Широко обсъжданото ембарго се оказа лесно преодолима бариера за руския петрол, който продължава да постъпва индиректно в Европейския съюз – чрез посредници в трети страни. А от това печели най-вече Индия, пише Spiegel в свой анализ по темата.
Поне два танкера с руски суров петрол влизат в пристанищата на Индия всеки ден, а месечно – около 70. „Това е огромно количество петрол“, отбелязва Виктор Катона, анализатор на данни в компанията за проучване на глобалните вериги на доставки Kepler, която проследява маршрутите на танкерите и товарните кораби. Областта, в която работи той, е именно суров петрол. А наблюденията му за случващото се в световния океан през последните месеци свидетелстват нещо „напълно безумно“.
От началото на руската инвазия в Украйна Европейският съюз прие няколко пакета от санкции срещу Москва. От декември насам в ЕС не може да се внася повече руски нефт по море, а от февруари тази година има ембарго и върху дизела и бензина. Това обаче не означава, че руският петрол няма да продължи да достига до Европа в преработен вид, обяснява Катона. Просто ще са необходими скъпи и дълги хиляди километри пренасочвания.
Санкциите на Запада срещу Москва пренаредиха глобалното корабоплаване, а руските танкери вече пътуват на Изток – към Турция, Саудитска Арабия и най-вече Индия.
На западния бряг на Индия са разположени няколко рафинерии, включително най-голямата в света. Там руският петрол се преработва в бензин и дизел. И в този си вид изглежда все по-често се връща отново в Европа.
По данни на Kpler през април Индия е доставила на ЕС по-големи количества гориво от когато и да било преди. По този показател тя изпреварва Саудитска Арабия. Заедно двете страни запълват голяма част от недостига на гориво в Европа, който е налице от началото на февруарското ембарго. Но за разлика от Саудитска Арабия, Индия не е страна с огромни петролни резерви.
Доколко ефективни са санкциите?
„Абсолютно логично е, че в случая на Индия това е руски петрол“, казва Катона и допълва, че с количествата, които страната купува, това е „почти неизбежно“. Тази седмица до този извод стигна и пратеникът на ЕС по външните работи Жозеп Борел.
„Ако в Европа влиза дизел или бензин от Индия и той е произведен с руски петрол, това със сигурност е заобикаляне на санкциите и държавите членки трябва да предприемат действия“, заяви Борел пред Financial Times. Отговорът от Ню Делхи дойде незабавно: Борел трябва да се запознае със собствените разпоредби на ЕС, препоръча индийският външен министър на брюкселския дипломат. С други думи, това, което прави Ню Делхи, не нарушава правилата.
Индия не подкрепя санкциите срещу Москва. Напротив, вносът на петрол от Русия беше твърде скъп и неудобен за индийските компании поради дългия морски път, но това се промени бързо с началото на войната. Сега Русия се превърна в най-големия доставчик на петрол за Индия. Миналия месец страната е внасяла до два милиона барела руски петрол на ден, което представлява почти 40% от вътрешното търсене. Преди началото на инвазията този дял беше около 1%.
Фактът, че част от този петрол сега вероятно си проправя път към Европа – в преработен вид – всъщност не е незаконен, тъй като рафинираните продукти се считат за индийски. Не е изненадващо и това, че Индия продължава да внася руски петрол, предвид че Ню Делхи винаги е давал да се разбере, че има собствено мнение за войната.
Всичко това по-скоро повдига въпроса доколко ефективни са санкциите и колко умно е да се наложи ембарго върху руските горива, а след това такива да се доставят от Южна Азия? Особено когато някои от рафинериите в чужбина са частично собственост на руски компании. В Индия например рафинерията „Вадинар“ е почти наполовина собственост на руската петролна компания „Роснефт“.
Не е вратичка, а част от плана
Финландският мозъчен тръст Център за изследване на енергията и чистия въздух обвинява Запада, че косвено финансира агресивната война, като купува петролни продукти, от които Русия може би печели пари. Трети страни като Турция, Сингапур, Китай, Обединените арабски емирства и Индия действат като „перачници“, се посочва в доклада на организацията. Докато тези пет държави увеличават изключително много вноса си на суров петрол от Русия, износът на рафинирани петролни продукти за Европа, САЩ и Австралия също нараства.
Други наблюдатели, като например бившият съветник на Обама Джейсън Бордоф, не виждат проблем в това. Готовността на Индия да купува руски суров петрол с отстъпка не е недостатък на системата, а е желателна, заяви той пред Bloomberg. „Това е част от плана на западната общност да нанесе икономически щети на Путин, без да навреди на себе си“.
60 долара за барел
По тази логика на страни като Индия не само ще бъде позволено да продължат да купуват руски петрол въпреки санкциите. Когато петролното ембарго влезе в сила, се появиха опасения, че световната цена на петрола ще се повиши рязко поради недостига, т.е. Москва може дори да спечели от санкциите, а по-бедните страни да пострадат.
За да предотвратят подобен сценарий, ЕС и страните от Г-7 изготвиха проект за ограничаване на цените. На западните корабни компании и застрахователи е разрешено да превозват руски петрол до трети страни, стига той да се търгува за по-малко от 60 долара за барел. Идеята зад това: Тъй като западните застрахователи доминират на пазара на петролни танкери, за Русия ще бъде трудно да продава своя петрол за повече пари в бъдеще.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
