Как да стигнем от Пловдив до София без кола? Въпрос с повишена трудност

Пловдив е град във вечен ремонт, но поне не губи чувството си за хумор. Като собственика на междуградския автобус, който е платил за този регистрационен номер.

Автобусът, чийто гръб виждате, всъщност е “влак”.

Това е временният заместващ транспорт до Крумово и Катуница (селото на вече покойния Цар Киро). Налага се БДЖ да ползва автобуси заради големия ремонт на отсрещния Бетонен мост, който пречеше на модернизацията на железниците. Частта му над жп-линиите трябваше да се събори - сега тя се строи наново. Затова влаковете от Бургас за София през Пловдив се бавят 30 минути в маневри между местните гари, докато застанат в правилния коловоз.

На петдесет метра зад смеещия се автобус има друга строителна площадка. Под Централна ЖП гара втора година се копае подземен тунел с цялата съпътстваща мрежа от тръби и канали. Пробивът трябваше да е пуснат в експлоатация, но ще се забави още около година.

Някой ден може и да стане хубаво, но скоро няма да е готово.

Това трябва да е и лозунгът на отсрещната Автогара Юг, към която сме се насочили.

Тя e една от трите големи автогари в града, на 15 минути пеша от центъра е и е основният пункт за автобусния транспорт от и до София.

• Част от рейсовете към столицата тръгват и от паркинга пред Централната железопътна гара, но само между 13 и 19 ч., и се обслужват от друг превозвач (“Карат С”).

От Автогара Юг би трябвало да можем да купим билети за автобуса към София. Но първото нещо, което забелязваме на влизане, е, че никъде няма табло с разписание.

Няма как да проследите кой, кога и откъде пристига, заминава или закъснява. Няма и анонси от звукова уредба. Не се учудваме, че т.нар. “Виртуално табло” на сайта им показва само грешка 404.

Вместо ясен и точен график на маршрутите, по стените и колоните около автогарата са разлепени листове като траурни известия. Всевъзможни упътвания за курсовете на отделни превозвачи - само не и на онзи, който ни интересува.

Срещу паркинга на гарата се вижда разрушеният стар тютюнев склад, най-големия в Пловдив. През 2016 г. сградата беше изкорубена точно преди да бъде обявена за паметник на културата. Осем години по-късно нито я възстановяват, нито я бутат. Само улицата е затворена заради опасността за пешеходците.

Гледката не отива на град като Пловдив. Не прилича и на терминал за транспортните линии от Южна България, през който минават и международни пътнически превозвачи.

Всеки втори посетител на касите идва с един и същи въпрос - как да си купя билет за София? Служителките обаче не обслужват клиенти в тази посока и не правят справки за разписанието.

Вместо това препращат хората към друго гише, извън чакалнята, при изхода от автогарата, близо до обществената тоалетна. На второ четене - това е е стратегическа локация за пътникопотока.

Отскоро тук е монтиран малък павилион на “Меритранс 2002”. Това е фирмата, която трети месец поддържа повече от 50% от автобусните курсове между София и Пловдив. Собственикът ѝ Петко Ангелов е един от най-големите товарни превозвачи в България. Управлява и няколко от основните линии на пловдивския градски транспорт (изцяло частен за разлика от София).

Проблемът е, че досега фирмата му нямаше опит в междуселищните превози - и това личи по някои импровизации в обслужването.

Доскоро курсовете до столицата бяха изпълнявани от компанията, която притежава Автогара Юг - “Хеброс Бус”. Нейният собственик Веселин Дошков също е в who is who на пловдивския транспортен бизнес, член е и ръководството на Националното сдружение на автобусните превозвачи. През 1998 г. той приватизира тогавашното едноименно държавно дружество, с линиите между Пловдив и други градове, и през него става монополен притежател на автогарите в града.

Превозите му до София спряха без предизвестие през лятото заради конфликт с Община Пловдив - двете страни имат спорове и заради градския транспорт, които са съвсем отделна тема.

