Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Тази седмица Gen Z дневниците си взимат кратка почивка, за да обърнем внимание на един случай, който влезе в общественото полезрение.
Мястото пред Народния театър се превърна в арена на грозни сцени, крясъци "предатели" и физическа агресия срещу актьори и режисьори. Искрата, запалила целия огън, се оказа пиеса, поставена за първи път преди повече от век.
Часовете преди премиерата на постановката "Оръжията и човекът" приличаха повече на българска адаптация на щурма над Капитолия от 6 януари 2021 г.
Какво обаче мисли за всичко това Gen Z поколение, което често е опреквано, че не се ангажира достатъчно по политически и обществени теми. По този повод аз - Мария Кръстанова (24 г.), ще дам думата на приятели и познати от моето поколение, които се съгласиха да споделят мнението си за случилото се в четвъртък вечер пред Народния театър.
Но преди това е редно да кажа какво мисля и аз по темата. До преди два дни никога не съм вярвала, че неудовлетвореността от собствения ти живот и наслаганата манипулация могат да кулминират по такъв начин, на такова място. И през ум не ми е минавало колко лесно осъждаме с агресия нещо, което дори не сме видели и проучили.
За първи път се уплаших, че част от сънародниците ми третират с насилие тези, които не играят хоро пред Народния театър, а вместо това на практика влизат в него.
Стани ми интересно дали и други Gen Z-ита мислят като мен или - напротив. Ето част от техните коментари - без да претендирам за представителна извадка.
Марина Сивенова, 24 години: "Примитивността у нас се е разпространила като чума. През 2024 г. хора не могат да отидат на театър, защото на някакви вандали не им изнася. Въпросният министър на вътрешните работи Атанас Илков излиза с аргумент, че МВР си е свършила работата - нямало „пострадал”. Оставяме на страна твърдението на Теодор Ушев, че е ритан в бъбреците. Но какво да кажем за видеото с Владо Пенев? Младеж го бута, взима му очилата и ги хвърля на земята. Знае ли той кой седи срещу него? Явно, и да знаеше, няма значение - дали си обикновен човек или един от най-уважаваните театрални артисти в България, все си пречка на псевдо-патриота".
Ангел Митков, 25 години: "8 ноември освен църковен празник е и професионален празник на българската полиция. МВР е една свръхструктура, с бюджет за 2024г. в размер над 286 млн.лв. Служителите на МВР са повече от числения състав на Българската армия. Въпреки това, родната полиция не успя да опази един театрален спектакъл в единствения ни национален театър. Струва ли си цената, която плащаме за сигурност, когато сигурност няма?"
"Не искам да коментирам хората, които "протестираха", без да познават обекта (произведението), срещу което протестират. Тяхното поведение можем да обясним с насаждането на омраза, разделение и коктейли от фалшиви новини, които бълват някои политически партии и техните клакьори. Но как да обясним действията на полицията? Ако редовният полицай може да се оправдае с указанията на ръководството, то ръководството, и професионално, и политическо, следва да плати цената за грозните сцени".
Виктор Лехаров, 23 години: "В петък прочетох пиесата, тъй като не я гледах в театъра. Не знаех какви са разликите между постановката от четвъртък и оригиналната пиеса. Прочетох и какви са мненията на двете страни от събитията снощи. Лично на мен ми хареса, беше забавна и лека за четене. Според мен главният проблем на протестиращите е, че приемат осмивателния стил на автора относно идеята за война и величие в смъртта за родината като гавра с българската история, особено като Българо-Сръбската война, през която се развива действието, е много важна част от историята ни. Това е първата война в модерната ни история, в която се подлага на изпитание българската армия срещу външен агресор. За мен тази реакция от тяхна страна е доста преувеличена и не това е била целта на постановката"
"Все пак изкуството не бива да се смесва с политическите виждания. Но и не знам колко е валидно мнението ми, както и на когото и да е, който не е гледал постановката все още".
Сарайя Попова, 25 години: "Има хора, които дори не пишат правилно на български, а твърдят, че постановката ни осмива. Имахме повод за гордост в българското кино и култура и все още имаме с филма “Гунди - легенда за любовта” , но за жалост вчерашният фарс доказа, че масово хората нямат уважение към културата. Смятам, че българите сами се осмяха заради липсата си на културна и емоционална грамотност".
Светозара Съйкова, 25 години: "Мисля, че това абсолютно е организирана от някого провокация, с цел допълнително да озлоби т.нар. националисти, бранители на националния интерес, патриоти или както те там искат да се наричат. Изключително грозно и пошло изпълнение от хора, които най-вероятно не са влизали в Народния театър, не са гледали постановка или отворили книга в последната година. Сигурна съм, че и ред не са прочели от пиесата, но някой добре е измаркетирал колко пагубна е тя за имиджа на клета майка България".
"Тъжното е, че това е нещо, което се случва на много места. Изопачават се факти, прави се от мухата слон и се насажда омраза, за да се настърви определена група хора срещу друга. И това работи заради ниската образованост на хората, масовата дезинформация и това, че много хора едвам се справят финансово и това допълнително ги прави податливи на омраза".
25-годишно момиче, пожелало анонимност: "Изпитвам тъга и съжаление както към младите хора, които са били част от протеста, така и към тези, които са станали част от агитацията, довела до насилие. Защо? За мен те са жертви на дезинформационна кампания, на сляп национализъм и най-вече на липсата на критично мислене".
"Повечето от тях, според това, което прочетох и видях, дори не са чели или гледали постановката. Против съм да се налага цензура на изкуството в каквато и да е форма. Изкуството трябва да провокира, и именно в такива моменти е важно да се замислим за реалните проблеми. Проблемът не е само, че “Бай Ганьо” не остава само между кориците; истинският проблем е, че няма достатъчно информираност за важните въпроси, пред които сме изправени. А тези, които най-гръмогласно защитават „българското“, къде са по тези въпроси?"
