Фрапиращи разлики в цените на едни и същи лекарства, с които болниците лекуват онкоболни пациенти у нас, показа разследване на bTV.
Този тип медикаменти не са включени в цените на клиничните пътеки. Тях Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) плаща на лечебните заведения отделно - на цените, на които болниците са ги купили. Но има и държавно определен таван.
Болниците обаче купуват едно и също лекарство на много различни цени. В последния публичен отчет за септември миналата година, журналистическото разследване установява - 14, 15, дори 28 пъти разлики в цените, по които накрая касата плаща.
Така се стига до разлики в цената на едно и също лекарство, произведена от една и съща компания и купувано по едно и също време от 95 лв. в една болница до 1349, 74 лева, между най-ниската и най-високата цена, на която е било купено от болниците.
Болницата „Света Марина“ в Плевен през септември е отчела пред касата най-високата цена за лекарство на компанията „Гриндекс“ – 1349, 74 лв., или 14 пъти по-скъпо от Военномедицинската академия (ВМА) в София, която за същия продукт е отчела най-ниската цена – 95 лв.
„Постигнахме тази цена, тъй като имахме пациент, за който се нуждаехме спешно от вливането на този химиотерапевтик, като медикамента ни трябваше за следващия ден и по възможност по най-бързия начин, така че при нас водещо не беше цената, а скоростта на доставка“, обяснява пред bTV доц. д-р Иван Малкодански, зам.-управител на УМБАЛ „Света Марина“ в Плевен.
Проверка на отчет на болницата за месец по-рано обаче показва, че и тогава тя е купила това лекарство – за шестима пациенти. Цената е същата, с разлика от няколко стотинки.
„В момента болниците са поставени в следното положение – купуваме лекарството от дистрибутор, плащаме го, поставяме го на пациентите, след което очакваме държавата да ни го плати на парите, на които сме го закупили“, допълва д-р Малкодански.
Как стават възможни подобни разлики в цените?
Цената на производител се изчислява от държавата по специална формула, след което се регистрира. А търговците на едро имат право на максимум 10 лв. надценка. Но производители продават на търговци на цени много под регистрираните, казват самите те пред bTV.
В крайна сметка търговците придобиват лекарството на много по-ниска цена, а слагат надценката на високата, регистрирана цена, обясняват пък те.
Така лекарствата стигат до болниците с фрапиращи в цените разлики.
Анализ на финансовото министерство, който обхваща периода от лятото на 2022 г. до това на 2023 г., показва, че заради практиката НЗОК плаща по 112 млн. лева повече за онколекарства на година.
От таблицата е видно и че не във всички случаи държавните и общински болници купуват по-евтино от частните.
„Видно е, че ако навсякъде се приложи конкурентно начало и обществена поръчка, то цените ще бъдат съвсем различни“, коментира Станимир Михайлов, управител на НЗОК.
Михайлов уточнява, че касата няма правомощия да проследява как е формирана цената и допълва, че това в момента е абсолютно законно.
Отчетите на болниците станаха публични преди 4 години, заради подобен скандал - онколекарство се продава със 7 пъти разлика в цената. Разликата в цената за същото лекарство, но на друг производител, сега е достигнала 28 пъти.
Лекарството, посочено в разследването на bTV е на производителя „Тева“. През септември столичната онкоболница „Д-р Марин Мушмов“ отчита пред касата, че го е купила за 66,34 лв. А две частни болници – „Уни Хоспитал“ и „Дева Мария“ – на тавана от 1878,12 лв, или 28 пъти по-скъпо.
И в този случай общинската болница постига най-ниската цена чрез обществена поръчка.
Производителят обяснява, че го продава на търговците на едро на цена близка до най-ниската, отчетена от болниците, т.е. близка до 66,34 лв., което е много под регистрираната.
Изпълнителният директор на „Тева“ - Николай Хаджидончев, - обяснява, че регистрират лекарството на много по-висока цена от тази, на която го продават - „защото нашата цена, регистрираната в България, е референтна за много други пазари. Ако регистрираме по-ниска цена, това ще се отрази на други европейски пазари“, казва той.
От двете частни болници, "постигнали" най-високата цена на лекарството от 1878.12 лв., отказват участие в предаването.
В писмена позиция от „Уни Хоспитал“ посочват , че са: „етична болница с висока репутация, която спазва стриктно нормативната рамка у нас“.
А от лечебното заведение „Дева Мария“ обясняват, че имат собствена система за търгове и избор на доставчици. В случая е купила от „Дансон Трейдинг“. Същият търговец, който доставя лекарството и на общинската болница, но там за 66.34 лв.
Д-р Севдалин Минчев, управител на „Дансон Трейдинг“, признава, че маржът в различните цени, на които продават едно и също лекарство на болниците, остава в тяхната компания.
„Законът не ни задължава да си ограничим печалбата“, казва д-р Минчев.
От Асоциацията на търговците на едро с лекарства също отбелязват в становище до bTV, че в цените няма нищо нередно и към момента законодателството го позволява и прехвърлят топката в полето на законодателите.
От 2018 г. година Европейската комисия (ЕК) води наказателна процедура срещу България за несъответствие на националния закон с европейските правила в областта на обществените поръчки.
Оттогава са правени няколко изменения в Закона за обществените поръчки, така че и частните болници да провеждат обществени поръчки - към момента без резултат.
В края на 2020 г., при третия кабинет на Бойко Борисов, финансовото министерство предлага поправка в Закона за обществените поръчки, с която и частните болници да провеждат такива.
В съобщение до медиите тогава Министерският съвет обявява, че поправката е одобрена. Но седмица по-късно, когато внася законопроекта в Народното събрание, текстът го няма. Защо е отпаднал не е ясно.
От ГЕРБ са отказали интервю за предаването, но отговорят писмено на въпросите на bTV с изключение на този за изчезналия текст.
През есента на 2023 г., Министерският съвет прави нов опит за поправка в Закона за обществените поръчки с цел частните болници да провеждат такива. При окончателното гласуване в пленарната зала обаче повечето депутатите от ГЕРБ-СДС и ДПС, всички от „Възраждане“, БСП и „Има такъв народ“ гласуват „против“. И предложението не е прието.
„Аз нямам обяснение как се стигна до там. В правна комисия той беше приет, включително с текстовете, които предвиждат частните болници да провеждат обществени поръчки. Логиката на европейския законодател е много ясна, защото повече от 50% от средствата постъпват от нашите здравни осигуровки, с които те се финансират“, коментира Васил Пандов, депутат от ПП-ДБ.
В писмената си позиция от ГЕРБ обясняват негативния си вот с обратното твърдение – че съгласно европейското законодателство частните болници не са публичноправни организации, поради което не попадат в обхвата на възложителите на обществени поръчки. Това тълкуване споделят и болничните организации, които представляват частните лечебни заведения.
От „Възраждане“ твърдят, че обществените поръчки не са панацея и няма да решат проблема.
А от „Има такъв народ“ обясняват вота си с аргумента: „Частните болници трябва да провеждат обществени поръчки при покупка на лекарства само в частта, изплащана от касата, но не и в частта, която провежда лечение, незаплатено от държавата“.
От БСП И ДПС не коментират.
От ЕК заявявят, че анализират ситуацията и все още не са взели решение дали да затворят процедурата срещу България.
От финансовото министерство възнамеряват отново да предложат поправката в Закона за обществените поръчки.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