Дошков твърдеше, че хаосът е създаден от общината, която не искала да удължи договора му. За да ѝ отмъсти, "Хеброс Бус" спря и всички други редовни междуградски линии, за които се разчита на фирмата да обслужва - защото вече не ги смятала за изгодни. Администрацията на кмета Костадин Димитров прехвърли с извънредни мерки договора за превоза до София на Ангелов / “Меритранс 2002”.

Тази предистория вероятно трябва да обяснява мижавия интерес в автогарата към пътници, от които печели прекият им конкурент. Но това не е единственият проблем.

Цялостното усещане в "Юг" е за упадък, изостанало време, подозрителни погледи, "тук не е информация". В Google Reviews се носи митичната слава на (неназована) касиерка от автогарата, която имала навик да тряска телефона или да крещи на заблудените хора, които задават “неправилни” въпроси. В други случаи чужденец получил билет за грешно направление - вместо до туристическия град Хисаря билетът се оказва до село Оризари - защото не могат да го разберат.

В този ден не ставаме свидетели на скандали, но и не сме дошли за това. Търсим разписание на автобусите Пловдив-София, а него все така го няма.

Стигаме до гишето на компания-превозвач, а то не работи след 12:30. На видно място е залепена табела с телефонен номер, който обещава “информация”.

Уморен женски глас приема обаждането, изчита графика на автобусите и дава упътвания как да направите резервация. А именно:

• Номерът е свързан с профил във Viber. За да запазите билет, трябва да му изпратите съобщение с двете си имена, дата и час на пътуването, и брой на желаните запазени места.
• Пътуването до София не може да се предплати онлайн.
• Клиентът с резервацията е длъжен да се яви на касата поне 30 минути преди заминаването с пари в брой, за да завърши заявената транзакция.

На другата сутрин правим нов експеримент. Връщаме се на Автогара Юг, в работното време на гишето. Новата мисия е да купим билет от касата, за ден напред. Този път забелязваме, че на перваза пред отворения прозорец вече е поставен ламиниран лист с началните часове на заминаване от Пловдив и София (явно се прибира след заключването на “офиса”).

Посреща ни любезен служител, който изненадващо съобщава, че покупката на билет за следващия ден не е възможна.

Вместо Viber човекът вади папка с разпечатани таблици за броя на свободните места в желания курс. Записва две имена, дата, час, без да издаде билет. Указанията са да дойдем на касата утре, 30 минути преди заминаването на автобуса, за да платим.

Такава е системата - като в епизод на Slow Horses, но без Гари Олдман.

Административният батак в общинския транспорт е толкова дълбок, че още не е ясно дали и кога ще може да се обяви нова обществена поръчка за дългосрочен превозвач.

Докато това не се случи, "билетната система" на временния изпълнител ще си остане в насипно състояние.

Описаното преживяване е, меко казано, странно за човек, който е пътувал редовно между София и Пловдив през последните 20 години.

Някога директната автобусна линия се обслужваше на всеки кръгъл час, от рано сутринта до късно вечерта. Беше невъзможно да сбъркаш часа и мястото на срещата.

Постепенно броят на курсовете започна да се разрежда, цената да се увеличава, а разписанието и спирките се съобразяват с интереса на превозвачите, а не на клиентите.

Сега има реална вероятност да отидете на някоя от гарите в София/Пловдив и да не си намерите билет за автобус, или да се наложи да чакате 2 часа до следващия, или да се наложи да загубите около 3 часа в пътуване с влак, защото това е алтернативата.

Какво е добре да знаем:

• Предварителната покупка на билети е силно препоръчителна - не разчитайте на последния момент, защото местата за автобус често са изкупени.
• Ако се налага да пътувате между Пловдив и София с БДЖ, потърсете си билет за вагон "първа класа". Цената не е много по-висока (11 лв. за редовна тарифа и 13,80 лв. за първа класа). Обикновено има свободни места, и ще си спестите много от неприятните преживявания. БДЖ имат удобна система за електронни билети по това направление, където можете да изберете класата и конкретния номер на седалката.
• Ако пътувате с автобус и искате да си купите билет от касите - носете си пари в брой. Масово няма ПОС-терминали.
• В София има банкомати във фоайето на Централна автогара. В Пловдив банкомат има пред Автогара Юг и работеше при последното посещение. Най-близкият банкомат до Централна ЖП гара Пловдив е във фоайето на автогара "Родопи", до която се стига през подлеза.
• Цените на храните и минералната вода на автогарите са обикновено двойни, на места и тройни. Ако тръгвате от София - точно на ъгъла на Централна ЖП гара има магазин на Billa с по-адекватни цени.

