Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Какво е определението за "джендър" на български език?
Колкото хора попитате, толкова различни и объркани отговори ще чуете. Но според БАН "джендър" има само един идеен смисъл, а той е обиден и всява страх за българщината в сърцето на Корнелия Нинова (и не само).
През 2021 г. "Речник на новите думи в българския език" на БАН прави първия опит за дефиниция на термин, който иначе се използва от десетилетия в хуманитарните науки.
Буквалният му превод би бил "род" или "пол", но употребата му като социологическо, а не граматическо понятие е съвсем различна. Смисълът на "джендър" е свързан с характерните черти на половото разделение, които са обусловени от идеите за ролите на мъжете и жените в обществото. Джендър стереотипи са "боса, бременна, до печката" или "политиката е мъжка работа", например.
Скандалите около неслучилото се ратифициране на Истанбулската конвенция в България родиха странното изобретение на новговора, в което "джендър" се превърна в подигравателен синоним на хомосексуален / транссексуален човек. Всичко, свързано с този термин, следваше да се приеме като символ за моралната деградация на Запада и гнета на културния империализъм върху българското семейство.
Ето така джендърът попада на радара на БАН. В речника за новите думи, той е описан като пол, който е извън биологично установените мъжки и женски пол и е свързан с различна, нетрадиционна сексуална ориентация и различна социална идентичност - и изрично е уточнено, че това определение е "според някои схващания".
Въпросните "някои схващания" са илюстрирани в речника с цитати от статии в партийния орган на БСП в. "Дума" и издавания от Светлана Шаренкова в. "Земя".
„Трябва да сте забелязали, че днес в модерния свят на „неприкосновените евроатлантически ценности“ не може да бъде подписан нито един документ, в който има и най-малък намек за „некоректно“ отношение към персоните с някой от допълнителните джендъри.“ ("Дума")
„Има държави, в които са приели, че джендърът не зависи от генетиката, може да е различен от биологичния пол, и че има десетки видове джендъри според личния избор.“ (автор е Борислав Цеков за "Земя", чийто текст е препечатан в доста няколко медии).
Ако някой има нужда от изясняване на термина "джендър", новият речник не само не помага, а създава още повече проблеми.
Той популяризира само една от интерпретациите му в българския език - "фолклорната" - която няма особена нужда от обяснения, защото от три години се е превърнала във всекидневна медийна цензурирана заменка за "п*******т".
Свободата на избор на роля в обществото за мъжете и жените, според този прочит, се оказва обвързана със сексуалната ориентация. Жената, която е избрала да вложи повече усилия в кариерата си, сякаш не е съвсем жена на място и при това положение "клони" към LGBT-спектъра. Мъжът, който не може да пресъздаде духа на чорбаджи Марко от традиционната семейна трапеза в началото на "Под игото", също не е мъж, а латентен джендър.
Второто определение на БАН за джендър е разговорно-иронично - "човек, който се причислява към такъв пол". Пример? "След като 8 март е международният ден на жената, кога е денят на джендъра?", цитат като за виц от сайта "19 минути".
Продължението на "Изгубени в превода" се вижда и в определението за "джендър идеология", която според разбирането на БАН е "идеология, пропагандираща свободата на избор на пол и сексуална ориентация, различни от биологичните женски и мъжки пол, и насочена към разрушаване на традиционните сексуални стереотипи, брака, семейството, ролята на бащата и майката, възпитанието и др.".
Негативното натоварване се вижда и в примера на БАН за употреба на това словосъчетание в речта - "... да се прокара вредната джендър идеология, противоестествените гей бракове и покваряването на душите на децата ни", отново цитат от коментарна статия из "ортодоксалната" преса.
Гл. ас. д-р Ванина Сумрова, която е сред авторите на речника, описва пред "Дир.бг" включените в него термини като "само нови думи, неописани никъде досега, т.е. няма повторения с предишните или с други речници. Ако има такава дума, тя присъства с новото си значение".
"Речникът би бил полезен за широк кръг читатели, защото са представени думи, които се срещат в речта, а са неясни за хората, които не ги употребяват. Още повече, че този лексикографски продукт е единственият, в който могат да се открият значенията на навлезлите нови думи в езика ни", казва още тя.
И нека сега да направим един експеримент - опитайте се да преведете произволен текст от историята на идеите на ХХ век, като ползвате "хомосексуален" на мястото на всяко споменаване на "gender", и ще разберете колко неадекватно е определението, което е възприето като общонародно и е попаднало в речника на БАН.
Същият сюрреализъм се пропива и в експертните становища, цитирани в последното решение на Конституционния съд по повод защитата на пола в основния закон.
Професорът по медицинска генетика Върбан Ганев описва "джендър" като "сложна непрекъснатост от психосоциални самовъзприятия, социални конструкти и културно наложени нагласи и очаквания, които хората имат за мъже и жени“.
Юристът проф. Даниел Вълчев обаче споменава "джендър" във връзка с идеологията, чийто "подбор и подредба на ценности [...] в случая най-добре могат да бъдат илюстрирани чрез пълното изключване на темите за бременната жена и за жената-майка от полезрението на тази идеология“. Това изключване според него отразявало в крайна сметка "една представа за бъдещето на човечеството, основана на пълното прекъсване на връзката между любовния акт и биологичното възпроизводство“.
В останалите становища пред КС джендърът се появява и като "психичен пол на човека", и като "фалшива идеология", и като "идеологически натиск с цел промяна на установени понятия и практики", и т.н.
Най-вероятно ще се появи и в официалното коалиционно споразумение за бъдещото управление на България, след като БСП поиска "недопускане на джендър идеология" в училищното образование.
Какво значи това за една партия, чието идейно наследство стъпва върху обещанието за равенство на мъжете и жените и за борба с потисничеството? Тук вече и БАН не може да помогне.
Но именно през езика можем да си обясним много лесно вълната от предразсъдъци и инстинктивно отблъскване от всичко, което може да мине за "джендър" в България - не можеш да разбереш онова, което не можеш да назовеш. А страхът от непознатото и необяснимото е по-силен от каквито и да е рационални аргументи.
