Вече и официално: Опозиционните партии в Полша имат абсолютно мнозинство, а макар "Право и справедливост" да има най-много гласове, не може да формира еднопартийно управление.
- Партията на Ярослав Качински получава 35,4% подкрепа (над 8 процентни пункта по-малко от резултата през 2019).
- "Гражданската коалиция" на Доналд Туск получава 30,7%, а заедно с "Третият път" и "Левицата" може да формира мнозинство с 248 депутати в 460-местната долна камара.
- Резултатът показва, че почти 54% от полските избиратели са подкрепили трите демократични партии, които сега ще имат възможност да съставят кабинет.
"Тези избори са триумф както за демокрацията, така и за либерализма", казва Пьотр Бурас, ръководител на варшавския офис на Европейския съвет за външна политика.
"С най-високата избирателна активност в историята на полската демокрация след 1989 г. избирателите показаха, че ги е грижа за бъдещето на държавата и искат да участват във формирането му. А опозицията спечели изборите въпреки дълбоко несправедливия им характер - управляващата партия използва финансовата и институционалната мощ на държавата в своя полза, но се провали", казва той в анализ за "Булевард България".
Бурас отдава победата на опозицията на факта, че обществената умора от управлението на PiS нараства - отвъд групите, които обикновено подкрепят либералните сили.
В изследване от началото на октомври 61% от поляците казват, че биха искали да видят промяна във властта. Само 24% са "абсолютно сигурни", че искат "Право и справедливост" да останат на власт.
"Влошаващата се икономическа ситуация, високата инфлация и некомпетентността на правителството са основните причини за загубата на "Право и справедливост", казва Пьотр Бурас.
В миналото популярността на партията се основаваше на щедрата ѝ социална програма.
"Много избиратели обаче започнаха да се притесняват за това, което се смята за несправедливо преразпределение на обществени средства (не само за онези, които наистина се нуждаят от държавните разходи). Обратната страна на високото ниво на директни плащания към гражданите е това, че състоянието на обществените услуги започна да се влошава (криза в недофинансирания сектор на образованието и здравните услуги)", казва Бурас.
"Ако през 2015-2019 г. много граждани вярваха, че са по-добре с правителството на PiS, дори да не споделяха задължително идеологическите позиции на партията, в последните 4 години те стават все по-разочаровани", казва анализаторът.
Либералите спечелиха пълно мнозинство, но процесът на формиране на кабинет може да се окаже труден.
Президентът Анджей Дуда вероятно ще даде мандат на представител на "Право и справедливост" да направи опит за формиране на правителство - партията е най-голяма, а и Дуда е политически близък до нея.
Само ако това правителство не успее да събере мнозинство в парламента, мандатът ще бъде предаден на либералите.
"Това означава, че "Право и справедливост" вероятно ще останат на власт поне до средата на декември като междинен кабинет с пълен контрол въхру институциите. Реалният тест дали и как властта ще бъде предадена на новото управление ще дойде в края на годината", казва Бурас.
Победата на опозицията отваря път за мащабна преориентация на вътрешната политика на Полша, както и на отношенията ѝ с ЕС.
"Основната незабавна цел на новия кабинет ще е да махне хората на PiS от държавните институции, държавно-контролираните компании и обществената телевизия. Обещанието на либералите е да се възстанови върховенството на закона и европейските средства (замразени от ЕК) да се освободят колкото може по-бързо.
"Но дори с пълен контрол на парламента новият кабинет ще се сблъска с невероятни препятствия.
"Президентът Дуда може да наложи вето на всеки закон, а новото правителство няма да разполага с 3/5 мнозинство, което е нужно за преодоляването на ветото му. Нещо повече - често ще се оказва невъзможно да се отменят нелибералните реформи на PiS, без да се вземат решения на ръба на законността", казва той.
Полша под евентуално управление на Доналд Туск ще е по-конструктивен играч в политиката на ЕС, който ще опитва да поправя отношенията с ключови партньори и да възстанови доверието в проевропейския си имидж.
"Но при толкова силна и враждебно настроена антиевропейска опозиция, каквато са PiS и крайно дясната "Конфедерация", представляващи над 40% от избирателите в Полша, европейските процеси на вземане на решения ще са тема на поляризиран политически дебат, който ще ограничава пространството за маневриране на правителството, което ще се сблъска с много сериозни предизвикателства в промяната на страната след PiS и възстановяването на върховенството на закона", казва още Пьотр Бурас.
"Доналд Туск ще наследи много трудна икономическа ситуация. Инфлацията се очаква да остане висока в следващите 2 години, а финансовите ресурси на държавата са напрегнати заради високите разходи и множество плащания по извънбюджетни направления. Публичният дълг е на рекордно високо ниво от 1,5 трилиона полски злоти (около 339 млрд. евро, б.р.)", казва още той.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