СОФИЯ - ПЛОВДИВ

• Всичи автобусни превозвачи към Пловдив тръгват от Централна автогара, където разписанията са ясни, има пункт за информация,общи каси и отделни гишета на превозвачите (с работно време);
• "Карат С" и "Меритранс" са двете фирми, които обслужват директната линия. Но в определени часове пътуват и други превозвачи, които могат да ви закарат до Пловдив, защото това е междинна спирка по маршрутите им до Смолян или Южното Черноморие - можете да проверите дали имат свободни места и къде спират в Пловдив.
• "Карат С" имат собствен сайт за предварителни резервации и продажби на билети. Не се продават онлайн билети "от днес за днес".
• В сайта на Централна автогара - София можете да купите предварително билет за "Меритранс" към Пловдив (само в тази посока). Вариант 2 е да направите резервация по телефона на "Меритранс" (0894 000 003) и да дойдете 30 минути преди потеглянето, за да получите билет.
• Разписанието:

ПЛОВДИВ - СОФИЯ

*** Според разписанието, показано на фирмената каса на Автогара София, тази линия не се изпълнява в събота, неделя и празнични дни.

Първият сигнал за упадъка на превозите по линията беше фалитът на “Витоша експрес” през 2018. Столична община превъзложи нейния дългосрочен договор на “Карат С” на Миролюб Столарски - един от големите фактори в градския транспорт от времето на ГЕРБ.

Още през 2013 г. той беше спечелил концесията за управление на Централна ЖП гара в Пловдив, построи малък автобусен терминал точно пред входа ѝ и монтира екрани със своето разписание във фоайето, близо до касите на БДЖ.

Отначало цената беше толкова ниска, че конкурираше железопътните тарифи, а пътуването е по-бързо и по-комфортно. БДЖ нямаха шанс при тази преса и останаха втора резерва за онези, които са закъснели да си купят билет за пълния автобус.

После дойде Ковид и инфлацията. От оригиналните 8 всекидневни курса в едната посока днес са останали само 4 при "Карат С". Билетът им вече струва 16 лева. Похвалното при тях е, че поддържат адекватен сайт за онлайн поръчки, през който можеш да планираш пътуването си на спокойствие.

Откакто Община Пловдив реши, че иска да пробие подземния тунел под гаровата зона, към която Столарски имаше друг интерес, и 35-годишната концесия на “Карат С” стана нерентабилна. Договорът за концесията вече е прекратен, а фирмата си получи обратно похарчените милиони за ремонт. Малката им частна автогара си стои пред входа.

Собственикът на по-голямата Автогара Юг Веселин Дошков отдавна не желае да я поддържа и иска да я закрие. Централната ѝ локацията е отлична, парцелът под нея вероятно струва повече от цялата надземна пътническата инфраструктура. Въпросът е какво ще се случи, ако един ден реши да се отърве и от останалите стратегически обекти, които контролира и от които градът е зависим.

Изпратихме въпроси до Община Пловдив по повод проблемите с междуградския транспорт. Неофициалният отговор беше, че нищо не може да се направи за подобряване на обслужването и достъпа до информация за пътниците, защото Автогара Юг е частна собственост.

Необяснимо спокойствие на фона на все по-недоволните граждани. Все пак това е основна транспортна връзка на водеща национална дестинация за градски, културен и спортен туризъм. В практически всеки автобус от София до Пловдив се вози една малка Европа - последния път там имаше четиричленно семейство от Испания, млад англичанин, двойка гърци, и др.

До Пловдив редовно пътуват и университетски преподаватели, които водят лекции пред местни студенти. Тук живеят и учат хиляди чужденци, особено бъдещи лекари.

За част от редовните пътници разстоянието между София и Пловдив е маршрут “от вкъщи до вкъщи”. Никой от тях не заслужава да се лута между гишета, които не дават информация.

На една от съседните улици до Автогара Юг