Изходната стратегия на Владимир Путин

• Владимир Путин ще се опита да прокара най-значителната промяна в конституцията на Русия от 1993 г. насам, като подели значителна част от президентската власт с парламента
• Промяната се приема като сигнал за подготовката на Кремъл за преход към наследник на Путин, но с предварително наложени лимити на властта
• Оставката на Дмитрий Медведев е разчетена като опит за освобождаване от все по-слабо популярния ръководител на изпълнителната власт и замяната му със "служебен" премиер в лицето на Михаил Мишустин
• Сценариите за запазване на личната "върховна" роля на Владимир Путин в институционалния ред дори след 2024 г. изглеждат рисковани

От "разтърсващ обрат" до "прегрупиране, а не за сериозна промяна на политиката" - това е спектърът на оценките, които последваха след изненадващото предложение на Владимир Путин за реформа на свръхцентрализираната президентска система в Русия. Единственият въпрос, по който няма спор: това е най-значителната промяна в структурата на руската държавност от 1993 г. насам.

За добро или за лошо, Путин се готви за изход от управлението в условията на спадащ обществен рейтинг и недоволство от икономическото състояние на страната. Последният му (четвърти) президентски мандат изтича след 4 години, но очевидно в Кремъл вече се формира напрежение по т.нар. "Проблем 2024".

Това, което Путин предлага, изглежда като доброволен отказ от няколко ключови правомощия по конституция. Ако досега президентът имаше право да назначава правителството, сега е готов да прехвърли тази отговорност на законодателната власт.

Цивилната квота и силоваците

Премиерът, вицепремиерите и всички министри извън силовите ведомства ще се предлагат и избират от Държавната дума (долната камара на парламента). Президентът ще запази правото си само да ги отстранява от длъжност.

Силовите министри ще бъдат назначавани от президента, но след консултации със Съвета на федерацията - горната камара на руския парламент. По същия начин ще се назначават регионалните прокурори. Съветът на федерацията ще може да отстранява върховни съдии и съдиите от Конституционния и Върховния съд, по предложение на президента. На свой ред Конституционният съд ще получи право да преглежда за законосъобразност всички нормативни актове, приети от парламента - включително по искане на президента.

Ако предложението на Путин бъде прието в този вид, "цивилната" част на правителството ще се назначава от Думата, а за останалите позиции президентът ще трябва да споделя правомощията си с горната камара.

Втората радикална идея на Владимир Путин за бъдещото устройство на републиката е усилването на статута на Държавния съвет. В момента съветът представлява консултативно-съвещателно събрание, в което влизат ръководителите на регионите в Руската федерация, ръководителите на парламентарните камари и бившите губернатори. Държавният съвет не е разписан в конституцията. Той е съществувал за кратко до 1993 г., като е възстановен през 2000 г. Съветът се събира само няколко пъти в годината и се ръководи от президента. През 2018 г. Държавният съвет започва да придобива по-сериозна роля в обсъждането на новите национални проекти, като по думите на "Коммерсант" - играе ролята на опонент на правителството. Ако структурата запази настоящия си вид, вероятно ще се превърне в нов център на изпълнителната власт или второ регионално правителство.

Точната формулировка на конституционните промени е поверена на работна група от 75 души, в която влизат както депутати и преподаватели от юридическите факултети на руски университети, така и представители на профсъюзни организации, благотворителни дружества, режисьори, художествени ръководители на театри и музеи, и дори двама спортисти - олимпийската шампионка в овчарския скок Елена Исинбаева и параолимпиеца Сергей Бурлаков.

Кой подаде оставката на Медведев

Не е ясно дали конституционната реформа е съгласувана с Дмитрий Медведев, но едва ли той е съгласен с новото положение, доколкото може да се съди по Руският премиер Дмитрий Медведев подаде оставка от правителството. Според "Коммерсант" в края на 2019 г. Медведев е настоявал за по-различна радикална промяна на системата - сливане на президентската и изпълнителната власт по американски модел, така че държавният глава да е едновременно пряк ръководител на администрацията.

Указът, който Владимир Путин подписа в сряда вечерта, се позовава на член от конституцията, който гласи, че "президентът може да разпусне правителството без обяснения и мотиви". Това означава, че обяснението за доброволна оставка на Дмитрий Медведев не е реалното основание за прекратяването на мандата му. На практика, решението е взето от Путин.

