"Само една случайност е спасила както главния прокурор (Иван Гешев), така и семейството му, така и редица други хора, минавали по този път"
1 май, часове след взрива по пътя край Ярема, зам.-главният прокурор Борислав Сарафов за първи път потвърждава официално версията, която така или иначе се разпространява навсякъде без източник.
Директорът на НСлС повтаря твърдението за присъствието на семейството на Иван Гешев на мястото на взрива и при следващ журналистически въпрос.
Всеки, който проявява елементарна емпатия, би поставил тази информация пред скоби, осмисляйки случилото се. Но информацията се оказва лъжа.
Едва на 5 май след серия от съмнения и институционални недомлъвки министърът на вътрешните работи Иван Демерджиев все пак изнесе официални данни, които опровергават твърдението за заплаха срещу живота на съпругата и двете деца на Гешев.
Само че това твърдение се разпространяваше пет дни и нито веднъж не беше оспорено публично от пряко засегнатия главен прокурор, неговите заместници и говорителката му Сийка Милева.
Напротив, този детайл стана неизбежна част от първите политически реакции след взрива - от Слави Трифонов и Бойко Борисов до Лаура Кьовеши.
Едва когато манипулацията стана публичен скандал, Борислав Сарафов реши да се оправдае с това, че бил "подведен" от думите на Гешев, че се притеснява за децата си (от единствения му коментар пред "Епицентър").
Но дори когато е осъзнал, че предава грешна информация в национален ефир, не се поправя категорично. Тогава и той, и всички институционални говорители отказваха да изяснят елементарния въпрос, защото се навлизало в "личното пространство" на главния прокурор.
Нали не сте забравили: директорът на НСлС беше лансиран по всевъзможни пътища (от ГЕРБ през "Възраждане" до... Бойко Рашков) да разследва в бъдеще Гешев или всеки следващ ръководител на прокуратурата (така споменатите и не само си представят т.нар. съдебна реформа - б.р.)
Историята с децата е само един от озадачаващите пропуски и странни внушения на прокуратурата в медийните изяви по случая.
Става дума за поведение, което поставя под въпрос легитимността, безпристрастността и професионализма на хора на най-високо ниво в съдебната власт.
Същите хора формират обществено мнение с категоричност, която не се притесняват да използват за политически атаки.
Ако директорът на Националната следствена служба не е проверил колко души са се намирали на мястото на предполагаемия "терористичен акт" и не е потвърдил базови факти от "мишената за убиване" - Гешев - как следва да се има доверие на всичко останало от версията му за взрива?
А ако главният прокурор говори с Валерия Велева, но не брифира шефа на Следствието за предполагаемо тежко престъпление, какво изобщо се случва в прокуратурата?
Сарафов беше човекът, който лансира твърдението за експлозив с "най-малко 3 кг тротилов еквивалент" - информация, която и досега не е потвърдена или отречена, защото няма публично обявен резултат от нито една експертиза. А същият човек твърдеше, че "до няколко часа" ще бъде изяснен химическият състав и количеството му на взривното вещество.
Твърдението, че "само една случайност е спасила" Иван Гешев и "ако взривът е бил във вратите, вероятно тези стоманени сачми са щели да пробият бронировката" също се сблъска челно с реалността - по данни на Иван Демерджиев, служебният автомобил на НСО за главния прокурор е с най-високата степен на защита сред автопарка на службата, а единствената щета по него е дупка от рикошет на фара.
Твърдението, че "взривът има ясна насоченост към пътя", беше оспорено не само от експерти, но и от географията на терена. Дори бившият дългогодишен директор на полицията Васил Василев казва пред "Сега", че "мястото, където е избухнало взривното устройство, не представлява страшна опасност и е далече от пътя".
Съвсем отделен "филм" се прожектира с внезапната поява на анонимен израелски "експерт", който следователи са допуснали до мястото на взрива още в първия ден - по случайност, човекът пристигнал в България само час и половина преди експлозията...
Неясно остава и как говорителката на прокуратурата Сийка Милева реши да обяви за "недопустимо някой да мисли, че това е инсцениран акт", след като говорителят на следствието Мариан Маринов призна, че разследващите са длъжни да проучат всяка версия - включително и за инсценировка.
Още по-смущаваща беше готовността на Милева да обвързва очевиден криминален акт с политическата воля на мнозинството в няколко парламента за реформа на прокуратурата: "Жертви сме на война срещу прокуратурата - с компромати, медийни атаки, публикации, лобистко законодателство и улични протести. Не успяха, но се опитаха да убият главния прокурор. Опитът за убийство е породено не само от желание за физическото му унищожение на лица от криминалния контингент, олигарси и политици, подсъдими и обвиняеми. С този гнусен и демонстративен акт искат да покажат на всички нас, че с натискането на един бутон могат да убият един човек".
Каквото и да се е случило по пътя за Ярема на 1 май, то води до много неприятни изводи за нивото на службите за сигурност - независимо дали поръчителите са от мафията, или от кукления театър на ченгеджийницата.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
