Бившият премиер Иван Костов определи като "трагедията" на българския обществен живот факта, че държавното управление се превръща в нежелана професионална сфера за високо образованите и отдадени граждани.
"Трагедията е, че политиката стана изгорено място, изгорена земя. В политиката не влизат способните талантливи хора, защото знаят каква съдба ще ги последва. В политиката отиват хора като на пикник, да се нахранят. Не отива цветът, талантът на нацията, който да поеме тези огромни проблеми и да започне да ги движи напред. Да изчита огромно количество информация, да провежда много съвещания, да взима премерени решения. Това е огромен труд, кой ще го положи? В тази изгорена земя никой не смее да влезе. Ние имаме това, което ни се предлага - това са възможностите в страната", каза той в интервю за БНТ по повод пандемичната криза и реакцията на правителството.
Костов посочи няколко показателя - от спада на БВП до коефициента на смъртност в България - по които направи оценка, че кабинетът е сред най-слабо справящите се с Covid-епидемията в цяла Европа. Критичната липса на обществено доверие и отказът от провеждане на нови избори, с които да се укрепи позицията на държавните институции, са голямата причина за неуспеха на мерките, коментира той.
Иван Костов се позова на цитат от писателя Георги Господинов от последното му есе "Човекът, глупако. Животът, глупако", като посочи, че думите са призив да "излезем от моралния упадък, в който се намираме".
"Тя е призив да си подредим ценностите така, че отпред да излязат тези, за които си заслужава да направим всичко. Тази морална криза, в която се намираме, се вижда навсякъде - учители, които не искат да учат децата, учители, които не искат да се ваксинират. Това е нашият интелектуален преден фронт. Лекари си взимат отпуск или напускат, защото не искат да влизат в инфекциозни отделения, въпреки че са дали клетва. Това не е ли морална криза? Това не е ли криза на обществото, в която то така си е пренаредило ценностите и е тръгнало по улея на най-малкото съпротивление, че не си дава сметка къде отива? Как да излезем от тази криза, ако наистина не се позовем на най-висшето нещо, което ни прави хора? Да, животът е този, за който заслужава да направим всичко", каза Иван Костов.
Той посочи, че критиките му срещу изоставането на българското управление от тенденциите на дигитализацията и техническия напредък в последните години са породени от оценката на рисковете за следващите поколения българи.
"Отправям призив към бъдещия живот - този, който трябва да живеят нашите деца и внуци - той трябва да бъде подреден. На тях им трябват електронизирани институции. Те не трябва да се сблъскват с тези проблеми, трябва да имат подготвени системи, защото тях ги очакват по-големи предизвикателства, отколкото нас. Нас една пандемия ни постави на колене. А утре на тях какво ще им се случи? Нали трябва да мислим за тях? Тях трябва да готвим да посрещат своите със сигурност по-големи предизвикателства. Това, което им дава напредъкът, изкуственият интелект, глобалната мрежа, общият разум на човечеството не идва заради удоволствието на този или онзи. Те идват, за да ни спасят от други големи предизвикателства - да въоръжат следващите поколения да се справят с нещо много по-сериозно от това, с което се сблъскваме ние. Ако не мислим в тези категории на рисковете и за себе си, и за страната си, и за света, ние ще съсипем и природата, и глобалната икономика", каза Иван Костов пред БНТ.
Прочетете още:
Le Point за Борисов: "Каубоят на Европа", който дояжда порциите на Меркел
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
