неща е направил Александър Лукашенко за тези 26 години, припомнят им какво се е случило през 90-те, когато престъпността е царяла в Беларус. А за участващите в протестите им казват, че това са изпаднали от обществото хора, алкохолици, наркомани и безработни, на които им плащат, за да организират демонстрации“, казва още бившият военен.
„Те не задават въпроси, защото се интересуват само от заплащането. Вижте, трябваше да им платя 20 хиляди долара. Направих избора си, но не всеки се осмелява да го стори“, казва източникът.
Споделя, че е против системата, която съществува при обучението на военните. Затова се захваща с компютърни системи и учи в Академия за информационни технологии. Започнал е и работа като програмист.
„Не съжалявам за нищо. Не е въпрос на пари“, казва той. „Въпросът е защо, ако изборите са били напълно честни, два месеца преди тях ни подготвят да разпръскваме протестиращи“.
Прочетете още:
И Лукашенко заговори за промени в конституцията
"Ражда се нов Беларус": Най-големият протест в модерната история на страната
"Беларус ще загине като държава": Лукашенко отхвърли варианта за нови избори
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
