Какво пише в споразумението за ново управление, което ГЕРБ не подписва?

Проектът на споразумение за съвместно управление между ГЕРБ и ПП-ДБ беше разпространен от дясната коалиция часове след анонса на преговорния екип на ГЕРБ за провал на възможността за нов кабинет.

Документът изглежда като микс между основните текстове от двата по-ранни проекта на двете страни - меморандума на ПП-ДБ и проекта за споразумение, който Бойко Борисов представи в отговор.

Променено е едно от основните искания на ДСБ - в споразумението вече няма изрично условие за отнемане на правомощията на президента при назначаване на председателите на ДАНС и ДАТО. Говори се само общо за "законодателна реформа" и че "процедурите по назначаване на ръководителите на всички служби за сигурност трябва да бъдат приети в максимално кратки срокове, но не по-късно от края на пленарната сесия, приключваща на 31 юли 2024 г.".

Оставена е опцията за удължаване на срока на ротация от 9 на 15 месеца след изтичането на евентуалния първи период на Мария Габриел като премиер - т.е. ГЕРБ и ПП-ДБ удължават срока на изпълнение на приоритетите си до 4 г.

В първоначалния меморандум на ПП-ДБ се очакваше най-важните точки като смяната на регулаторите, съдебната реформа, Комисията за борба с корупцията и промяната в службите за сигурност да се изпълнят до края на 2024 г.

Няма я и точката от текста на ГЕРБ, че институциите, които се избират с 2/3 мнозинство от Народното събрание, ще се попълват само с помощта на гласове от партии с "ясно изразена евроатлантическа ориентация и ценности" - в което се разчиташе единствено ДПС.

Приоритетите почти не са променени, с изключение на добавянето на "Провеждане на политики за повишаване на доходите и намаляване на неравенствата като елемент на демографската политика и балансираното регионално развитие".

Добавена е и нова точка за "ускорение на усилията в областта на модернизацията на българската армия и по-пълната интеграция в структурите на НАТО, както и повишване на ефективността на мерките за подпомагане на Украйна".

Тук се предлага лидерите на ПП и ГЕРБ Кирил Петков и Бойко Борисов да се намесват в процеса на вземане на решения в качеството си на председатели на парламентарни комисии, като съгласуват нарочен план за действие.

Записано е и че страните ще провеждат ежеседмична координационна среща, с участието на премиера, вицепремиера и лидерите на двете коалиции, за да обсъждат всички управленски въпроси.

Въвежда се и задължение на министрите да съгласуват законодателните си предложения с председателите на ресорните парламентарни комисии.

"При планирани освобождавания и назначения на ръководители и заместник ръководители на второстепенни разпоредители с бюджет, предварително и едновременно се информират министър- председателя и заместник министър- председателя" - това условие явно отговаря на недоволството на Бойко Борисов, че не разбрал предварително за отстраняването на зам.-директор на НАП от Асен Василев.

Въпросът с размяната на постовете на Мария Габриел и Николай Денков е "уреден" с оформянето на нов вицепремиерски пост - по европейските въпроси - за който Денков ще отговаря, когато не е в ротация като премиер. ГЕРБ си запазват МВнР.

"При неизпълнение или незадоволително изпълнение на Управленската програма всеки един от министрите в кабинета може да бъде сменен. Смяната се извършва със съгласието на министър- председателя и заместник министър-председателя", се казва в текста.

Гарантира се и "представителство на двете страни във всяко министерство" - т.е. досегашната уговорка, че ГЕРБ няма участие в изпълнителната власт извън Мария Габриел вече отпада.

Смяната на регулаторите

Тук основната част от текста е базирана на меморандума на ПП-ДБ. Новото е отварянето на възможността за "работодателски и синдикални организации" да участват в номинациите за попълване на комисиите и агенциите.

възможност за граждански предложения: ще се предвиди институционализирана възможност браншови, професионални, академични, национално представените работодателски и синдикални организации, както и организации специализирани в съответната област да предлагат на вниманието на народните представители
потенциални кандидати, които да бъдат изслушани в Комисията за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество на Народното събрание, така че депутатите да могат да преценят дали формално да припознаят и внесат някоя от тези кандидатури;

нарочна проверка за интегритет: ще се предвиди отделна проверка за интегритет (проверка за наличие на високи морални и нравствени качества, както и отсъствие на индикации за корупционен риск), предхождаща проверката за наличие на изискуемите професионални качества в ресорната комисия на НС. Проверката за интегритет ще бъде възложена на парламентарната Комисия по превенция и противодействие на корупцията като за целта ще бъдат предвидени конкретни правомощия и осигурен съответен ресурс и капацитет;

подходящи срокове: сроковете за провеждане на тези процедури ще бъдат достатъчни, за да гарантират задълбоченост на всички проверки и изслушвания и реално обществено участие.

4. Страните съгласуват и обявяват предварително график на попълване на органите по чл. 91б КРБ. Органите, в чиито устройствени закони предстоят промени преди попълването им, се обявяват и попълват отделно.

5. Всяка страна предлага самостоятелно кандидатури съобразно вътрешните си процедури и носи политическа отговорност за номинациите си. Всяка от страните може да припознае и издигне кандидати, представени от обществени организации, но отговорността на всяка една от страните остава към така издигнатите от нея кандидати, независимо дали са представени от трети страни.

6. Страните се ангажират да не разчитат на плаващи мнозинства и да не прибягват до договорки с други парламентарни сили за съответни техни действия и бездействия, насочени към осигуряването на избор на кандидат против обоснованите и навременно повдигнати възражения (вето) на другата страна.

7. След провеждане на всички проверки и изслушвания на кандидатите и при наличие на съответните доклади, страните провеждат консултации помежду си за обсъждане на своите оценки за кандидатите и съгласуват подкрепата си преди внасянето на избора в програмата за пленарна зала.

8. Всяка от страните има право да наложи вето на кандидатите предложени от другата страна, при условие, че по време на изслушванията и проверката за интегритет и професионални качества са открити факти и данни за действия, които биха сериозно накърнили доверието в институцията, за която е номиниран кандидата или има други обстоятелства, противоречащи на принципите на това Споразумение. Страните действат добросъвестно и подхождат с уважение към всички кандидати и опазват тяхното достойнство.

9. По отношение на регулатори с колективно ръководство, при които в председателя са концентрирани твърде много правомощия (както например КЗК), страните поемат ангажимент да променят съответните закони с оглед на по-голяма прозрачност на процесите и по-равномерно разпределяне на правомощията между отделните членове и запазване на принципа на равнопоставеност между страните.

Прочетете цялото споразумение тук.


Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:

Политика

Година по-късно - какво (не) се промени след масовите протести в Сърбия

Опозицията поведе битка срещу управляващите, но се разпадна само няколко месеца по-късно

14:39 - 03.05.2024
Живот

Супер лесни мини козуначени венци с бакпулвер

Приготвят се бързо и лесно, само с бакпулвер, а вкусът им е все толкова неустоим

11:53 - 03.05.2024
Важно днес

България се придвижи до топ 60 на класацията за свобода на медиите

Със сериозни критики към редакционната независимост

09:43 - 03.05.2024