Медведев също не е в позиция да се договаря за по-добри условия. Данни от социологически проучвания на националния център за изследване на общественото мнение ВЦИОМ показват, че рейтингът на доверие в премиера се е сринал за последните 6 години.

Ако през 2012 г. почти 30% посочват името на Медведев на въпроса "На кого от политиците се доверявате при вземането на важни държавни решения", то през ноември 2019 г. рейтингът му е едва 7,1 на сто срещу 22,5 процента недоверие.

Засега Медведев остава ръководител на партията "Единна Русия". Като човек, заемал длъжността президент на Руската федерация, той ще продължи да ползва резиденцията "Горки-9", която му се полага пожизнено по закон.

Путин обяснява нуждата от конституционните изменения с това, че "пред Русия стоят важни исторически задачи", с които явно няма как да се занимава досегашния ръководител на правителството Дмитрий Медведев. На негово място беше поставен сравнително слабо известният извън страната Михаил Мишустин ще наследи Дмитрий Медведев , ръководител на Федералната данъчна служба на Русия от 2010 г. насам.

Изборът му предполага, че Владимир Путин ще се опита да прехвърли успеха от дигиталната реформа на данъчната администрация в национален мащаб. Очаква се сред приоритетите на правителството да бъде проектното управление, дигитализацията на правителството, борбата със сивата икономика и обръщане към социалната роля на държавата.

"Коммерсант" посочва, че източниците им от големите компании и банки в страната "се отнасят спокойно към новините за смяната на правителството, макар да твърдят, че не са знаели нищо за тях предварително". Общите коментари гласят, че става дума за "прегрупиране, а не за сериозна промяна на политиката".

Проблем 2024

Как самият Владимир Путин вижда себе си в бъдещата конструкция на властта, остава въпрос без очевиден отговор.

Даниел Трейсман, професор по политически науки в Университета на Калифорния, коментира пред CNN, че Путин вероятно ще продължи да доминира в политическия живот на страната и след края на мандата си през 2024 г. Двете вероятни изходни стратегии обаче засега изглеждат трудно постижими или невъзможни.

Първата - промяна на конституцията с цел отмяна на ограниченията за мандатност на президента по примера на Китай и Си Дзинпин - няма да се случи и самият Путин го потвърди, като спомена, че би подкрепил въвеждането на забрана за повече от 2 мандата за следващите претенденти за властта в Кремъл.

Вторият сценарий би могъл да се изпълни, ако Путин усили Държавния съвет и запази председателството си в него. Но истинският залог в него е по-различен и той зависи от рисковата стратегия за присъединяването на Беларус към нова супердържавна форма на управление по линия на т.нар. Договор за съюзната държава, подписан още през 1996 г. Последните преговори с президента на Беларус Александър Лукашенко обаче не постигнаха очаквания резултат в Москва.

"След като създаде хиперцентрализирана система, в която цялата власт е концентрирана в неговите ръце, изглежда, че Путин иска да взриви тази система от страх, че тя може да се обърне срещу него. Нов президент с неограничена власт може да се превърне в заплаха за Путин и неговите съюзници", пише Трейсман.

Той подчертава парадокса на ситуацията - демократичните правителства защитават силните групи по-устойчиво, отколкото авторитарните. В диктатурата всички са уязвими - понякога дори самият диктатор. Но при наличието на разделение на властите и взаимен контрол на институциите най-силните групи винаги запазват определени инструменти за влияние.

Евентуалното повторение на историята от 2008-2012 г., когато Владимир Путин отстъпи президентската власт за кратко и зае поста на министър-председател, в момента изглежда слабо вероятно. Изпълнителната власт е все по-критикувана заради незадоволителните обществени услуги и заради икономическата стагнация.

"Със забележителен обрат архитектът на имперското президентство призовава за съкращаване на властовите му правомощия. И в това има огромна ирония. Ако бъде приета, поправената конституция може да върне Русия към старата блокирала и конфликтна система, която съществуваше през 90-те години - системата, която Путин се закле да замени, когато дойде на власт", пише още политическият анализатор.