Когато самият президент на САЩ започне да обяснява на хората, че парите им са в безопасност, трябва да сте наяснo, че правителството се отнася сериозно към финансовата катастрофа.
Уверенията на Джо Байдън дойдоха след фалита на две американски финансови институции, но сътресения не се случват само там. Акциите на редица банки по света се сринаха и мнозина вече се питат: Колко лошо е положението и ще ме засегне ли?
Какво се случва с банките и сриват ли се те?
От 10 март насам две банки в САЩ се сринаха – Silicon Valley Bank (SVB) и Signature Bank, записвайки най-големите банкови фалити от 2008 г. насам. И двете обслужваха предприятия и бяха свързани с технологичната индустрия, която изпитва затруднения поради резкия спад на криптовалутите и влошените настроения сред инвеститорите.
Когато 16-тата по големина банка в САЩ – SVB, заяви, че трябва да набере пари, клиентите изпаднаха в паника и побързаха да изтеглят депозитите си. За по-малко от 48 часа почти една четвърт от средствата ѝ бяха изчезнали.
След като паниката се разпространи и в Signature, регулаторните органи заявиха, че ще гарантират всички депозити в двете банки, а не само тези до 250 000 долара, както е по закон.
Фалитите се случиха само няколко дни, след като проблемите на трета банка, специализираната в областта на криптоиндустрията Silvergate, я принудиха доброволно да прекрати дейността си.
„Смятахме, че съществува сериозен риск от разпространение на заразата, което можеше да доведе до срив и да предизвика масово теглене на пари от много банки“, заяви министърът на финансите на САЩ Джанет Йелън.
Най-голямата банка в Силициевата долина фалира. Как се случи това?
Ще се сринат ли и други банки?
Банковото масово теглене настъпва, когато много клиенти бързат да изтеглят парите си по едно и също време и ситуацията заплашва да се разпространи и към други банки.
В САЩ акциите на средните по големина банки се сринаха, тъй като инвеститорите се притесняват, че техните клиенти от малкия бизнес и богатите клиенти могат да прехвърлят големи суми пари в конкурентни институции.
По-големите банки се смятат за по-стабилни, тъй като имат по-голямо разнообразие от клиенти – включително обикновени хора, които са по-малко чувствителни към новините на пазара и чиито спестявания обикновено са под границата от 250 000 щатски долара.
Анализаторите от S&P Global Ratings твърдят, че не виждат доказателства в САЩ, че „неуправляемите“ тегления са се разпространили широко – въпреки проблемите в няколко банки, като базираната в Сан Франциско First Republic (б.р. – в края на миналата седмица рязкото поевтиняване на акциите ѝ предизвика третия силен банков трус в Щатите, в резултат на което 11 банки, включително гигантите Bank of America, Citigroup Inc и JPMorgan Chase, се съгласиха да прехвърлят общо 30 млрд. долара под формата на депозити в затруднената First Republic Bank).
Междувременно в Европа гигантът Credit Suisse, който от години изпитва затруднения, прие спешен спасителен заем от 50 млрд. долара от Швейцарската централна банка, а след това и да бъде придобита от UBS.
Защо банките се сриват сега?
Всичко това се случва на фона на една много по-голяма глобална промяна – рязкото повишаване на разходите по заемите през последната година.
Централните банки по света, включително Федералният резерв на САЩ, Английската централна банка и Европейската централна банка, повишават лихвените проценти в опит да забавят растежа на икономиката и овладеят инфлацията.
Повишенията допринесоха за проблемите на SVB, като затрудниха вземането на заеми от стартъпите, а това даде тласък на ускорено изтегляне на влогове.
Но повишаването на лихвените проценти – огромна промяна след години на евтини заеми – създаде и много по-широк проблем, като навреди на стойността на дългосрочните инвестиции в облигации, които банките купуваха, когато лихвените проценти бяха по-ниски.
Само в САЩ банките имат нереализирани загуби в размер на около 620 млрд. долара. Това не е проблем, ако те могат да задържат облигациите. Но ако трябва да наберат пари в спешен порядък, това значително ги затруднява.
В Япония, която е голям купувач на американски облигации, регулаторните органи повдигнаха въпроса преди месеци. В Европа анализаторите твърдят, че това не е голям проблем.
В петък анализаторите на Morningstar нарекоха проблемите на Credit Suisse „идиосинкратични“ (б.р. – типични само за нея самата) и заявиха, че европейските банки като цяло са „стабилни“.
Миналата седмица ЕЦБ повиши лихвените проценти с 0,5 процентни пункта, както беше планирано, без да се съобразява с настъпилия хаос. Анализаторите обаче очакват неотдавнашните сътресения да накарат централните банки на САЩ и Обединеното кралство да действат по-предпазливо, когато се срещнат по-късно този месец.
В безопасност ли са парите на хората?
Обикновените хора нямат много причини да се страхуват за своите средства, отбелязва BBC в свой анализ. Правителството на САЩ отдавна е осигурило защита на депозитите до 250 000 щатски долара; в Обединеното кралство ограничението е 85 000 лири.
Президентът на САЩ Джо Байдън обеща да направи „каквото е необходимо“, за да гарантира сигурността на банковата система, и увери хората, че парите им са в безопасност. Официални лица в Европа, Япония, Австралия и други страни също се опитаха да вдъхнат спокойствие.
Според регулаторните органи правилата, приети след финансовата криза от 2008 г., са допринесли за това днес повечето банки да са в по-силна позиция и да могат да издържат на сътресения.
Като по-малка американска банка обаче SVB например е освободена от някои от тези изисквания, тъй като през 2018 г. САЩ разхлабиха хватката – промяна, към която се стремеше самата SVB.
„Този фалит бе пряк резултат от това, че лидерите във Вашингтон отслабиха финансовите правила“, заяви американският сенатор Елизабет Уорън, демократ, известна с работата си в банковата индустрия.
Случващото се банкова криза ли е?
За мнозина сривовете в банковия сектор предизвикват призрака на финансовата криза от 2008 г., когато някои от най-големите банки в Америка се сринаха, побутнати от спада на жилищния пазар в САЩ – в крайна сметка това доведе до огромни правителствени помощи и глобална икономическа рецесия.
Други сравняват ситуацията с 80-те години на миналия век – последният път, когато инфлацията бе толкова висока и централната банка на САЩ вдигна лихвите набързо – което доведе до дългогодишни банкови фалити в страната, известни като криза на спестяванията и кредитите.
Засега много анализатори смятат, че шокът ще бъде овладян. Но светът на бизнеса вече е настръхнал от въпроса дали икономиката не се е насочила към рецесия, която ще лиши милиони хора от работа.
Сега се очаква проблемите в банковия сектор да охладят кредитирането. Така че забавянето, което е в ход, вероятно ще се задълбочи.
2 банки рухнаха в 1 седмица: Прилики и (крипто) разлики
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук: