Представете си за момент, че церемонията на ‘‘Оскарите“ беше протекла така: Крис Рок изпълнява задълженията си на водещ, шегува се с гостите по сценарий, пуска лафа за косата на Джейда Пинкет Смит - Уил Смит остава на мястото си и вечерта продължава, както ‘‘трябва да продължи“.
Дали на другия ден би имало новина ‘‘Крис Рок си направи изключтелно неуместна шега за медицинското състояние на госпожа Смит“? Едва ли.
А ако все пак имаше, дали част от хората щяха да се питат „А Уил Смит какво направи?“. Щеше ли да е достатъчно да я защити вербално? Щеше ли да го направи добре?
Най-важното - какъв пример за света е подобен коментар да остане безнаказан? Дори Крис Рок да не е бил наясно със състоянието на Джейда, нормално ли е един мъж да се шегува с външния вид на жена? А ако „не е нормално“, не е ли това някаква форма на дискриминация над жените? Или пък над мъжете?
Казусът „Смит шамар“ повдигна доста въпроси, не толкова заради самия акт на неуместна шега, последвана от звънка плесница, колкото заради това, че се случва на церемония, която, въпреки известната си амортизация, все още се гледа от много, много хора.
Иначе, във Врачанско (и не само) мъже се шегуват грозно с жени и шамари се раздават на дневна база, без някой да се впечатлява.
И все пак, онова там е Холивуд. Свикнали сме богатите и известните да се усмихват пред камерите с белите си зъби, а не да се млатят като в махленска дискотека от 90-те. И въпреки че митът за холивудската перфектност отдавна е наяден от гласността, която през последните години се даде на сексуалното насилие или психичните разстройства, сякаш все още се сепваме от факта, че „и звездите са хора“. И могат да си изпуснат нервите.
Кино индустрията малко прилича на революцията. И тя изяжда децата си. И докато изискванията към външния вид и на мъжете, и на жените, са жестоки, жените все пак носят по-тежкото бреме в това направление.
Ако Брад Пит оплешивее, вероятно стотици автори в женски списания и сайтове ще напишат хиляди статии, че така е станал още по-секси. Голите глави на Брус Уилис, Джейсън Стейтъм, Дуейн Джонсън отдавна са белег на свърхпотентност, мъжество и главозамайващ сексапил.
За плешивите жени нещата стоят малко по-различно. Може би единственото по-лошо от това една жена да загуби косата си не по свое желание, е това да…о, ужас, надебелее.
Линда Еванджелиста - една от най-красивите жени в модната индустрия от 90-те, изчезна от окото на Големия холивудски брат, защото не успя да се справи със свръхкилограмите и очакванията на хората.
В желанието си да изглежда така, както се очаква, тя се подложи на процедури, които я докараха до "дълбока депресия, огромна мъка и най-ниската точка на себеомраза".
Бритни Спиърс стана повод за подигравки в целия свят, след като визията й се отклони от тази на секси ученичка в “Hit me baby one more time” - "дъното", според таблоидите, беше ударено, когато тя обръсна главата си.
Да не говорим какви коментари за външния вид отнесоха Сара Джесика Паркър, Кристин Дейвис и Синтия Никсън след появата си в продължението на „Сексът и градът“.
Всяка жена от света на славата, която не остарява „като катедрала“ е подложена на критики, които могат да сринат психичното здраве и на скалите в Йосемити.
С появата на социалните мрежи в живота ни, тези проблеми започнаха бавно да идват на фокус в общественото съзнание. Поведението на Крис Рок след церемонията донякъде показва, че осъзнава вината си. Макар да не се извинява, макар да се държи като жертва през част от времето, самият той отказва да повдигне обвинения срещу Смит или да го набеди.
Защото, само ако е погледнал изражението на Джейда, когато чува неуместната му референция с прическата на Редник Джейн, би се усетил като насилник. Интересно, че общественото мнение, което е измислило Cancel културата не иска от Рок да се разграничи от хумора си. Сякаш г-н и г-жа Смит са едно цяло.
Сякаш шамарът изтрива нелепия хумор, а Джейда е просто реброто на Уил Смит и не заслужава лично достойнство.
Америка знае добре, че не е особено оригинално да се шегуваш с външния вид на хората.
Рок и Джейда се познават отпреди, когато работят в продължение на няколко години по филма и анимационните серии ‘‘Мадагаскар“. Според няколко източника по това време двамата актьори са били близки. Но независимо дали близостта им се е стопила естествено във времето или е завършила с гръмък пернишки скандал, нищо не може да замаже грубостта на шегата от Оскарите.
Времето и мястото са ключови в подобна ситуация. Едно е да се шегуваш с приятел или стар познат, когато сте двама или в компания. Съвсем друго е да го направиш на сцената на Dolby Theater.
Вече стана ясно, че шегата не е била по сценарий и дори че Крис Рок не е казал нито една от шегите, които са били предвидени. Може би „фрийстайлингът“ е начинът един комик да се откъсне от режисираните забавления и да даде свобода на творчеството си. Прекрасно, но малко рискована работа. В случая – рискът загуби.
Не ни разбирайте погрешно. Не е нормално да се държиш като Джеки Чан в „Пияният майстор“ или като Ричард Уилямс на общинските кортове в калифорнийското гето.
Предстете си обаче, че когато си актьор от ранга на Смит и си спечелил отличия за толкова много роли, ти не изиграваш емоциите на героя си, а наистина ги изпитваш. И това е опасен процес. Помните какво се случи с Хийт Леджър след феноменалното му сливане с образа на Жокера в „Черният рицар“. Когато си професионално обременен от изпитването на много, различни и силни емоции, обидите към жена ти би те провокирала да изкараш част от тях на повърхността. Особено ако темата е била още една болезнена резка в сложния ти семеен живот.
Смит има топ репутация през годините не само заради успешните си роли, но и заради образа си на добър баща и съпруг.
Той ще се разкае и ще си понесе наказанието. Вече напусна Академията за Оскарите и може би е на ръба на кариерата си. А може би не.
Що се отнася до Крис Рок, на последното си stand-up шоу в Бостън, комикът каза на публиката си, че ако са дошли да чуят нещо повече за „шамара“, ще трябва да почакат, защото самият той още не е обработил случилото се. И че когато го направи, ще разкаже повече. И ще бъде сериозно, и ще бъде смешно. И вероятно е така.
Но едно е сигурно: физическата болка от един удар минава и заминава, но лошият хумор остава да витае наоколо. Дано скоро забравим и двете.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
