Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Синьото или червеното хапче? Илюзията и пасивно присъствие в живота или потапянето в реалността с всички последствия от това. Тази дилема винаги е съществувала, но през 1999 г. "Матрицата" я визуализира.
"Червеното хапче" е избор, който можем да направим и в реалността.
От едната страна са новите замъгляващи съзнанието и отвличащи вниманието средства на съвременния живот – наркотици, социални медии, смартфони.
От другата е червеното хапче, което ни изправя пред понякога суровата реалност – на взаимоотношенията ни с околните, работата ни, възможностите пред нас, включително истината за нас, това, кои сме ние самите, с която може би предпочитаме да не се сблъскваме.
Когато избираме синьото хапче – което е често – вярваме, че сме съвършени такива, каквито сме. Смятаме, че сме достойни да бъдем обичани и рядко подлагаме действията си на съмнение.
Червеното хапче е неговата противоположност – то показва колко несъвършени сме, може би трудни за обичане, заслужаващи обвиненията невежи, арогантни.
Това червено хапче, което ни позволява да се видим такива, каквито сме в действителност, съществува. То се нарича смирение.
Смирение не е лесно лекарство и не става с една доза. Но ако сме готови да приемаме това хапче отново и отново, ни очакват невероятни награди.
Смирението представлява скромност по отношение на собствената ни значимост или експертиза. Това може да се отнася до конкретно действие – например да отстъпим мястото си на друг, състояние – да живеем по непоказен начин или до отличителна черта – да избягваме презумпцията, че винаги сме прави.
То може да се практикува в интелектуален план - като концепция, например за религията или политиката. Може да се осъществява и в социален план - във взаимоотношенията ни с другите.
Самата дума с-мирение означава да бъдеш в мир със света. Да бъдеш равен на всичко - не по-високо, но и не по-ниско.
Това кара някои мислители да разглеждат смирението като най-честния начин да се подхожда към живота.
В християнстово то е висша благодетел. Исус учи, че кротките ще наследят земята и че небесното царство очаква бедните духом.
Може би най-ползотворният начин да погледнем към смирението обаче се крие в съвета на мистика от XI век Бернар от Клерво.
"Ако се изследваш вътрешно в светлината на истината, ще се смириш в собствените си очи", пише той.
С други думи - смирението е чист реализъм, червено хапче.
Това не означава, че трябва да приемем някаква метафизична теория за собствената ни пълна поквара.
По-скоро трябва да признаем емпиричния факт, че оставени в ситуация сами да поставяме оценка на себе си, хората сме склонни да надценяваме силите си и да подценяваме слабостите си.
Смирението е пълното приемане на истината за нас самите.
Причината, поради която не приемаме с готовност това червено хапче, е, че то е трудно за преглъщане.
Но ако подходим към смирението като на програма за физическа подготовка, усилията ще се възнаградят - упражненията изискват реалистична преценка на физическите ни ограничения и готовност да приемем известна болка. В началото интензивната тренировка е неестествена и дори носи дискомфорт, но когато се появят положителните резултати за здравето, разбирате, че си е струвало.
Още един аргумент в полза на опитите да бъдем по-смирени е, че така сме по-привлекателни.
Според проучване на запознанства повечето хора намират смирените потенциални партньори за по-привлекателни от тези, които са арогантни.
Смирилите се също така са склонни да имат по-успешни връзки на дълги разстояния и са по-ефективни лидери.
Има доста очевидни съвети в посока смирение, като например "говорете по-малко за себе си" и "спорете по-малко, слушайте повече". Но Брукс конкретизира три важни насоки за желаещите промяна.
1. Проучете слабите си страни
Много програми за самоусъвършенстване препоръчват да разберете силните си страни, за да можете да ги развиете и използвате пълноценно. Но много по-малко програми ви помагат да схванете слабите си страни - не само, за да ви помогнат да се справите с тях, но и за да не се изкушавате да си мислите, че сте твърде добри.
Така че изследвайте себе си.
2. Помолете приятел да се увери, че не пропускате да приемете хапчето
Трудно е да открием смирението в нас самите, но е доста лесно да го забележим у другите. Очевиден пример за това е скромното самохвалство или преструвката, че сме скромни, а в същото време се надуваме.
Като например милиардер, който публикува в социалните мрежи снимка на скъпата си придобивка, придружена с текст "не заслужавам да имам този частен самолет".
Учените откриват, че другите хора виждат в скромните хвалби това, което са, и мислят за тях дори по-малко, отколкото ако се хвалеха открито.
Затова помолете някой приятел да ви държи отговорни за това да бъдете истински скромни. И да ви прави забележки, когато не сте.
3. Една лъжица захар помага на лекарството да се усвои.
Не е задължително червеното хапче да е напълно горчиво. Вместо да се възприемате като „по-малки“ в стремежа си да бъдете по-смирени, опитайте да признаете, че светът е по-мащабен от фокуса върху мен самия.
През 2018 г. изследователи установяват, че когато хората са изложени на вдъхващи страхопочитание явления като красотата на природата, нивата им на смирение автоматично се повишават.
Те имат по-балансиран поглед върху своите силни и слаби страни и са по-склонни да признаят приноса на външни сили в личните си постижения.
Следващия път, когато се изкушите да се похвалите пред приятел или в социалните мрежи, замислете се.
Вместо това погледнете някоя невероятна снимка на пейзаж или прекарайте миг в съзерцание на живота на човек, на когото се възхищавате.
Смирението, не като себеомраза, а като себепознание и приемане, ви позволява да свалите маската си.
Преструването и поддържането на имидж са изключително натоварваща работа и изискват много енергия.
Да признаете, че не знаете всичко, да не се състезавате за първото място във всяка социална сфера и просто да бъдете своето несъвършено аз може да бъде огромен товар, който да свалите от раменете си.
Много хора приемат хапчета, които им помагат да се отпуснат. Червеното хапче на смирението всъщност може да се окаже най-ефективното лекарство. Не се изисква рецепта.
Артър Брукс води един от най-популярните курсове в Харвард с "много, много дълъг списък" от хора, нетърпеливи да бъдат записани при него.
Водещ е на подкаст, озаглавен "Как да изградим щастлив живот", участва в един от най-популярните документални филми по Netflix "The Pursuit", има и собствена седмична рубрика в The Atlantic.
Щастието не е поредица от успехи, а предварително условие: Или защо на 40 г. се чувстваме в бърнаут
